Атанас Голомеев - Българската легенда

сн. BGBasket.com

10-06-2018 10:00 | BGbasket.com

За да вървим напред, трябва да познаваме историята си. А баскетболната история на Европа е пълна със забележителни личности. "101 величия на европейския баскетбол" е невероятен сборник с истории, разказани от един от водещите баскетболни журналисти на Стария континент Владимир Станкович. Специална глава в него има и за "Българската легенда" - Атанас Голомеев, а BGbasket.com ви предоставя пълния ѝ превод благодарение на баскетболистката на Шампион 2006 Калина Иванова. За да помним и да се гордеем.

Ето и разказът на Владимир Станкович за Голомеев:

По време на второто издание на Европейското първенство до 18 години в Италия през 1966 г. изгряват много от бъдещите звезди на европейския баскетбол. Сред тях блестят имената на Дино Менегин, Марино Заната и Джулио Лелини от Италия; Крешимир Чосич, Дамир Шолман, Любодраг Симонович и Альоша Зорга от Югославия, които по-късно през 1970 стават световни шампиони; Зденек Дука от Чехословакия и Александър Болошов от Русия. Въпреки това най-добрия реализатор на първенството е от България.

Неговото име е Атанас Голомеев, който е роден в София на 5-ти юли 1947. Средно на мач записва по 17.6 точки, които включват и 34 точки срещу Франция и 32 срещу Испания. Само две години по-късно, на 19 години, той прави своя дебют на европейското първенство за мъже в Неапол, а неговите 5.5 точки средно на мач не предвещават, че всички виждат един бъдещ топ реализатор. Въпреки това, на Евробаскет 1971 г. в Германия, Голомеев вкарва по 18.6 точки средно на мач. А на европейското през 1973 г. в Барселона, той става най-добър вкарвач, с 22.3 точки на мач, задминавайки Уейн Брабендър, Сергей Белов, Тал Броди, Юри Зидек, Крешимир Чосич и Модестас Паулаускас.

Голомеев влиза също така и в символичния отбор на първенството, заедно с Нино Бускато и Брабендър от Испания, Белов от Съветския съюз и Чосич от Югославия. Сякаш вече по навик, Голомеев става и най-добър реализатор на Евробаскет 1975 в Белград, с 23.1 точки, отново изпреварвайки много суперзвезди. През 1977 г., на европейското първенство в Белгия, Голомеев достига отново висок процент на вкарани точки (20.1) в последното си голямо състезание.

Аз бях късметлия, че имах възможност да го гледам на живо в Белград и Белгия и нямам съмнения смятам, че той беше един от най-добрите центрове на своето време. И не забравяйте, че той играеше срещи Чосич, Менегин, Зидек, Клифорд Люик, Владимир Андреев, Винко Йеловац, Владимир Ткаченко, Александър Белостенни и други. Но забавното е, че със своите 2.02 метра, беше повече тежко крило, отколкото център. Благодарение на своята физика обаче и най-вече, съобразявайки се с нуждите на своя отбор, играеше по-често на позиция 5. Имаше уникален усет към борбата и шесто чувство, което му помагаше да знае къде точно ще падне топката, които компенсираха липсата му на достатъчно височина.

Това бяха само сухи факти от изявите на един от най-добрите български баскетболисти на европейските първенства. Въпреки това, неговата история е тази, която ни накара да поместим Атанас Голомеев в тази книга за най-добрите европейски баскетболисти от миналото.

Всичко започва в далечната 1961 с лятната Универсиада между всички университети в света, играна в София. Атанас Голомеев, наричан “Наско“ от приятелите си, на късмет получава безплатни билети за баскетболния турнир. Както той казва, се влюбва в играта от пръв поглед, докато гледа атрактивните бразилски баскетболисти и великите български състезатели като Любомир Панов и Виктор Радев. Човекът, който забелязва таланта на Голомеев през 1964 в училище "Тодор Минков", е Венци Янев. Наско е талант във всички възможни спортове. Той беше вратар в училищния футболен отбор, в атлетиката скача най-високо от всички и хвърля най-далеч диска. Също е и отличен плувец, но Янев вижда ясно, че е роден, за да играе баскетбол и привлича Наско в училището на Спартак, а след това Голомеев подписва с ЦСКА докато е на 18 години и все още е в казармата.

Експлозията в …. Канада

На 20-годишна възраст, Голомеев вече се отличаваше от останалите, но кой би предположил, че кариерата му ще се развие по този начин, ако баща му не беше изпратен в Монреал, Канада като представител на търговската камара. Голомеев учи в престижния колеж МакГил, открит през 1821 г. и бързо получава репутацията на най-добрия играч в баскетболния отбор.

“Обадиха ми се миналата година”, разказва Голомеев преди няколко години, когато е бил извикан от Торремолинос, Испания, където прекарва зимите, за да играе голф. “От университета искаха да отпразнуват , защото някои от моите рекорди все още са непроменени, след 35 години! Постижението ми от 37.5 точки средно на мач е непокътнато, както и 57-те точки, които отбелязах в мач, в който бяхме гости. Жалко е, че не можах да ги подобря, но съм щастлив, че все още ме помнят. “

Неговите изяви в МакГил привличат вниманието на доста отбори от НБА, най-вече това на Ню Йорк, които имат сериозни намерения да подпишат с българина. Но никога досега Голомеев не е смятал да става професионален играч. Интересното е, че друг българин - Георги Глушков, става първия европеец, играл някога в НБА, през 1986. Но това е друга история. Беше почти невъзможно за Голомеев да заиграе в Америка, заради работата на баща му и законите тогава. Българската федерация никога не би му дала разрешение да играе в НБА, защото това би означавало, че той няма да може да играе за националния отбор.

Голомеев решава да се върне у дома, но този път подписва с Академик София. По време на сезона на турнира за Купата на Европейските шампиони 1969-70, испанския гигант Реал Мадрид, забелязва потенциала му, по време на двубоя им на четвъртфиналите. Мадрид печели у дома с 97:83, а Голомеев отбелязва 19 точки, но губи дуела с Люик (34). Въпреки това, една седмица по-късно, отмъщението му е било безкомпромисно, защото Академик печели у дома с 101:86, а Голомеев вкарва 38 точки!

“Единственото нещо, което помня от този мач, е невъзможността на моите играчи, да спрат Голомеев,” ми сподели веднъж Педро Фернандес - легендарният треньор на Реал Мадрид. “Той вкарваше, когато и както си поискаше. Победи ни сам. Не беше типичен център, липсваше му височина, но притежаваше изключителна техника и стрелба. Да, беше брилянтен играч.“

След 6 години в Академик, от 1970 до 1976, Голомеев подписва с Левски-Спартак, където играе до 1981 г. В мач срещу Славия, вкарва 63 точки, рекорд, който е непроменен и до ден днешен в България (б.р. Ако не се броят 150-е точки на Георги Младенов в един мач срещу Ямбол, когато съперникът в знак на бойкот му подава топката и го оставят да вкарва необезпокояван).

Беше боец, без значение срещу кого играе, беше готов на всичко, за да спечели. Имаше лоша репутация, що се отнася до непрекъснатите му реплики към съдиите и получаваше много технически нарушения. Но извън игрището, Голомеев беше мил и добре възпитан мъж.

На 34 години влиза в книгите като първия състезател някога, с разрешение да играе професионално в чужбина. Подписва с Адана, Турция, който тъкмо е спечелил втора дивизия. Разбира се, беше най-добрият реализатор в лигата и отбори като Ефес Пилзен, Фенербахче и Бешикташ губят в Адана през този сезон. Няма конретни данни от точките, които е вкарвал средно на мач, но Голомеев казва, че почти никога не е вкарвал по-малко от 30 точки на мач. Просто не е честно, че такъв брилянтен играч като Голомеев, никога не е имал шанса да играе за велик европейски отбор. Но животът не е честен.

След великолепното му представяне на Евробаскет 1973 в Барселона, се появява слух, че Голомеев има предложение да играе в Испания. В интервю, публикувано в списание “Rebote“ след турнира в Барселона, Голомеев споделя “два испански отбора искат да подпишат с мен”. Той казва, че не може да си спомни имената им, но “единият беше от Каталуния”. Години по-късно, с усмивка на лице, той потвърждава всичко: “Да, Барселона имаше нови директори и те искаха да подпишат с мен, но беше невъзможно. Бях на 26 години и нямах правото да играя в чужбина докато не навърша 34. “

В залата на славата на FIBA

Когато се завръща у дома от Турция, Голомеев играе още две години за Левски - Спартак и слага край на кариерата си през 1985, на 38-годишна възраст. След Евробаскет 1987 в Гърция, се играе бенефисен мач за Голомеев на 21-ви юни между отборите на България и европейския отбор на звездите с Дражен Петрович и Стоян Вранкович от Югославия, Никос Галис и Панайотис Янакис от Гърция, Антонело Рива и Уолтър Манифико от Италия, Мики Беркович и Дорон Ямши (Израел ), Ришар Дакури (Франция), Станислав Кропияк (Чехословакия) и Рик Шмид (Холандия). Треньор беше Павел Петера (Чехословакия) и Европа печели с 129:82. Това е и последния мач на великия Атанас Голомеев.

Змея, както му е прякора, си спомня своите велики съперници, по-специално Крешо Чосич, който освен, че е висок, е умен и с отличен поглед върху играта, който му помагаше да дава много асистенции.

Когато FIBA, по повод 100-годишнината си, избира 50-те най-добри баскетболисти някога, не забравят и Атанас Голомеев. Това е великолепно признание за брилянтната 25-годишна кариера на българина, която би могла да бъде и по-велика, ако не бяха политическите обстоятелства. Голомеев е шампион на България 12 пъти, 10 пъти като състезател 2 пъти като треньор. От 1991 до 1993, е президент на бъгарската федерация. Той е част също и от няколко комитети на FIBA, но неговата страст се променя от “голямата топка“ към по-малката - голф.

В двутомния Алманах на българския баскетбол, издаден от федерацията ни се казва: „Не мога категорично да кажа, че Голомеев е най-добрият български баскетболист, но с Илия Мирчев, Виктор Радев и Георги Глушков, той несъмнено принадлежи към четиримата най-велики центрове в българския баскетбол. Той можеше да вкара с изключителна лекота.“

Харесайте BGbasket.com във Facebook