Историите на Петко Маринов...

Петко Маринов още помни как заради него босненците са писали есе в автобуса

04-06-2011 16:41

Преди седмица Петко Маринов бе удостоен с наградата за най-етичен треньор в българския баскетбол. Призът носи името на Румен Пейчев - една от най-светлите и достойни за уважение личности в този спорт у нас, близък приятел, бивш съотборник и дългогодишен колега на Маринов. Миналата есен коварна болест повали Пейчев и той се пренесе завинаги там, където завистта, злобата и омразата не могат повече да го застигнат.

Инициативата за най-етичен треньор на Bgbasket.com породи идея и за следващото ни начинание - седмица с най-вълнуващите истории, белязали кариерата на най-достойния за този приз - Петко Маринов. Днес е първата от тях. Ще продължим да ги разказваме от негово име до събота - 11 юни, когато треньорът, извел Нефтохимик до титлата в женското първенство ще има повод да почерпи, защото е рожденик.

Всеки, който има поне елементарна баскетболна култура е чувал легенди за майсторството на Петко Маринов с баскетболната топка на младини, за шантавата му, но точна като бръснач стрелба от далечно разстояние и за великите мачове, в които бургазлията разплаква съперника, отбелязвайки му над 40 точки. И това при положение, че тогава все още не е била въведена линията за стрелба от тройката.

В края на 70-те години малката зала на стадион „Народна армия" приема първият мач за Купа „Корач" между отборите на ЦСКА „Септемврийско знаме" и Босна Сараево. Славните армейци постигат геройска победа със 117:100 (55:49) над лидера в новосформираното първенство на Югославия. Поражението е първо за противника от седем месеца и половина! Над всички за успеха на домакините е гардът с №6 - Петко Маринов. С 42 т. в актива си и 75% успеваемост, той е неудържим, а пред магьосническата му ръка се прекланят дори дошлите в София да отрязават срещата чужди журналисти. Бесен напуска залата на „Народна армия" и наставникът на Босна Сараево - бъдещата легенда в треньорската професия в световния баскетбол Богдан Таневич.

Успехът на Таневич тръгва именно от Босна Сараево - тим, който той извежда впоследствие и до купа „Корач". Ядосан на своите играчи, сред които личат имената на капитана Вараич, както и на Делипагич, Делибашич, Радованович и други от тогавашното златно поколение на югославската школа, Таныевич събира състезателите си в автобуса на път към Сараево и им поставя среднощна задача. Докато пристигнат у дома всеки един от тях да е написал с подробности есе на тема „Как да опазим Петко Маринов". Уморени от мача, баскетболистите залягат над белите листове и се потят двойно повече, отколкото по време на самата среща, но слизайки от автобуса предават чинно съчиненията си на очакващия ги на стълбите Богдан Таневич.

Реваншът след седмица в зала „Скендерия" в Сараево завършва с тежка загуба и отпадане на ЦСКА, но след достойна борба и спорно съдийство. Петко Маринов обаче продължава да стряска съня на защитниците от тима на Босна, които ще помнят цял живот как една загуба и изкусната стрелба на един голям българин ги оставят без сън и с мазоли по ръцете, само и само да напишат в автобуса наобратно към дома как по дяволите може да бъде спрян №6 от армейците...