За онези с големите сърца

(сн. Иван Захариев)

22-02-2026 14:05 | Мария Маринова

Спортът е социален феномен, който понякога има способността да обединява хората повече от всичко. Той обаче има две страни. В един момент може да си на върха и да предвкусваш победата и само за секунда всичко да се обърне.

Константин Тошков се сблъска с това по болезнения начин на полуфинала за Купата. Когато си изиграл вероятно най-силния мач в кариерата си, да загубиш с отсъдено срещу теб спорно нарушение, боли.

Всъщност който и да беше спечелил между Балкан и Черно море, щеше да е напълно закономерно. Но този мач не заслужаваше да завърши по такъв начин. Не го заслужаваше Балкан, не го заслужаваше Черно море, не го заслужаваше Константин Тошков, не го заслужаваха и феновете на двата отбора. Защото всички те направиха баскетболен празник в "Арена Ботевград".

Всяко чудо обаче за три дни. Скоро всичко ще остане в историята и ще се забрави. Важно е обаче да се помнят онези момчета, които показаха, че лицето на българския баскетбол не е толкова лошо. Показа го Константин Тошков с раздаването си до последно и искрените сълзи след отсъденото нарушение, което знаеше, че почти сигурно ще преобърне развоя на мача, както и стана. Показаха го и в лагера на Балкан с подкрепата към гарда, начело с Андрей Иванов, който първи започна да успокоява плачещия си съотборник. Показа го и Николай Стоянов, който след мача вместо да празнува, първо отиде да прегърне Тошков. Истински пример за феърплей и човечност. И не бяха само те..

Но баскетболът е това - винаги единият отбор печели, другият губи. Колкото до момчетата с големите сърца обаче, едно е сигурно - каквото и да беше станало, те вече са победители.