Кандидатите пред BGbasket.com: Иван Лепичев: Важно е да се даде шанс на по-младите, които имат бъдеще в женския национален отбор

(сн. Sportsimages.bg)

17-03-2015 17:55 | Иван Вълчанов

За първи път BGbasket.com реши да помогне на УС на БФБ в избора на национални треньори за подрастващи, като потърси всички кандидати предварително. В дните преди избора, който ще се състои тази седмица, на 19 март в четвъртък, ще ви представим всички желаещи да бъдат треньори на националните отбори, за да се запознаете по-добре с тях и да научите малко повече информация. Попитахме ги въпроси за това какви са мотивите им да се кандидатират за национални селекционери, доколко наистина познават играчите и какви са плановете им за развитие.

Вижте как отговори на нашите въпроси Иван Лепичев, който работи в школата на Рилски спортист и е кандидат за старши-треньор на националния отбор за жени до 20-годишна възраст.

- Какви са мотивите Ви да се кандидатирате за треньор на национален отбор?

- Първата причина е, че в продължение на няколко години аз съм треньор на това поколение момичета в Рилски спортист – родени през 1995/96. Второто е свързано с авторитета на нашата позиция като треньори на националните отбори, защото през последните две години ние сме свидетели на много неприятности около старши-треньорите на тези отбори. Третото – към края на треньорската си кариера смятам, че мога да бъда полезен с опита си, който имам от годините, натрупани като треньор. Не на последно място, ако бъда избран за старши-треньор, ще помогна на един млад треньор, както съм помагал на много досега в кариерата си, да участва в едно голямо състезание, като Европейското първенство. Това е голям плюс за развитието на един млад треньор.

- Какви наблюдения имате върху състезателките от набора, който искате да водите, познавате ли ги?

- Познавам поколението. В момента то не е толкова силно, защото горната година на предстоящото първенство е 1995-а и в тази възраст няма много момичета, на които може да се разчита. Според мен обаче е от изключително значение не само класирането, а и перспективата пред младите баскетболистки, които след 2-3 години могат да бъдат попълнения на женския национален отбор. Затова моите разбирания са свързани с това да се събират най-добрите баскетболистки, независимо от тяхната възраст. Аз съм минал през такива години, в които е имало разлика между основната възраст и баскетболистки, които са с две или три години по-малки. Но след като сега по-младите и талантливи имат бъдеще и перспектива, е важно да им се даде шанс за развитие.

- Какви са силните и слабите страни на отбора и върху какво трябва да се наблегне?

- Трябва да се работи не само върху защитата. Задачите, по които трябва да се работи, са свързани с отборната игра, с качествата на играчите и според мен наличието на повече баскетболни таланти.

- Какъв е потенциалът на отбора и реалното му място в класирането според Вас?

- Когато ми е гласувано доверие, аз никога не се страхувам да поема отговорност за това, което трябва да свърша. Ако отиваме на едно състезание, целта винаги е да постигнем най-доброто – класиране в първите три отбора и изкачване в дивизия А. Последния път, когато бях старши-треньор на националния отбор до 20 години, успяхме да задържим отбора в дивизия А. Това беше с поколението 1988/89 година. Ако някой иска да работи с един отбор, независимо от конкуренцията и силата на генерацията, трябва да поеме отговорност до край. Това означава да се бори, да направи всичко възможно, да избере най-доброто, за да се класира там, където му е мястото. Проблемите са много, няма защо да си кривим душата, но това ще бъде един от последните ми опити да помогна на федерацията и на женския баскетбол.

- Искате ли да кажете нещо допълнително?

- Ще се радвам, ако ми бъде гласувано доверие, като човек, който от 37 години е в женския баскетбол. Също така няма да бъда обиден, ако не бъда избран за треньор. В края на краищата, хората от управителния съвет гласуват доверие на онзи треньор, който може да свърши работата най-добре.

Интервюто с Николай Господинов прочетете ТУК, интервюто с Лазар Божков прочетете ТУК, интервюто с Михаил Михайлов прочетете ТУК, интервюто с Александър Алексиев прочетете ТУК, интервюто с Мануел Марков прочетете ТУК, интервюто с Венелин Беров прочетете ТУК ,интервю с Кирил Стоянов прочетете ТУК, интервюто с Людмил Хаджисотиров ТУК