.jpg "Берое")
(1).jpg "Левски")
.jpg "Миньор 2015")
.jpg "Спартак Плевен")
.jpg "Черно море Тича")
.jpg "Черноморец")
.jpg "Ямбол")
Едно мнение за Емил Коен
25-06-2007 00:10
Беше около 20:30 часа, седях пред компютъра, слушах спортното предаване на Сашо Диков и тогава изведнъж чух – Емил Коен е мъртъв. Емил Коен е собственик на някаква фирма, за която на мен не ми стана ясно нищо друго освен, че се казва “Коен груп” и е мениджърска агенция или нещо от този сорт.
По-важното за господин Коен е, че той беше човек с огромно сърце и желание да развива българския клубен и национален баскетбол. Той беше симпатичен, чаровен, не много красив, но притежаваше нещо много рядко срещано напоследък в нашия професионален спорт – стратегия за успешно дълготрайно развитие, съчетана с финансова възможност да я усъществи. Тъжно ми стана, не защото умира самия господин Коен, а защото умира бъдещето на баскетбола ни, умира човекът, който най-бързо и лесно можеше да построи голяма зала в центъра на София, умира ненадминатия за сега професионализъм в осъществяването на целите.
Господин Коен и неговата организация бяха един много светъл лъч за баскета ни. Те показаха на практика тъй наречения “европейски манталитет”, защото в нашия баскетбол манталитет не липсва – насочен към лесна победа, налагащ играчи на по 30 години, вместо такива на 17-18, манталитет водещ до отчуждаване на младите и сериозни психични проблеми у обществото. Този манталитет е пагубен, но все още се наблюдава. Покойникът беше един от малкото хора, който не го критикуваха, а просто работеха истински. Надявам се, че примерът на господин Коен ще бъде последван и от други хора, а също че и организацията му ще продължи да влива неимоверни ресурси в спорта ни, които да водят по развитието на мисленето и теорията на собствената ни школа, за създаването и и за обогатяването и. За малкото време, в което беше генерален мениджър на БК ЦСКА г-н Коен доведе клуба до невиждано до сега равнище на организация и успехите не закъсняха – възроден беше женския баскетбол – жените спечелиха Адриатическата лига, купата и шампионата на България, девойките (старша възраст)завоюваха 2-ро място на републиканското първенство, а основните единици в женския и девическия отбор са стълбове в националните отбори на възрастовите си групи. Г-н Коен доведе куп чужди звезди – мъжки и женски в София. Въпреки неуспехите в мъжкото направление ЦСКА не се отказа и ще продължи да гони целите си през следващия сезон.
За мен най-големият успех на Коеновата организация е връщането на публиката в залите. На мачовете на отборите на ЦСКА винаги имаше запалена агитка, въпреки че понякога беше футболна. Г-н Коен беше на почти всички мачове лично и се радваше като малко дете на всеки успех, преживяваше тежко всяка несполука. Не беше ли твърде хубаво, за да е истина.
Надявам се, че приказката на ЦСКА ще продължи, макар и без автора и Емил Коен, който беше човек с главно “Ч” и с голямо червено-оранжево сърце. Вярвам, че делото му ще бъде довършено. Нека не тъгуваме за него, а да продължим да работим за красотата на баскетбола.
По-важното за господин Коен е, че той беше човек с огромно сърце и желание да развива българския клубен и национален баскетбол. Той беше симпатичен, чаровен, не много красив, но притежаваше нещо много рядко срещано напоследък в нашия професионален спорт – стратегия за успешно дълготрайно развитие, съчетана с финансова възможност да я усъществи. Тъжно ми стана, не защото умира самия господин Коен, а защото умира бъдещето на баскетбола ни, умира човекът, който най-бързо и лесно можеше да построи голяма зала в центъра на София, умира ненадминатия за сега професионализъм в осъществяването на целите.
Господин Коен и неговата организация бяха един много светъл лъч за баскета ни. Те показаха на практика тъй наречения “европейски манталитет”, защото в нашия баскетбол манталитет не липсва – насочен към лесна победа, налагащ играчи на по 30 години, вместо такива на 17-18, манталитет водещ до отчуждаване на младите и сериозни психични проблеми у обществото. Този манталитет е пагубен, но все още се наблюдава. Покойникът беше един от малкото хора, който не го критикуваха, а просто работеха истински. Надявам се, че примерът на господин Коен ще бъде последван и от други хора, а също че и организацията му ще продължи да влива неимоверни ресурси в спорта ни, които да водят по развитието на мисленето и теорията на собствената ни школа, за създаването и и за обогатяването и. За малкото време, в което беше генерален мениджър на БК ЦСКА г-н Коен доведе клуба до невиждано до сега равнище на организация и успехите не закъсняха – възроден беше женския баскетбол – жените спечелиха Адриатическата лига, купата и шампионата на България, девойките (старша възраст)завоюваха 2-ро място на републиканското първенство, а основните единици в женския и девическия отбор са стълбове в националните отбори на възрастовите си групи. Г-н Коен доведе куп чужди звезди – мъжки и женски в София. Въпреки неуспехите в мъжкото направление ЦСКА не се отказа и ще продължи да гони целите си през следващия сезон.
За мен най-големият успех на Коеновата организация е връщането на публиката в залите. На мачовете на отборите на ЦСКА винаги имаше запалена агитка, въпреки че понякога беше футболна. Г-н Коен беше на почти всички мачове лично и се радваше като малко дете на всеки успех, преживяваше тежко всяка несполука. Не беше ли твърде хубаво, за да е истина.
Надявам се, че приказката на ЦСКА ще продължи, макар и без автора и Емил Коен, който беше човек с главно “Ч” и с голямо червено-оранжево сърце. Вярвам, че делото му ще бъде довършено. Нека не тъгуваме за него, а да продължим да работим за красотата на баскетбола.
Поклон пред паметта на един “истински” патриот: Емил Коен.
С уважение: Борислав Митов (баскетболен фен)
Коментари
