Българинът за цигари има пари, за спорт обаче не

Въпреки различните скандали, които понякога съпътстват българския спорт, страната продължава да записва значими спортни успехи и все още витае разбирането, че България е спортна нация.

Сребърните медали от Световното първенство на националния отбор по волейбол, световните рекорди и титли на Карлос Насар при щангите, успехите в гимнастиката и други спортове, както и седемте медала от Олимпийските игри в Париж през миналото лято вероятно затвърждават това усещане.

Българинът обаче не обича да харчи особено много за спорт, като повече предпочита алкохола и цигарите. Спортната индустрия не е ключова част от българската икономика. Въпреки това спортните стоки носят приходи за страната, а някои бизнеси имат и значими международни успехи.

Според данни на Евростат към 2020 г. домакинствата в България са на последно място в Европейския съюз по отделяне на средства за спортни стоки и услуги, като те са само 0.2% от бюджета на едно домакинство. Цигарите и алкохола са по-важни за домакинствата и представляват около 4% от разходите на едно семейство.

Най-много средства за спорт отделят хората в Нидерландия, Австрия и Германия, където достигат почти до 2% от разходите на едно домакинство.

И на държавно ниво данните не са по-различни. Според Евростат в България само 0.3% от държавните разходи през 2023 г. са били за спорт или 123 млн. лв. Това поставя страната на опашката в ЕС и по отношение на държавните средства за спорт. През следващите две години все пак подобрение имаше и през 2025 г. парите за спорт достигнаха почти 180 млн. лв – с 20% повече от 2024 и почти 40% ръст в сравнение с 2023 г.

Близо 13 000 или 0.4% от трудово заетите в България работят в сферата на спорта през 2024 г. Мъжете са около 7700, а жените 5300. Близо 4500 са младежите до 29 г, докато останалите над 8000 хиляди са на възраст между 30 и 65 години.

1,6 млн. европейци или 0.8% от трудещите се в рамките на Европейския съюз работят в спортната сфера. 56% от тях са мъже, а 44% жени. Младежите са 37%, докато възрастните 63%.

България не е сред големите пазари за спортни стоки в Европейския съюз, но през годините успява да запази положителен баланс и изнася повече, отколкото внася.

Между 2021 и 2023 г. износът на спортни стоки към страни от целия свят варира между 290 и 375 млн. евро – връх достигнат през 2022 г. През 2024 г. обаче се забелязва спад и връщане на нивата от 2020 г. - 237 млн.

Страната търгува най-вече с партньори от Европа и не толкова с държави от останалата част на света. През 2024 г. 183 от 237 млн. от износа на спортни стоки от България са към други страни членки на ЕС.

През 2019 г. България е изнасяла спортни стоки за 261 млн. евро и е внасяла такива за само 88.8. Така страната е имала най-висок търговски баланс в съотношението износ/внос на спортни стоки в ЕС.

Пет години по-късно балансът на страната продължава да е положителен, но вносът е нараснал сериозно, докато износът - не. През 2024 г. България е внесла спортни стоки за 146 млн. евро.

Българските велосипеди се оказват най-привлекателни за европейския пазар. Близо една трета (30.4%) от износа на спортни стоки от България през 2024 г. е на велосипеди.

98% от продажбите на българската компания за производство на велосипеди "Крос", която произвежда около 350 хил. колела годишно, са основно в Германия, Швейцария, Нидерландия, Австрия, Франция и скандинавските страни. Фирмата е основана през 1995 г. и има фабирики в Монтана, Видин и сръбския град Зайчар.

Екипировката за гимнастика и плуване е втората най-изнасяна стока - 27.8%. След това се нареждат ските и ски екипировката (23.9%). Най-малък е износът на приспособленията за риболов (1.3%).

Спортните обувки са най-внасяната спортна стока в страната (33.8%). Маратонките са далеч преди нареждащите се на второ място екипировка за плуване и гимнастика (19.3%)

Голяма част от българите носят спортно облекло по най-различни поводи, като то е част и от облеклото на някои от подрастващите. Неслучайно в страната има и множество малки и средни бизнеси, които произвеждат или продават спортни стоки. Дори и носителят на "Златната топка" през 1994 г. Христо Стоичков създаде свой спортен бранд преди няколко години.

Въпреки че числата не показват голям интерес към този сектор, някои бизнеси за спортно облекло и екипировка постигат значими международни успехи. През пролетта на 2025 г. българският бранд за скейт и сноуборд чорапи – Stinky Socks сключи партньорство с голямата стрийминг платформа Netflix.

Произведените от българската фирма чорапи ще използват марката Netflix за нова серия артикули за секцията на платформата за спортни предавания на живо - Netflix Live. Именно там беше излъчен боксовият мач между Майк Тайсън и известния ютубър Джейк Пол в края на 2024 г.

През 2020 г. пък българска фирма, произвеждаща бейзболни бухалки, сключи договор за партньорство с германския елитен бейзболен клуб Мюнхен-Хаар Дисайпълс. Става въпрос за компанията "Е7", създадена през 2017 г., когато братята Александър и Димитър Насъпови създават фирмата с идеята да произвеждат бейзболни бухалки за нуждите на техния отбор - Sofia Blues.

Големи международни успехи има и българската компания Walltopia, която е световен лидер в дизайна и производството на стени за катерене. Компанията има близо 2000 реализирани проекта в повече от 75 страни по света. Най-големите зали за катерене в много държави са проектирани и построени именно от българската компания.

Вносът и износът в целия Европейски съюз расте и страните членки внасят най-различни стоки от обувки до канута и оборудване за всякакви спортове. През 2024 г. в ЕС са внесени спортни стоки от страни извън Съюза за 10.8 млрд евро. Това се равнява на 0.4% от общия внос на стоки в ЕС. Съюзът пък изнася спортни стоки за 7.3 млрд. евро, което е 0.3% от износа.

Най-много се харчи за спортни стоки от Китай – 4.5 млрд евро. На второ място е Виетнам с 1.9 млрд. евро, а вносът от САЩ е около 1.6 млрд. евро.

Най-внасяни са спортните обувки и дрехи, както и оборудването за различни спортове - водни, колоездене, мотокрос. Европейският съюз пък изнася най-вече спортни лодки, екипировки за водни спортове и гимнастика, както и спортни обувки.

Подобно на България и в чешката икономика спортните стоки са сравнително малък отрасъл, съставляващ около 1% от брутния вътрешен продукт на страната. Секторът там осигурява работа на близо 24 000 души.

Повечето чехи пазаруват по-евтини спортни стоки от чуждестранни фирми. Подобно на България и там много популярна е френската компания Decathlon. Друга харесвана верига е австрийската Hervis.

Най-популярната чешка верига за спортни стоки е Sportisimo, която има общо 200 магазина и 4000 служители в Чехия и други европейски страни, сред които и България.

Успешен бизнес развиват и местните производители и продавачи на висококачествена екипировка за дейности на открито - Alpine Pro, Hannah, Sensor, Silvini, Klimatex, Craft CZ.

В Испания спортната индустрия е генерирала 39,1 млрд. евро или 3.3% от брутния вътрешен продукт на страната за 2022 г., сочат данни от Годишника за спортна статистика на испанското спортно министерство. Тези високи стойности обаче включват приходите от организирането на спортни събития, производство и маркетинг на спортни стоки, а испанският спорт се радва на големи успехи и на клубно, и на национално ниво и спортните събития са много посещавани. Спортните клубове пък са основните участници в индустрията.

През 2022 г. в спортния сектор са работили 235 400 души, което представлява 1,2 % от общата заетост в Испания. Испанските семейства обаче не харчат много за спорт. Разходите за спортни стоки и услуги представляват 0,8% от общите разходи на домакинствата през 2022 г.

Въпреки това, през последните години популяризирането на спорта и нарастващият интерес към дейности на открито довеждат до значително увеличение на оборота на марките за спортни стоки. Според данни на Euromonitor, обемът на продажбите на спортно облекло в Испания през 2023 г. е бил близо 6 млрд. евро.

Mediapool, El Confidencial, Denik Referendum, Il Sole 24 Ore