Ботевградски размисли и страсти

В Българския баскетбол никога не е скучно, независимо от обстановката, дори и тя да е пандемична, ако трябва да се върна назад във времената на COVID-19. Годините на отразяване на любимия спорт затвърдиха тези впечатления и на турнира за Купата на България в Ботевград. Купа, която ще отеква дълго време заради немалко хубави неща, но и една доста дискусионна ситуация, разделила баскетболното общество на две.

Победителят:

Дойде ли на Купата ред, Васил Евтимов излиза напред. Този рефрен вече се превърна в закономерност. След като изведе Черноморец до трофея през 2024 година, наставникът оформи хеттрик, повеждайки Черно море Тича към второ поредно злато във въпросния турнир. Самият Биг Вас окачестви тази купа като най-трудно спечелената в интервюто си пред BGbasket.com. За съжаление, от клуба не ни дадоха да го довършим, но това е друга тема.

Все пак 22 февруари може да се смята за щастлива дата в историята на отбора от Варна, след като преди 11 години ликува с трофея и в Плевен.

Златото на „моряците“ е напълно заслужено и плод както на добре свършената работа от Евтимов, който отново се оказа като огромен мотиватор, така и на самите играчи, които изглеждаха като добре смазана машина точно за един от най-важните периоди през сезона. Изглежда, че отборът е намерил точната формула от гледна точка на българи и чужденци – нещо, което се видя и в Ботевград.

Сълзите в очите на Георги Боянов след финала пък дадоха да се разбере колко е бил важен трофеят за отбора. Сигурен съм, че той носи специално място и в сърцето на Евгени Хадрижусев, който извървя дълъг път от година насам, връщайки се след тежка контузия, а за 3 мача в Ботевград изигра точно 2 минути, за които той бе изключително благодарен. Когато гардът върне познатата си форма, това ще допринесе за още по-сериозен баланс в редиците на варненския тим.

В Черно море обаче мечтите не спират дотук. Евтимов подчерта след спечелването на Суперкупата на България през септември, че „моряците“ искат да надградят от миналия сезон и това определено им се получава. Остана още една стъпка и Черно море има нужните съставки да я постигне, а дали ще го направи, оставащите месеци до края на май ще отговорят на този въпрос.

Второто място:

Шапки долу за Локомотив Пловдив. Само за пет месеца един от дебютантите в НБЛ се превърна в претендент за призовите места, а в Ботевград затвърди тези думи с аргументи. Баскетболистите на Асен Николов отправиха послание към всички, особено след героичната победа на полуфиналите срещу Рилски спортист, в която превъзмогнаха двуцифрено изоставане. Разбира се, разочарованието в лагера на „черно-белите“ е голямо след загубения финал, тъй като Купата можеше да отпътува и за Пловдив. След този турнир обаче „смърфовете“ поставиха нови стандарти, граничещи не само с финал в родния елит, но и със злато. И няма да е изненада, ако осъществят една от тези мечти.

От началото на сезона в Локомотив показват, че всичко, което се случва в клуба, не е просто фойерверк във всяко отношение. Отборът разполага с качествени чужденци и добри българи, но най-вече със стил, неудобен за всички отбори в шампионата. „Черно-белите“ вече са гладни за още по-големи успехи до края на 2025/2026 и няма как да не е, тъй като всички вече гледат с различни очи на тях.

Останалите:

Може би най-големият губещ е Балкан. Домакинът на Финалната осмица бе на еднa една защита и едно нападение от това отново да спори за златото, но беше попарен от два точни наказателни удара на Ламонт Уест, който заслужи приза за MVP. И говорейки за сълзи, на преден план излизат и тези в очите на Константин Тошков. В последните години имам удоволствието да го гледам само как върви нагоре и съм убеден, че някой ден съдбата ще му върне това, което му отне на полуфиналите. Тук искам да отворя една скоба и да поздравя всички, проявили съпричастност спрямо него, защото така правят големите и спортсменството го изисква.

Балканци ще се нуждаят известно време, за да преболедуват отпадането на полуфиналите и колкото по-бързо се случи, толкова по-добре, защото единствената цел вече е да изгрее слънцето на тяхната улица през май, както вече се случи на три пъти в последните шест години, а Васил Христов има състава, за да зарадва цял Ботевград.

Подобно на Балкан, Рилски спортист също остана с празни ръце. Това е и единственият отбор, който си бе написал домашното относно това как да спре бързия стил на Локомотив, но големият проблем бе, че го стори само за едно полувреме на полуфиналите. Действащите шампиони в първенството подходиха сякаш леко високомерно и това им коства двуцифрената преднина, изгубена само за две части. След полуфинала Любомир Киров призна, че Рилецо е изпуснал контрола върху мача и традиционно при него пое отговорността. На мнение съм, че Рилски има още резерви и ако ги разкрие за най-важната част от сезона, шансовете да седне отново на трона в НБЛ изглеждат сериозни.

Добри думи заслужава Академик Бултекс 99. Отборът продължава да търпи своя ренесанс под ръководството на Йордан Иванов и е въпрос на време да се превърне в още по-костелив орех, като не бе далече от това да хвърли бомбата още в първия ден. Берое Стара Загора и Миньор 2015 дадоха отпор на четвъртфиналите, но защитата се оказа ахилесовата пета и за двата отбора. Контузията на Бред Рийд пък допълнително усложни живота на Берое. Очаквах да видя много повече от Спартак Плевен, но с представянето си отборът показа, че има да извърви дълъг път, за да излезе от кризата и че доста работа чака Желко Лукаич, за да се случи това.

Българите:

В последните сезони се наслушахме, че все по-малко български играчи имат тежест в отборите си. В Ботевград тези думи бяха опровергани до известна степен. Споменавайки Константин Тошков, който изригна на полуфиналите, в съзнанието ми изкача представянето на Илиян Пищиков, Кръстомир Михов, Йоанис Кикрилис и Томислав Минков, които показаха, че не се страхуват от големите моменти. Към тях спокойно можем да причислим по-опитните в лицето на Васил Бачев, Александър Матушев, Цветомир Чернокожев, Георги Боянов и Георги Кендеров, като някои от тях по никакъв начин не отстъпиха на чужденците в своите отбори.

Спорното решение:

Няма да задълбавам много за нарушението на Тошков срещу Уест и дали е правилно да бъде отсъдено. За тази ситуация се изговори много, включително и от доста рефери. Мненията са двупосочни и ще останат такива дълго време.

В заключение ще кажа, че полуфиналите и финалът бяха решени със само точка разлика, превръщайки се в украшение на турнира. Единственият горчив привкус носи по-празната зала, но тя не е много пълна и по време на сезона, за съжаление. Появиха се и мнения, че форматът трябва отново да премине във Финална четворка, но моето усещане, че заключителният етап трябва да си остане непроменен, защото чарът на тази надпревара е в повечето мачове за толкова кратко време.