Earned, not given*

„Всичко негативно – напрежение, предизвикателства, е възможност за мен да израсна“, Коби Брайънт

Казват, че човек научава много повече от изпитанията в живота, отколкото от успехите. И понякога трябва да се сблъскаш със суровата действителност, за да се върнеш още по-силен. Урок, който Александър Везенков отдавна знае.

След месеци на вълнение, очаквания, трудности и контузии, първият му сезон в НБА вече е в историята. Сезон, който обаче ни накара и да се гордеем, че отново имаме българин в лигата на извънземните - там, където малцина успяват да отидат. Постижение, което за съжаление, някои все още не осъзнават.

А бъдете сигурни, Везенков не жертва всичко, просто за да бъде там. Наясно ли сте колко смелост се изисква, за да оставиш семейството, приятелите, да си тръгнеш от място, където те боготворят, да излезеш от зоната си на комфорт, да слезеш от върха и от MVP в Евролигата да започнеш да градиш всичко от нулата?

На всички ни се искаше Везенков да играе повече в Сакраменто и да не бе пропуснал повече от два месеца заради контузии, но повярвайте, на него най-много. Майк Браун видимо не му гласуваше доверие и не се знае какво би станало, ако бе с друг треньор или в друг отбор. Вижте възхода на Василие Мицич след преминаването от Оклахома в Шарлът. Но това е друга тема. Факт е, че адаптацията в НБА е трудна, а да не забравяме, че там до голяма степен е и бизнес.

Оставяйки настрана субективните фактори и това, че сме пристрастни обаче, и други играчи на Сакраменто често бяха забравяни на пейката, не само Везенков. Майк Браун упорито продължаваше да върти 8-9 човека, дори и при решени мачове. В хода на сезона пък „кралете“ загубиха двубои, в които водеха с над 20 точки през второто полувреме, като падаха и от отбори на дъното като Вашингтон и Детройт. Сакраменто изпитваше трудности в мачове един след друг, т.нар back-to-back, а всичко това в комбинация с контузиите на Малик Монк и Кевин Хъртър в края сринаха тима от пети до девети и доведоха до логичния край на сезона. Каквото сам си направиш, никой друг не може.

Да се върнем обаче на Везенков. Беше ли грешка преминаването му в НБА? Категорично не! Защото след като спечели почти всичко в Европа, това бе логичната стъпка в развитието му.

Да критикуваш обаче е далеч по-лесно, а хората не обичат успелите. По-удобно е да подложим на съмнение постигнатото от някого, вместо да признаем успехите му. Е, българската действителност не подмина и Везенков.

Всичко тръгна от избирането му за Спортист на годината. Награда, която той напълно заслужи с това, че стана Най-полезен играч на редовния сезон в Евролигата. И тук преминаването му в Сакраменто изобщо не бе водещият фактор. Да си MVP в най-силното първенство в Европа, признат от редица специалисти за най-добрия играч на позиция 4, а и изобщо на Стария континент, в конкурентен спорт като баскетбола и след това някой да ти каже, че наградата ти е подарена, само защото не получаваш достатъчно минути в НБА... Хайде, по-сериозно!

Дори и да не беше станал Спортист на годината, бъдете сигурни, че Везенков нямаше да се разсърди. Нямаше да демонстрира неуважение към успехите на други спортисти, недоволен, че не е пред тях. Именно отношението на обидените към техните колеги беше грозно. Иначе оставете ни нас, журналистите, ние сме свикнали.

Необясним беше и хейтът към Везенков и в следващите месеци, като родни специалисти по всичко се надпреварваха да пишат иронични коментари или да се съмняват в качествата му. Качества, които и звездата на Милуоки Янис Андетокумбо призна наскоро. Но какво ли разбира един MVP в НБА, та да коментира? Българинът знае по-добре.

Александър Везенков е пример и тук изобщо не става въпрос само за баскетболиста, а за човека. Пример за работна етика, трудолюбие, скромност и упоритост. Пример, който трябва да следват децата. И всеки, който е имал дори малък допир до него, е наясно с това. Колкото до останалите, те едва ли ще разберат и сега. Но всъщност това изобщо няма значение.

А дали Везенков ще успее да се наложи в Сакраменто във втората си година отвъд океана, само времето ще покаже. Ние обаче ще продължаваме да ставаме в малките часове през нощта, защото там някъде на 10 000 километра далеч от родината един българин ще продължава да изживява мечтата на всяко дете, което играе баскетбол.

*Earned, not given – в превод от английски „заслужено, а не подарено“