Пълен напред!

17-07-2007 23:14

Въпреки контузията на Филип, мисията остава възможна. Въпреки че девети ден съм в Москва и около мен се говори предимно за това как руската федерация разреши да има по седем чужденци, и как Тео Папалукас реши да остане в Москва, непрекъснато се питам какво става в Правец, добре ли вървят тренировките, и ще успее ли Тити да направи чудо и да класира националите на Европейското първенство в Испания.

След безспорния провал миналата година, отговорът върви към отрицателен, но както отдавна е известно, аз вярвам много на своя стар приятел и искам той да успее. Не само той, и всички около него – Гошо Младенов и Емо Йонов, както и Трендо Терзийски, са в състояние да му помогнат за това, а ако успее да предаде на играчите дори и половината от амбициите си – нещата изглеждат дори повече от добре...или поне изглеждаха до днес.
Защото контузията на Филип – гадната и подла „фрактура на Джоунс” – бе не само възможно най-лошият подарък за Тити в деня на 40-я му рожден ден, но и неприятен удар по амбициите на националния ни отбор. Сега обаче е моментът, в който съотборниците на Филип да докажат качествата си и да играят оттук-нататък и за нега, за да могат да бъдат заедно в Испания поне на допълнителната квалификация.

Сега едва ли мога да дам поредица от дълбокомислени съвети как да бъде заменен Филип – все пак в отбора остават Тошко, Хриси, Митко Ангелов, близнаците, а те със сигурност са жадни за победи и себедоказване. Лошото е, че Филип определено е играч, който прави другите по-добри и ги заразява с желанието си за работа и със work ethic, както казват американците. Него и без това го чака може би най-важното събитие в живота му – да стане баща през септември – но нямаше да е лошо да стане баща след второто си участие на Европейско първенство за мъже.

Тук в Москва ме вълнува и друг въпрос – натурализирането на двамата американци – и ме вълнува, не защото много искам да ги видя с екипа на България, а защото се чудя – как и защо процедурата по тяхната натурализация беше оставена изцяло в ръцете на Папазов. Вярно е, че той е близък с Президента на България, безкрайно амбициозен , преследващ докрай целите си, но помислете – не трябва ли за тези неща да се грижат в офиса на федерацията и да оставят националния си треньор просто да си гледа подготовката??? Моят отговор е категоричен – ДА!!!

Но слава богу – Константин Стефанов Папазов знае доста по-добре, че е по-добре да свършиш цялата работа сам, за да ти е дебел врата.
Успех в контролите срещу Швеция, идвам си на 30 юли.