Герганов показа, че не е риск да се избере българското

В последните години мнението, че все по-малко се дава шанс на достатъчно млади български играчи в НБЛ сякаш се превърна в закономерност. Тази плоча обаче се изтърка, или поне частично, а първата стъпка бе направена на 4 юни тази година. Ако не помните, тогава стана ясно, че Ботев 2012 ще дебютира в родния елит, а отборът ще бъде съставен от млади момчета, подкрепени от един или двама чужденци. Месеци по-късно резултатът е красноречив – шест победи и четири загуби, и шесто място в класирането, а огромна заслуга има Георги Герганов. Българският национал разцъфтя с пълна сила, поемайки ролята на лидер, какъвто може би заслужава всеки отбор в първенството. 

И ако преди началото на сезона всички песимисти са смятали, че отборът от Враца ще бъде боксовата круша, сега тези момчета вече доказаха, че са глътката свеж въздух водени от своя капитан. Пред BGbasket.com новоизлюпеният лидер на Ботев не крие високите си цели, а една от тях е да помогне за подобряването на родния баскетбол.

Роден е в Сливен, но всичко за него започва в първи клас, когато става част от школата на Тигър Ямбол, където основите поставя еталонът за работа с подрастващи Здравко Янчев. Откривателят на редица таланти в Ямбол дава път и на гарда, а по спорта го запалва дядо му.

„Бях първи клас и тогава моят първи треньор (б. а. – Здравко Янчев), на когото съм много благодарен, бяха добри приятели с дядо ми. Така се случи, че имах съученици, които тренират баскетбол и по стечение на обстоятелствата това бе моята първа среща с оранжевата топка. Баскетболът е първият спорт, но в ученическите години съм тренирал още футбол и плуване.“

22-годишният играч получава първия си допир в мъжкия баскетбол под наставленията на Стойо Чолаков, с когото изграждат добра симбиоза още при подрастващите, печелейки две титли с момчетата на „жълто-сините“ до 19-годишна възраст.

„Тигър Ямбол e моята първа школа. Направих първите си стъпки именно под ръководството на Янчев, който е един от най-изявените треньори за изграждането на играчи на възраст между седем и десет години. Впоследствие школите на Тигър и Тунджа Ямбол се обединиха, а от 12-годишна възраст тренирам под ръководството на Стойо Чолаков, като това бе така до последната ми година на юношеска възраст. Той беше човекът, който ми даде шанс при мъжете. Първият ми сезон в мъжкия отбор на Ямбол имаше доста рокади на треньорския пост. Започнахме с Иван Чолаков, но той имаше здравословни проблеми и именно Стойо стана треньор. Той ми показа, че вярва в мен и ми даваше доста минути. Аз бях на крехката възраст от 16 години. През този сезон (2019/2020) бяха интегрирани част от юношите, но след това дойде Тони Дечев с нови играчи. Това направи отбора доста по-конкурентоспособен, но ние по-младите станахме само част от тренировъчния процес“, разкрива той.

Последните години в школата на „жълто-сините“ дават ясен знак на плеймейкъра, че именно баскетболът ще бъде неговата професия, а реалният шанс за изява получава през 2022/2023.

„Да, може би през последните години в школата разбрах, че моята професия ще бъде да съм баскетболист, защото израснах и на ръст по-късно. Спомням си, че когато бях на 16 години и участвах с моя набор на европейското първенство в Подгорица, изпълнявах функциите като 11 или 12 човек в ротацията, но това бе разбираемо. Бях много крехък и по-слаб от другите. Може би година или две по-късно пораснах малко ръстово и се развих физически, което допринесе за повече вяра на треньорите в мен.“

„Сезон 2021 започнахме много добре. Имаше класни чуждестранни попълнения, но поради травми не завършихме на желаното място. През следващия получих шанс за изява и да съм титуляр на гарда. Това беше сезонът, който може би ме тласна напред. Под ръководството на Александър Алексиев се почувствах като утвърдена фигура в Ямбол, защото играхме заедно с Павел Маринов и Иван Лилов (б.а. – 2022/2023). Виждайки, че хора като тях вярват в мен, също ми даваше доста кураж“, разкрива гардът.

През лятото на 2023 година той получи възможност да смени своята клубна принадлежност, подписвайки за следващите три с Балкан и макар че първият му сезон бе далече от мечтания, особено от гледна точка на игрово време (15.6 минути за 52 мача), водещият реализатор на Ботев не съжалява и до днес за решението си.

„Имаше неразбирателство тогава между мен и ръководството на отбора на Ямбол. Така се случи, че след европейското първенство за младежи до 20 години в Скопие нямах действащ договор и проучвах други опции. Когато от Балкан се обадиха, имайки предвид, че тимът бе станал шампион и ме искаха за 3 години, нямаше как да откажа. Разговорите ни тогава не включваха колко игрово време ще получавам. Всичките дискусии бяха в перспектива и с мисъл за бъдещето. Не съжалявам, че взех това решение да дойда в Балкан тогава, но връщайки сега лентата назад, може би не бях готов да получавам достатъчно минути.“

„Първоначалното ми идване в този тим, където срещнах играчи като Димитър Димитров, Йордан Минчев и Николай Грозев, които са играли на доста места и да ги гледаш ежедневно, беше най-ценният опит. Аз винаги съм гледал да открадна каквото мога и да съм заобиколен с такива баскетболисти беше огромен плюс.“

И говорейки за важно решение, такова не липсваше за Герганов и през изминалото лято. Гардът остана в Ботевград, но смени отбора, преминавайки именно в Ботев, а за капак бе нагърбен и с отговорността да бъде капитан. Решение, което се оказа печелившо и за него, и за сегашния му отбор.

Цифрите говорят: 

Към момента бившият младежки национал е на трето място по коефициент на полезно действие с по 22.11 точки и на второ при реализаторите в родния елит с по 21.6 точки за 9 мача, докато при подавачите заема шестата позиция с 6.3 асистенции за 9 мача.

„Няма съжаление от това, че не останах в Балкан и съм доволен от решението, което взех през лятото. Имаше преговори след края на миналия сезон с Балкан и взаимно решихме, че ще бъде по-добре за мен да прекарам този в Ботев. Има идея да се завърна в Балкан. За мен е гордост да играя в този отбор и бих се върнал даден момент.“

„Когато разговарях с ръководството на Ботев, идеята на отбора бе такава да покаже, че младите българи могат да побеждават и да се борят. Идеята на тима е всеки ден да дава най-доброто в тренировъчния процес и на мачовете, както и играчите да се развиват. Капитанската лента е гордост, независимо в кой отбор съм. Тя ми дава повече отговорност в ежедневните постъпки. Трябва да съм пример за моите съотборници и да ги водя не само с приказки, но и с пример – как да се раздавам и колко се старя. Това всички го виждат. Отговорността да съм капитан ме кара да се старая все повече и повече.“

„Смятам, че резултатите говорят. Никога не съм обичал да говоря за себе си. Гледам просто да давам най-доброто себе си и отборът да побеждава, независимо от това дали ще вкарам 20 точки или ще дам 10 асистенции“, отбелязва роденият в Сливен играч.

Лидерът на врачанския тим говори и по темата, свързана с отличните резултати на Ботев при дебюта му в шампионата, както и за твърдението, че отборът е сателит на Балкан.

„Със сигурност Ботев е хитът на сезона, защото коментарите, които слушах през лятото и в началото на сезона, бяха, че ще сме боксовата круша на първенството, което засега опровергаваме. В същото време трябва да сме здраво стъпили на земята. Да се раздаваме в тренировъчния процес и да не подценяваме никого, тъй като аз за всеки мач казвам, че излизаме като аутсайдери."

„Не играем във Враца, защото в момента единствената зала, която е с лиценз има проблеми с паркета и чакаме да бъде отстранен. Относно думите, че сме вторият тим на Балкан, хората винаги ще говорят и ще имат собствено мнение, но ние няма да излезем срещу нито един отбор с мисълта да загубим“, подчерта той.

Зад успехите на един отбор винаги стои и работата на треньора. Това определено не подминава и Ботев 2012, където Йован Попович показва, че знае рецептата за работа с млади играчи, от които да извлича най-доброто. Тези думи подкрепи и самият Герганов.

„Йован Попович е уникален треньор, защото от един отбор на много крехка възраст той прави чудеса до момента. Никой не ни броеше в началото на сезона, но той вярва много в нас и смятам, че това се показва. Винаги ни окуражава, дава правилните наставления и изисква много от нас на тренировки, което е супер. На тази крехка възраст ние се изграждаме като играчи и сега е времето това да се случва. Той е наставник на много високо ниво."

Пътят на един от най-добрите български играчи логично премина и през националните отбори за подрастващите, като постепенно се утвърди сред най-добрите. Гардът с горчивина си спомни за европейското първенство при младежите до 20 години в Тбилиси през 2022 г., когато представителният ни тим имаше всички шансове да атакува класиране в Дивизия А, но бе спрян на четвъртфиналите.

„Нямам любимо европейско първенство при подрастващите, защото целта винаги беше да се класираме за Дивизия А, а това никога не го постигнахме. Може би съжалявам за шампионата през 2022 година в Тбилиси с младежите. Имахме доста добър шанс да стигнем полуфинал, но паднахме от Финландия на четвъртфинала заради мои решаващи стрелби от наказателната линия. Участието в националните селекции дава повече самочувствие. За мен винаги е било цел и престиж да представям България, независимо от сцената“, споделя още той.

Изминалото лято се оказа запомнящо се за Герганов и по друга причина, след като дебютира с националния отбор за мъже в предварителните квалификации за световното първенство в Катар през 2027 г.

„Аз не бях извикан за старта на подготовката и участвах на тренировъчен лагер в Атина. Сещам се, че се прибирах от тренировка, когато Тодор Колев ми се обади и ми каза, че след 3 дни трябва да съм Самоков. Изпаднах в еуфория, защото емоцията да попаднеш в мъжкия национален отбор не може да се сравнява с тази при подрастващите и конкуренцията е доста по-голяма. Първото нещо, което направих, бе да звънна на моите близки и да се похваля с новината“, върна се назад плеймейкърът, който попадна и в разширения състава на „лъвовете“ за първия игрови прозорец от дебютния етап на предварителните пресявки за Евробаскет 2029, но не намери място и в окончателния.

„Няма огорчение от това, че не попаднах в окончателния състав. Винаги уважавам мнението на треньорите. Щом така е преценил Любомир Минчев за момента, аз съм съгласен с неговото мнение.“

"Извън залата обичам да се разхождам сред природата, да ходя на събитията, да прекарвам време с близки хора и да имам малко време за себе си."

На въпрос, свързан с амбициите на Ботев в края на сезона, той бе лаконичен.

„Виждам Ботев в плейофите със сигурност.“

Капитанът на тима от Враца е на мнение, че българските играчи имат възможности, но трудно другите отбори могат да последват примера на дебютанта в НБЛ.

„Българските момчета могат. Дали е пример това, което се случва в Ботев. Трябва да бъде последвано от другите клубове в НБЛ. Винаги би било добре да има високо ниво отбори с присъствието на чужденци, но през последните години чуждестранните играчи не са това, което бяха, например от времето на Лукойл Академик.“

„Искам да съм допринесъл към подобряването на българския баскетбол, ако това е възможно. Да давам пример на по-младите и да ме запомнят единствено с добро, че на всеки съм опитвал да помогна“, е една от мечтите на Герганов.

СНИМКИ: НБЛ, БФБ, ФИБА