Скъпи студенти и вие от ВИФ

08-12-2016 14:02

Няколко години по ред на всеки 8-и декември ви връщаме към един от текстовете на Иво Иванов. Това е своеобразния ни поздрав към студентите и всички, които се чувстват студенти. Чрез блога на Иво Иванов Ви казваме "Скъпи студенти и вие от ВИФ:

BGbasket.com публикува историите на Иво Иванов, които през годините са развълнували и не един читател. Със своя неповторим стил авторът не е оставил безразличен нито един човек, докоснал се до творенията му. Чрез любимия Ви сайт за баскетбол искаме да дадем шанс на всички читатели да се докоснат отново или за първи път до тези истории - истории, които те карат да се замисляш за много неща и, които няма как да не окажат влияние и върху малки и върху големи:

ВИФ (познат днес като НСА) винаги е бил обект на пренебрежение и подигравки от страна на академичната общественост. Навремето дори Бай Тошо беше започнал една от непреходните си речи със: "Скъпи студенти и вие от ВИФ..." Много са вицовете за ограничените умствени способности на последните, за това как се става професор по борба и т.н. Аз гледам на четирите си години във въпросното учреждение като на изключително ефикасно натрупване на комплексни знания в разнородни области. Вярно е, че човек може да влезе и да излезе от академията, без да е научил нещо. Възможно е да пропълзиш през сесиите, да напълниш с тройки студентската книжка и накрая да се измъкнеш с диплома в ръка и начален стадий на цироза в черния дроб.

Но за мен НСА беше съкровищница и ми се струваше глупаво да изляза от нея, без да съм си напълнил джобовете с богатство. Всичко зависи от подхода, а моят бе, че ВИФ е уникално учебно заведение, в което имам възможност да усвоя знания и умения, които ще ми бъдат полезни цял живот. Не исках да запаметявам - исках да разбера - и най-интересното е, че, разбирайки, човек, без да иска, запаметява, при това завинаги. До ден-днешен знам почти всяка кост в човешкото тяло на латински, помня ензимите, които участват в гликолитичната верига, и мога да изрецитирам степените на тромбокинезата. Човешкото тяло е изумителна биовселена и да откриеш тайните й, означава да откриеш как функционираш самият ти. Какво по-интересно от това?!

Затова т.нар. от студентите бариерни дисциплини като биохимия, физиология, анатомия, биомеханика и т.н. са от огромно значение.

Информацията сама по себе си не е знание

Хубаво е, когато не е необходимо да се ровиш в Google, за да разбираш точно какво става на метаболичнo ниво в тялото на спринтьора в 10-те секунди на анаеробен спринт. Или да си наясно с нервно-мускулния синапс и да знаеш точно кой тип мускулни влакна се съкращават, когато тежкоатлетът изтласква щангата над главата си.

Психология, спортна медицина, статистика, информатика, педагогика - всеки предмет има своята роля и място. Освен всичко друго студентите получават изключителната възможност да разберат почти всяка спортна дисциплина по най-ефикасния начин - като я практикуват, докато изучават особеностите, историята и методиката й. Не са много местата по света, които дават шанс на студентите си да учат практика и теория едновременно, качвайки ги върху ски, лодки, писти, зали, басейни, скали, тепихи, терени, успоредки, батути. Институции като НСА са рядкост дори в световен мащаб и всеки, който слага студентите й под един общ пренебрежителен знаменател, прави грешка.

Но преди да съм превърнал тази статия в нагла реклама, искам да кажа, че академията има своите проблеми, а и сама по себе си дипломата й не означава кой знае колко много. Поне за мен завършването на каквото и да било учебно заведение е само стадий в развитието - моментно постижение. Ако някой е завършил току-що Софийския университет или Сорбоната, той просто е открехнал вратата към един необятен свят и е сложил крака си в процепа.

В Щатите съществува академична каста, която в много случаи определя хода на кариерата ти. Ако си завършил един от осемте престижни университета, включени в т.нар. Айви лига, успехът ти е практически осигурен. Това, разбира се, е тотална грешка. Обучението в тези институции струва стотици хиляди долари и за съжаление все по-често в тях влизат не толкова най-умните, колкото най-привилегированите. Преди много години делях къща като съквартирант с още три момчета, току-що завършили Йейл. Домът беше в снобарския Гринидж, Кънектикът, където живееше половината Уолстрийт.

На две преки от нас беше имението на Иван Лендъл, а в покрайнините се подвизаваха и няколко ключови членове на клана Кенеди. Съквартирантите ми вдигаха купони, на които 23-годишните псевдоаристократи не бяха в състояние да говорят за нищо друго освен за пари. Никога няма да забравя един костюмиран Гордън младши, който ме пита дали имаме автомобили в България и кога съм видял дънки за пръв път. Веднага погледнах юмрука си и неговата нагла физиономия, но някак си преодолях желанието да съединя тези два предмета и вместо това го въвлякох в любезен разговор. Оказа се, че младежът със завършването на Йейл моментално е бил назначен на отговорна длъжност в една от най-големите банки в САЩ. Каза ми, че ако му свалели заплатата с 500 000, пак щяла да е 6-цифрена. Аз обаче бях по-впечатлен, когато разбрах, че този елемент не само че не знае коя е столицата на Белгия, но нямаше представа, че Белгия е в Европа! "Пука ми къде е Белгия - заяви тогава Гордън младши. - Огледай се в тази стая, човече - това сме хората, които един ден ще управляваме тази страна!" Бях още пресен през 1990 - английският ми не беше особено богат, но имах достатъчно речник да му кажа: "Горката страна!".

Това къде си завършил не е от особено значение, ако не осъзнаеш, че образованието е отворена система и колкото по-невидими са границите й - толкова по-добре. Няколко месеца по-късно се изнесох от Кънектикът, защото беше време за второ висше - този път в Канзаския университет. Но преди това нарамих куфара, качих се на един автобус, обиколих цяла Америка на шир и длъж. Това пътуване само по себе си беше по-голям университет от самия университет.

Но магистратурата продължава - оттогава не съм спрял да пътувам и да предизвиквам пътя с отворено съзнание. Според мен е много важно човек никога да не завършва. Живеем в динамичен, задъхан, променящ се свят, който ще ни подмине, ако застинем доволни на едно място. Няма значение каква е професията и специалността ти - всеки ден носи нов урок и винаги има място за още. Вселената е пълна с великолепни ненаучени неща, които чакат търпеливо да ги открием и разберем. Според мен арогантността е най-големият враг на познанието, а най-ценното прозрение е това да разбереш, че не знаеш почти нищо.

Абсолютно всеки човек знае нещо повече от мен - независимо дали чисти улици или преподава квантова механика. Възрастната жена на пейката в парка е професор по живот, човекът със синдром на Даун със сигурност е преживял нещо, което ще ме обогати, дори едно 4-годишно дете знае нещо, което аз не знам. Никога няма да си позволя да гледам с пренебрежение, на когото и да било - това е отрова за съзнанието и спирачка за развитието. Може да бъдат открити полза и мъдрост дори в нелепите ограничения на ограничения човек. Да вземем простака Гордън младши и неговата халосна диплома от Йейл. Ако я дадете на сина ми, той моментално ще я сгъне във феноменален хартиен самолет и това ще е първият път, в който тя ще е ставала за нещо.

Ако паметта ми не си отиде с годините, ще продължа с цената на всичко да търся, да се развивам, да чета, да любопитствам и да питам. Студентството не може да бъде вкарано в сграда или в осем семестъра. Ние всички сме студенти в университета на живота и дипломата ни е озаглавена "Скръбна вест". Да, така е - всички трябва да се учим, докато умрем. И понеже ще ставам абсолвент чак в ковчега, мисля и аз да празнувам днес, така, както съм го правил от години и така, както ще продължа да го правя до последния си 8-и декември на този свят.

Честит празник на всички Ви, на мен, на вечния студент, където и да е той и... дори на вас от ВИФ.

Статията е публикувана за първи път на 8 декември 2007 г. във вестник "7 дни спорт"

Харесайте BGbasket.com във Facebook