Празник без фойерверки

Мъжкият национален отбор на България претърпя две загуби от Черна гора в ноемврийския прозорец на квалификациите за Евробаскет 2025. Тимът ни отстъпи с 62:85 в Подгорица, след което обаче показа различно лице пред своя публика, където малко не стигна за успеха - 86:90. Именно представянето на "лъвовете" и атмосферата по време на мача в "Арена Ботевград" са и темата на поредния коментар на Райко Стоянов**, който той изпрати до BGbasket.com. Публикуваме го без редакторска намеса в рубриката ни "Вие сте на ход":

„Жалко, че загубихме, но беше много яка емоция и забавление. Не знаех, че е толкова интересно. Кога ще има пак мач?" - това ме питаха всички, които успях да поканя и организирам да отидем групово от работното ми място на двубоя на националния отбор по баскетбол срещу Черна гора в понеделник вечер.

Да, „лъвовете“ загубиха ключов спор за място под слънцето на Евробаскет′ 2025, но не резултатът винаги е най-важен. Не и за любовта към даден спорт, играч или хубаво преживяно време сред приятели и колеги. И щом на следващия ден в офиса същите хора вече планираха следващите визити на мач на Павлин Иванов и компания, значи нещата в залата са били каквито трябва. И след като не присъствали се канят другия път да се превърнат в присъстващи, това е абсолютно позитивна нота. Някои от компанията ми не бяха влизали в баскетболна зала, други не го бяха правили от много време, но всички вече говорят за 17-ката, 11-ката или 10-ката. Да не сме максималисти, следващия път ще знаят и фамилиите им.

Всички знаем състоянието на спорта, на баскетбола. Разликите в момента с футбола, примерно, обаче са огромни. Сравнете емоциите на последните домакински двубои на футболните национали и тези на баскетболните. Дори без чак такова значение присъства ли Александър Везенков на паркета или не. Вижте какво беше с Португалия, Германия, Черна гора. Деца, талисман, игри с публиката, фенове от различни градове (това означава национален отбор), липса на поводи за санкции от страна на ФИБА относно обиди или друго непристойно поведение и т.н. Всичко това направи времето преди, по време и след края на битката с Черна гора едно приятно и емоционално преживяване в коректна атмосфера, а не е като да липсваха спорни съдийски решения.

Много семейства и разнородни възрастови групи, които направиха цялата публика да се превъплъти в един голям български род, фамилия от скандиращи в името на своя отбор. Хубаво е да можеш, но още по-важно е да искаш да победиш и точно затова привържениците подкрепяха до финалната сирена, а и след нея момчетата на терена, защото те искаха, а това се оценява винаги! Другия път, ако пак желаят толкова силно, цифрите ще бъдат в наша полза. Затова и играчите след мача ходеха не с радостни изражения на лицата, но с вдигнати високо глави, защото бяха част от празник, в който липсваха само фойерверките накрая.

Дръжте глави горе за идните и всички други срещи, за да видите, че залата отново ще е пълна и ще вика с цяло гърло и искри в очите, щом вижда това себераздаване и воля. Не бяха безгрешни хората на терена и на скамейката, но бяха истински.

Така че, елате на следващия мач и вие, ние ще сме там!  

**Райко Стоянов е завършил педагогика на обучението по физическо възпитание, след това магистърска програма по спортна журналистика. Преди време е работил като журналист, а в момента е в сферата на предлагането на спортни услуги, като поддържа и две фейсбук страници със спортна насоченост.