Милен Костов: "Успях да осъществя една моя мечта"

Българският "Атлети в действие"

29-06-2007 15:00 | yambol.basketball-bg.com

Младият баскетболист на „Ямбол” Милен Костов имаше уникалната възможност да бъде включен в тима на „Атлети в действие” и с него да посети меката на световния баскетбол САЩ. Той успя да се докосне до един друг свят и до хора с манталитет различен от нашият. Ямболското момче сподели впечатленията от престоя си в „страната на неограничените възможности” пред сайта yambol.basketball-bg.com:

Как се стигна до включването ти в отбора на „Атлети в действие”?
Моят съотборник в „Ямбол” Лорънс Шарет бе в основата за първи път отбор съставен само от българи и баскетболисти играещи в българското първенство да бъдат селектирани в отбор на тази американска организация. Той покани не само мен, но и други мой съотборници от „Ямбол” да се включат, но само аз имах възможността да замина за САЩ. Благодарен съм на Лари за поканата и на г-н Иван Чолаков, който ми помогна и финансово за да мога да осъществя една своя мечта.

Кой бяха твоите съотборници?
Най-популярният от тях безспорно е бившият български национал Васил Стоянов. Въпреки, че не тренира активно, в някои от мачовете демонстрира невероятна игра. Петрослав Зафиров, който играе в американски колеж. Познатите ни играчи на „Левски” Роб Престън, Ростислав Диков и Веселин Веселинов. Ефтим Илиев от „Спартак МВР” и други две не толкова познати момчета.

Как протече самото турне?
С полет през Франкфурт на 2 юни кацнахме на летището във Вашингтон. От там с друг самолет долетяхме до Охайо и веднага отпътувахме до централата на „Атлети в действие” намираща се в същият щат. Тя се намира в прекрасна местност. Очаквах да видя някаква бетонна постройка, но се оказа съвсем друго. В голям парк бяха разположени не само офиси, но и много игрища за различни видове спорт, хотели, заведения за хранене. Направо един не малък град. Там изкарахме няколко дена за адаптация. След това започна и самото турне. В Тенеси и в мегаполиса Синсинати изиграхме общо 5 мача с колежански отбори от втората дивизия на NCAA. От тях спечелихме четири. Участвахме и в един странен за нас турнир. Мачовете не се провеждаха на време, а до отбелязването на 25 точки. Играхме в общо десет такива игри. Съперници ни бяха буквално „улични” играчи. От тези, които редовно играят по така познатите ни квартални игрища в САЩ. Въпреки, че не са професионалисти тези момчета са невероятни атлети, а от мачлета на „вързано” разбрахме, че си докарват и много прилични пари. Мен, а пък и всички нас ни впечатли едно момче високо едва 140 см. То ни демонстрира изключителен дрибъл и бързина, направо ни скри топката.

Какво е впечатлението ти от начина на игра в тези мачове? Отношението на треньорите и публиката към вас?
Мачовете се провеждаха в зали за по 2500-3000 души. Средно се събираха по 1000 зрители. Няма да ви изненадам, ако ви каза, че харесват и аплодират атрактивните изпълнения. Много се впечатляват от желанието за игра и от защитните действия. Турнето ни се състоеше от две части. Първата се проведе в Тенеси, а втората в Синсинати. Във всяка от фазите имахме различни треньори, но и двамата бяха изключително позитивни. Поощряваха ни и общуваха с респект. Вторият ни треньор Моусън на мен лично ми допадна повече. При него играех по 20-25 минути. Въпреки, че от всички аз най-слабо владеех английски, той ми сподели, че с мен се разбира най-добре. Непременно искам да споделя с вас нещо, което ми направи много добре впечатление, нещо което при нас в България не се практикува. Всяка сутрин целият отбор се събираше заедно – състезатели, треньори и ръководители. Наричат го „ team time”. Двама от нас споделят с целия тим впечатленията си от изминалите дни. Това допринася за по-доброто ни опознаване и подобрява климата. При нас му казваме „сплотяване на колектива”, но го правим по друг начин :).

Извън залата как протичаше ежедневието ви?
Бяхме настанени по домовете на обикновени американски семейства. Всички те обаче имаха големи симпатии към баскетбола и с удоволствие сътрудничат на „Атлети в действие”. Нашите домакини бяха от средните прослойки на Америка. Всички те имаха прекрасни къщи с басейни, дворове с барбекюта и с по две-три коли в гаражите. Често организираха градински партита, на които ние бяхме гости. В двора на една от къщите имаше баскетболно игрище и аз се включих в демонстративно мачле с няколко чичковци, които въпреки коремите си демонстрираха големи баскетболни сръчности. Като заговорих за големите килограми искам да ви споделя, че въпреки представите ни от филмите, че американеца спортува аз не забелязах такова нещо. Храната е в изобилие, а фитнес залите, които посещавахме бяха празни. Всичката храна, което излезе от хладилниците им големи като двукрилни гардероби и не се изяжда моментално се изхвърля в коша.

Посетихте ли някакви забележителности и ли провеждащи се спортни и културни мероприятия?
В Синсинати присъствах ме на бейзболен мач. Тридесетте хиляди зрители се губиха на фона 80 хилядния стадион. Не е необходимо да ви казвам, че никога не съм виждал подобно спортно съоръжение. На него се провеждат и автомобилни състезания затова има и бетонна писта. Въпреки голямата жега и играта, което не разбирах ми беше интересно на стадиона. Мажоретки, бурни реакции на феновете и вкусните наденички ме впечатлиха. Водеха ни и на кънтри концер. Бяхме толкова впечатлени колкото американци посетили наши чалга заведения, т.с. нулев интерес. Поиграх и голф. След двадесетия опит почнах да улучвам топчето. По-интересното в случа беше, че това голф игрище е на територията на един казано по наше му жилищен квартал, състоящ се обаче не от панелни блокове разбира се. Около двадесет супер тузарски къщи собствениците, на които използват това голф игрище, а също така и няколко басейна и всичко това разположено сред много цветя и дървета. Впечатляващо!