Една секунда за размисъл

04-05-2017 18:08

Станко Стоянов подготви нова публикация за блога си в BGbasket.com. В нея той говори за историята на пловдивския баскетбол и на бъгарския баскетбол като цяло. Стоянов е почетен гражданин на Пловдив и дългогодишен баскетболен деец. Ето неговите размисли за историята:

Ако Деян Карамфилов от Черно море не бе отбелязал тройка заедно със сирената, пловдивският Академик щеше да пренапише своята 69 годишна история. При победа, независимо от следващите резултати, той щеше да регистрира своето най-високо класиране в Държавно първенство след петото място през далечната 1959-та година. Дори можеше да надскочи най-високия резултат на пловдивския мъжки баскетбол – четвъртото място на Левски, отборът на Френския колеж „Св. Августин”, в третия шампионат за мъже през 1945 г.

В историята обаче няма „ако”. Нищо в Пловдив не бе променено, но тази секунда, която не го позволи, дава повод за размисъл по някои спорни моменти в историята на българския баскетбол. Само един пример. В двутомния алманах „Баскетболът играта на личностите” е посочено, че в Държавното првенство за мъже през 1950 г. на второ място е Строител Пловдив!?! Не противоречи ли това на казаното по-горе за четвъртото място на Левски?

Не! Такъв отбор от Пловдив не е участвал в този шампионат. Както не са участвали и всички посочени /и в юбилейните издания за 80-та и 90-та годишнина на баскетбола/ отбори от София, Хасково в първенствата през 1950, 1951 и 1952 г. Просто е пренебрегнато, че в този тригодишен период от историята на българския спорт, когато спортни дружества и клубове са били закрити, вместо тях са се състезавали сборни отбор на Доброволните спортни организации /ДСО/, които са нямали регионална принадлежност: Ударник, Локомотив, Строител, Спартак, Динамо и т.н. Тази тема е по-обширна и е предмет на допълнителен коментар.

В някои изследвания за миналото на нашия спорт, както и в редица публикации могат да се открият грешки и неточности. Навсякъде, например, за носител на купата за жени през 1997 г. е посочен Монтана с треньор Николай Боруков, а не Марица със същия треньор.

Въобще в историята на българския баскетбол все още има бели петна, спорни дати и класирания. Дори срещу засега приетата за рождена дата на този спорт у нас 1919 г. се противопоставят аргументи, мотивирани с факти и документи. Сполучлив ход е сформирането на една работна група от компетентни историци на спорта и по специално на баскетбола, журналисти, статистици, стари деятели, която да проучи всички нови източници, да прегледа нови документи, до поправи /доколкото е възможно/ някои неточности и грешки.

На хоризонта се задава 100-годишният юбилей на българския баскетбол, ако окончателно бъде приета за начало 1919 г. Но по-важно от един юбилей е коректно написаната история. Баскетболът я заслужава, защото в нея са записани славни събития и постижения, имена велики играчи и треньори.

Да помислим за това с необходимата отговорност!

Харесайте BGbasket.com във Facebook