Капитанът на кораба Борислава Христова

(сн. fiba)

19-03-2026 16:00 | Андрей Романов/btvsport.bg | BGbasket.com

Смелост, целеустременост и вдъхновение - силни качества, които не всеки може да "отгледа" у себе си. В този процес спортът помага доста, но само на тези, които го искат истински. Обикновено те се отличават на игрището. Може да не е във всеки мач с ефективност, но често е с характер.

А това ги прави капитани! Днес, в поредицата ни "Баскетболни дневници" ви представяме Борислава Христова - баскетболистката, която е дала "пълен напред" на женския национален отбор на България. И успява да вдъхновява момичетата за победа!

Може да се "запознаете" с нея на платформата VOYO.BG.

1, 2, 3! България!

В залата по баскетбол последните звуци от кецове по паркета заглъхват. В централния кръг се събират треньори и 13 момичета, в които гори плам да побеждават за родината си. Тихо е, ръцете се издигат, събират се като на клада. Гръмотевица разтърсва въздуха.

"1, 2, 3!", дава тон едно от момичетата.

"БЪЛГАРИЯ!", присъединяват се всички останали.

Всяка знае защо е там, но за русокосата варненка Борислава Христова този миг винаги е по-специален. Тя носи най-голямата отговорност – да бъде капитан!

"Първата ми мечта беше да играя баскетбол на много високо ниво. Бях трети клас, когато моите родители, бивши баскетболисти, ме заведоха в залата на Черно море във Варна. От там ме посрещнаха Венци и Маргарита Гечеви и както тя каза – топката залепна за ръката ми и до ден-днешен е неразделна част от живота ми", започва разказа си тя.

По целия свят

Именно баскетболът отвежда Христова на много места по света. Днес тя е част от гръцкия Атинайкос, а преди това е играла в Турция, САЩ, Полша, Румъния, Испания.

"Навсякъде има силни първенства, с много отбори. И винаги се връщам и си мисля как искам да имаме едно силно първенство в България, за да мога да се завърна тук, да играя пред българска публика, на високо ниво", споделя с надежда тя.

Можем да кажем, че първата стъпка към тази цел е направена! Женският национален отбор - със своята атмосфера и победите си, успя да запали искрата и направи първата крачка с петте си победи към голямата цел - да участва на европейско първенство. За последно това се случи през 1993 г.

"Отговорност има. Знаем колко това ни коства последните години. Събираме се много. Важното е, че имаме успехи. 33 години са изключително дълго време. Вярвам, че ще го постигнем!", категорична капитан Христова.

Още за мечтите, за целите, за пътя, за екипа, за близките и за отбора, който не се страхува да мечтае, гледайте в епизод 7 на поредицата "Баскетболни дневници". Може да я откриете на онлайн платформата ни VOYO.BG!

Харесайте BGbasket.com във Facebook