Целта: Славия да е на върха

Първото баскетболно списание у нас „БУБА Баскетбол“ наскоро бе изцяло дигитализирано и вече е достъпно напълно безплатно в BGbasket.com.

Списанието има общо 40 броя, излезли в един много интересен и вълнуващ период в българския и световния баскетбол: 1994-1999 г.

По този повод BGbasket.com реши да ви припомни и някои интервюта от списанието с баскетболни личности, които продължават да са свързани активно с любимия спорт и в наши дни.

Започваме с интервю от 1994 г. на Константин Папазов - по това време президент на Славия.

НИКОЛА МАРИНЧЕВ

С още една година (1994) се отдалечаваме от славните страници, които които записа в златната книга на българския баскетбол столичният Славия. Не без носталгия, но с повече уважение и признателност, си припомняме европейските върхове на шампионките от белия отбор, достойните години на мъжката петорка.

В началото на 1994 г. ръководството на баскетболния клуб Славия пое един млад президент - Константин Папазов: по-рано посветил се като състезател с цялата си всеотдайност на динамичната игра, а сега на амбицията си да извади Славия от сянката на забравата...

- Визитната ви картичка?

- Роден съм на 17 юли 1967 г. в София, в обикновено семейство на служащи. Баща ми дълги години беше съдия по баскетбол. Това бе и главната причина да заобичам този спорт. Студент съм V курс в Националната спортна академия, а работата ми е свързана с хазартния бизнес.

- Девизът ви в живота?

- Ако едно обещание не е в твоите възможности и не може да го изпълниш, не бива да го даваш! Не пия и не пуша...

- Първите ваши стъпки към любимата игра?

- Едва прохождах, когато баща ми ме водеше по залите ("Сливница" и "Универсиада"). Детството ми е свързано и почти премина около много баскетболни мачове в тях. Това е оставило трайни следи в моето съзнание и обяснява силната ми привързаност и обич към тази красива игра.

- Какви прояви имахте на състезателния терен?

- Не мога да се похваля с някаква сериозна спортна кариера, но някои моменти се оказаха повратни в моя живот. Само огромната любов към играта ме върна (след раздяла) отново в голямото баскетболно семейство, макар и вече с други функции. На крачките в баскетбола ме научи Младен Младенов-Даскала (бащата на Георги Младенов) в 127-о столично училище (някогашната люпилня на таланти). Тогава бях на 11-12 години. След това се захванах с друго. Снимах се в един български филм и така загубих две години. Пострадах в последствие, беше оперирано ходилото ми. После играх в Спортист (Своге), в Левски, имах горчиви моменти. И така се изнизваха годините.

- Истинската любов обаче ръжда не хваща и се... върнахте.

- Започнах бизнес. Видях и други неща в живота. Запознах се с нови хора, спечелих средства. Когато Христо Кръстев ме покани за президент на баскетболния клуб Славия, ми изглеждаше смешно. Колебах се дълго. Чувствата ми обаче взеха връх и след разговор с Тони Дечев, приех... Отново се върнах към баскетбола. Преследван от огромните си амбиции да постигна с “белия" отбор това, което не успях сам, се захванах за работа. Но и тук, президент също, едно е да искаш, а друго е да го постигнеш. Но и трудните неща стават. След прекратени договори с ЦСКА в Славия пристигнаха Спас Натов, Васил Стоянов, Роберт Гергов, а с треньора Росен Барчовски и изпълнитепния директор Христо Кръстев и сериозна брокерска компания създадохме отбор на надеждата!

- Този мъжки отбор на Славия приключи 1994 г. като лидер в новото първенство, но жените са последни...

- Моята цел е да оставя трайна следа в българския баскетбол, което, разбира се, може да се осъществи, ако и бизнесът ми върви. В клуба ни работят 5 треньори, но идеята ни в бъдеще е да създадеш една школа за момчета. Затова нашите баскетболисти трябва да имат амбицията да спечелят имиджа на шампионски тим, а това да бъде основата на притегателна сила за привличане на много млади таланти в школата. Колкото до женския отбор, при сегашното му състояние, трудно е да се говори за друго, освен за акцент в работата сред девойките, където има сериозен потенциал.

- Славия беше славно име...

- Тя вече излиза от сянката... Знаете, че вече други са й условията за издръжката на отбори, клубове...

- Освен към Славия вие проявихте голямо разбиране и спонсорирахте пътуване на нашия национален женски отбор (със ст. треньор Г. Димитров) до Австралия. Съжалявате ли?

- Мога да съжалявам само за неуспеха на националките в квалификацията за европейското първенство, но не и затова, че съм им помогнал. Мъчно ми е само, че много малко хора оценяват моя жест, а доста други сигурно вече са го и забравили.

- Какво очаквате от 1995 година?

- Да сме живи и здрави и да успеем да постигнем целта, която сме си поставили, а днес тя е само една: Славия – на върха!. Нека 1995 г. бъде успешна за българския баскетбол!