Отказвам се! Нямам нерви! Не виждам смисъл!

06-07-2014 20:52 | Тодор Димитров

В България, и в частност в баскетбола, май вече не е за нормални хора. Не, че аз съм чак толкова нормален, след като доскоро си мислех, че нещо може да се промени и може да дойдат по-добри времена в любимия ни спорт. УВИ! Убедих се, че на никой не му пука. Че в него е пълно с комплексари, егоцентрици, случайно попаднали тук и хора живеещи ден за ден. В следващите редове ще обясня какво имам предвид. Предварително искам и да поясня, че съм наясно, че едва ли на някой ще му пука за това, но пък и при мен има подобни чувства към тях. Използвам трибуната на BGbasket.com, която ми дава възможност да стигна по-лесно до баскетболната общност.

Ще започна отзад напред за своите разочарования. В последните няколко месеца баскетболният фен, треньор, състезател, деятел и т.н. имаше шанса да се запознае с историята на любимия си спорт. Благодарение на федерацията и лично на президента Георги Глушков бе издаден първия баскетболен алманах. Два тома, по около 600 страници всеки един от тях, с твърди корици и обща цена 30 лв. Себестойност – много по-ниска от реалната. Например, една книга с обем около 500 страници и с меки корици струва около 20 лв. Целта на боса на родния баскетбол бе не да печели, а този спорт да има своята енциклопедия. Тиражът бе скромните 1000 бройки. Една груба сметка показваше, че ако се продадат всичките, то ще се върнат парите, които са дадени за отпечатването и написването й. Според моето скромно мнение всеки един баскетболен клуб у нас трябва да има тази ЕНЦИКЛОПЕДИЯ. ПАК УВИ! До момента са продадени малко над една десета от тиража. Това показва, че никой не го интересува историята на БАСКЕТБОЛА и за по-голямата част от хората, които по една или друга причина са свързани с него днес е много по-интересно да гледат сеирите по залите, отколкото да прочетат и да научат любопитни факти за успехите ни в миналото. Няма да изреждам имената на хората, които са написали историята в този спорт, защото както стана ясно, те не говорят нищо на тупащите се в гърдите днешни радетели на баскета ни.

Още един факт в подкрепа на горните ми думи. Преди месец имах възможност да издам баскетболна биография на единствения ни представител в спортните игри участник на три Олимпиади (1952, 1956, 1960), двукратен финалист в КЕШ с Академик (СФ), многократен шампион и призьор в България, участник и медалист от европейски първенства – Георги Панов-Гецата. Идеята ми беше чрез продажбата й да помогнем на една истинска легенда в този спорт. Днес имам възможност да отделя 1000 лв. за издаването й. За утре не мога да кажа. Виждането ми по отношение на парите е по-различно от това на мнозина други. Пари за утре, когато може и да ме няма, не кътам. Там, където един ден ще отидем всички, пари не трябват или поне не се е върнал никой, за да твърди противното. Имам да живея нормално със семейството си. Кавото и да правиш повече от един хляб не можеш на ден. Затова не мога да разбера другите, които се опитват да изядат два, три... Не мога да разбера хората от Лукойл Академик, който се явява наследник на Академик (Сф), чийто екип в продължение на близо 20 години носеше с гордост Гецата. Въпреки обещанията си от там до момента не закупиха нито една книжка. Естествено, че не са длъжни, но какво по-логично от това да направят подарък например на децата от двата отбора на клуба, които достигнаха до финала на републиканските първенства при кадетите и 14-годишните. И по този начин да направят един благороден жест. Да, ама е много по-важно… Ще спра дотук, защото мога да кажа някои неща, които не са за публично достояние.

Не мога да разбера и ръководството на УНСС, наследник на ВИИ „Карл Маркс”, където дълги години работеше Гецата Панов. И от там бяха едни обещания как ще направят всичко, как ще помогнат за отпечатването на книжката. На българина му дай да прави обещания.

Какво мога да искам от такива хора, които дори не уважиха своята легенда, като с изключение на бившия баскетболист Спас Ставрев, ст. преп. Лариса Касабова, преп. Венцислав Йорданов (автор на книгата) и Иван Вълчанов от катедра "Медии и обществени комуникации" нямаха свои представител на презентацията на автобиографията.

Мога и още да разказвам по темата, но мисля, че тези два малки факта и куп други неща в баскетбола ни ме убедиха, че той няма бъдеще. Защото както е казано в онази притча „Народ, който не познава своята история, няма бъдеще”.

Случиха се и доста неща, които ме карат да кажа: ДО ТУК! Или поне докато не видя реална промяна.

Затова: Отказвам се от членството си в Дисциплинарната комисия. Отказвам се да бъда комисар на баскетболни мачове при подрастващите. Тези две хобита, както бих могъл да ги нарека, защото нямам никакви финансови дивиденти, ми носят само негативи. Какво имам предвид? Смятам, че всеки един комисар или дежурен представител на БФБ трябва да бъде безкомпромисен и принципен. Да не се съобразява с този или онзи, ако не спазва наредбите на БФБ. Оказа се обаче, че съвсем не е така. Изключително изненадан бях, че се оказах първият и единствен досега, написал доклад за невъздържано поведение на един клубен треньор, нарекъл съдията „пишлигар” и заплашил го със саморазправа. Благодарение на този доклад специалистът, за когото гореописаната проява не е инцидентна, бе наказан с 200 лв. глоба, както повелява дисциплинарният правилник. Странно за мен обаче той сякаш не разбра грешката си и бях обвинен от него, че моята съвестно свършена работа му струва споменатата вече сума. И, за да спи спокойно, отидох и внесох в касата на федерацията тези 200 лв. В момента събирам за следващата му глоба, но дано дойде моментът, когато разбере, че това е лощ пример за по-младите му и неопитни колеги.

Подобна ситуация имах и при доклад за размяна на удари между двама състезатели при подрастващите, след което бях обвинен за какво ли не. Логично двамата бяха санкционирани. По същото време подобна дори по-скандална ситуация имаше в Стара Загора в мач от НБЛ между Берое и Лукойл Академик, където участващите в побоя бяха наказани от Дисциплинарната комисия с по 1000 лв. Идиотското бе, че Арбитражната отмени тези глоби, а остави на децата.

Между другото, вече съм убеден, че от комисари поне при подрастващите ползата е почти нулева, защото никой не се съобразява с тяхното мнение. Примери бол и мога да разказвам много. За двете ми години като такъв видях доста наистина страшни неща по залите и затова предизвиках една среща в присъствието на ръководителите на съдиите и президента на федерацията, в която дадох своите предложения за промени. Мисля, че те биха били полезни и трябва да им се даде гласност. Затова ги публикувам тук! ЕТО ГИ без съкращения!

От година и половина изпълнявам задълженията на комисар по време на мачовете при подрастващите и за този период видях неща, които съм убеден, че може да се коригират, за да може да се подобри работата на съдийския и секретарски апарат. На първо място трябва всички да се отнасят по- отговорно и да не подценяват своите задължения в мачовете при подрастващите. С малки изключения всички идват, за да отбият номера и да си вземат парите, които наистина са малко, но никой не е накарал никого насила. Обръщам специално внимание на подрастващите, защото хората, които работят тук, с малки изключения, и децата заслужават много по-голямо внимание и уважение от тези в НБЛ и А група мъже. Много по-голямо уважение от това, което получават, защото особено децата си плащат, за да тренират любимия си спорт.

Ето и част от предложенията, които са конкретно за мачовете:

Секретари и съдии да идват 30 минути преди началото на мачовете. Съдиите 20 минути преди началото на мачовете да са по екип и да застанат на мястото си. Закъснял съдия да не се допуска да ръководи мач. Същото се отнася и до секретарите.
Съдиите да не водят приятелски разговори на секретарската маса почти до началото на мача.
По време на прекъсванията да не идват на секретарската маса, за да си говорят със секретарите, освен ако не трябва да проверят нещо.
Комисарят на мачовете да знае предварително кои са съдиите и секретарите. Когато са определени дадени съдии да свирят повече от един мач, комисарят да направи назначенията, защото той трябва най-добре да знае кои са дербитата и да носи отговорност. Не става въпрос за финали на държавните първенства при подрастващите, където естествено главните съдии (комисарите) определят арбитрите за даден мач. Когато някой секретар не дойде или няма назначен, комисарят да е уведомен предварително.
По никакъв начин нито секретар, нито главен съдия, а още по-малко треньори да искат да съкращават времето за игра, независимо от резултата и закъснението на програмата. Ако се установи такова нещо, провинилите се да бъдат наказвани. Може да се съкрати от времето за почивка между втората и третата част, но не да се отнема времето за игра на децата.
Съдии и комисари, които получават наряди за мачове от НБЛ мъже и жени да бъдат задължени по веднъж на месец (октомври, ноември, декември, февруари, март) да са на срещи при 12 и 14-годишните, както и на кадети и кадетки. Те да свирят с някой по-млад колега. Това ще е от полза за всички. По този начин ще може да се увеличат и таксите с по няколко лева. Например при 12-годишите от 7 лв. да станат 10, при 14-годишните от 10 – на 12, при кадетите от 12 – на 15, а при 19-годишните от 16 - 20. Тук става дума само таксата на съдиите за областните първенства, но също така може и за зони и за финалите да се увеличат. Както естествено секретарските. Разговарял съм с треньори и президенти на клубове , главно от София, които напълно споделят идеята ми и са готови да плащат и малко повече съдийски и секретарски такси ако видят, че има раздвижване, че има положително отношение към тях. Който от съдиите или секретарите откаже, да бъде санкциониран като не получи наряд при мъжете и жените. Много от елитните рефери са готови дори и без пари да свирят при малките. Например Венци Великов, Николай Цинцарски и други.
След всяко назначение комисарят да изпраща доклад до федерацията или регионалния представител на съответната бланка, а не на хвърчащо листче и то само, ако има техническо нарушение или дисквалификация. ДОКЛАДИТЕ ДА СЕ ВЗЕМАТ ПОД ВНИМАНИЕ.
Поради липса на достатъчно комисари до изпит да се допуснат и бивши състезатели, които ако вземат изпита да получават наряди при подрастващите.
Комисарите на мачовете да носят със себе си съдийския правилник и наредбата за подрастващи.

Имам и няколко предложения извън конкретни мачове

Срещите в софийската колегия конкретно да се правят два пъти в седмицата – понеделник (за назначенията) и четвъртък (за видео анализи). На тези срещи да присъстват съдии и комисари.
Преди началото на всеки сезон в няколко града в страната да се проведат срещи между съдии и треньори, на които да се изяснят тенденциите за ръководене на мачовете.

Имах и няколко поименни предложения за санкции на съдии, но те не се взимат под внимание. Не смятам обаче, че трябва на този етап да им се дава гласност. Може да ме апострофират, че таксите са малки, но трябва да знаят, че дори и един лев да се вземе трябва да се заслужи, а и никой не ги е карал насила да ходят. Уважавай труда си, за да те уважават и другите.

Както неведнъж съм казвал трябва тотална промяна в мисленето на хората, ръководители, спонсори, състезатели, треньори, съдии. Имам чувството, че президентът на федерацията Георги Глушков е сам сред глутница. Неведнъж съм му задавал въпроса: „Защо се завърна в тази джунгла?” Отговорът доскоро бе: „Защото искам да помогна.” Днес и той изглежда отчаян от бездушието, меркантилността, егоцентризма, злобата, помиярщината и поне още дузина недъзи, които властват в ЛЮБИМИЯ НИ БАСКЕТБОЛ!

Аз пък мога да говоря още много, дори и с имена и съм готов да го направя ако някой ми иска мнението, за да могат нещата в баскетбола ни наистина тръгнат по правилния път. Защото от 36 години съм в него и до финала на живота ми ще остана в любимия ми спорт, но вече само като зрител.

И докато не видя някакви истински опити за промяна нямам смисъл да променям статута си. За съжаление моето мнение го споделят и други истински обичащи, баскетбола хора, които не са в него за някакви облаги.

Ще завърша това изявление със стиховете на един чешки поет, белетрист и журналист писани преди повече от век Ян Неруда, които са за живота, но в конкретния случай реших да ги изплагиатствам, като ги свързвам със себе и баскетбола:

Тъй дълго, тъй тъжно във своята лодка

греба през живота едвам.

Защо никой в моята лодка не седна,

та плувам аз толкова сам?

Прости ми, о, боже за туй, че те питам –

и тъй голям е моят грях;

когато издигна весла над вълните –

сълзи се стичат по тях.

Когато погледна в морето зад мене,

пронизва скръб моето сърце;

онези бразди зад кърмата – не са ли

две молещи бели ръце?

Послеслов: Уведомил съм за своето решение президента Глушков, председателя на ДК Каменов и екссъдията Ангел Иванов, който преди две години ми предложи да бъда комисар при подрастващите. Обичам баскетбола и бих направил всичко за него, но нямам намерение да позволявам повече да се е....т с мен заради това. Наивността е до време! Извинявам се ако съм досадил на някого с дългото изявление.

Тодор Димитров

Оперативен директор Спортмедиа.тв