.jpg "Берое")
(1).jpg "Левски")
.jpg "Миньор 2015")
.jpg "Черно море Тича")
.jpg "Черноморец")
.jpg "Ямбол")
Ходи ми се в Гранада !!!
08-08-2007 00:01
Навремето легендарният ми колега Павел Бошнаков следеше с неистов интерес всеки жребий за квалификации на националния отбор по футбол и често си пожелаваше за съперници страни като Исландия, Малта, Лихтенщайн или Андора! На въпроса ми защо Павката отговаряше: Много просто, Кедърче, още не съм бил там ! Желанията му се сбъдваха с методична последователност преди ракът да ни го открадне през лятото на 2004, но поне си походи, както казва старото клише. Аз също не съм ходил в Гранада и много ми се иска да направя един хубав тур из Испания със стари приятели като Тити, Гого Младенов и Трендо Терзийски. Особено с Трендо, който има доста широки познания върху лозаро-винарската индустрия в тези географски ширини ...
Тук обаче не става въпрос за туризъм, а за нещо значително по-важно. Нещо, за което всички ние – почти умопомрачените баскетболни ентусиасти обединени от Вальо Ангелов в проекта bulgsarianbasket.com, мечтаем вече цяла година независимо от гръмкия провал в най-лесната група на миналогодишните квалификации – да се класираме на европейското първенство. Аз съм вече на 41 и се мотая из залите поне през 30 от тях. Изминах пътя от обикновен запалянко, през посредствен баскетболист до претенциозен коментатор и винаги съм бил позитивно настроен към българския баскетбол, независимо, че ми е носил много повече болка отколкото радост. Точно заради това искам да посрещна радостен септември и вярвам, че има кой да ме направи щастлив независимо от това, което ще се случи тази вечер в Цазин. Макар и в студио 1 на БНТ, а не в залата, както ще работи след две седмици босненският ми колега, аз ще шептя, ще викам, а сигурно и ще се разплача накрая и ще живея с отбора, независимо от километрите, които ни делят от бившата югославска република. Баскетболните ми познания, които за съжаление са повече от тези на доста треньори у нас, ми казват, че ентусиазмът ми не е особено уместен в този случай, припомнят ми как шведите ни направиха за смях във Варна, казват ми – ти не си ли гледал Терел Кесъл, не знаеш ли колко са яки Мирза Телетович и Кенан Байрямович, не се ли сещаш какво ни направиха босненците преди две години на турнира в Охрид и не знаеш ли, че те скоро не са пропускали европейско ? Казват ми, че над 200 играчи от тази страна играят в чужбина, че в отбора вече е и 213 сентиметровият Есмин Ризвич, който следва в щатите и още, че треньорът Ненад Маркович е обзет от неистова амбиция да се докаже и в новото поприще, след поредицата си от чудесни сезони като играч. До този момент не успява – слабо представяне на европейското преди две години, провал в квалификациите, който позволи на Португалия да се класира, и може би точно сега е ударил звездния му час? Да, той едва ли ще може да разчита на Елвир Овчина, Хенри Домеркант, Александър Радоевич и Дамир Мршич, но има играчи със самочувствие от битките в Евролигата, а само споменатите вече Телетович (Тау Керамика) и Байрямович (Лиетувос Ритас) струват повече – в чисто финансово изражение – от целия български национален отбор. ОТБОР – точно това е нещото, което можем да противопоставим на звездите на Маркович довечера. Те едва ли ни броят за живи, готвят се да ни схрускат като пакетче „Bake Rolls” и точно това е големият ни шанс – да ги хванем по бели гащи на техен терен и да им подрежем крилцата с елегантен жест. Надявам се, че всички играчи вече знаят, че високомерието е най-лошият съветник и че за тях сега е важно да подчинят таланта си на колектива, а не на индивидуалната статистика, която може да ги продаде навън. Надявам се просто да видя прочутия български дух, за който толкова много говори Тити напоследък.
Всъщност, ако някой иска дух назаем – точно в този отбор са се събрали тримата Българи, които го имат в изобилие. Да, само един от тях – Тодор Стойков ще бъде на терена, но след 38 дни заедно Тити и Гого Младенов няма как да не са предали нещо от амбициите си на останалите. Близнаците, Чавдар, Ники Върбанов и Асен Великов са хората, които трябва да избухнат и да ни покажат, че не случайно сме ги хвалили толкова в последните два-три сезона, а старите кучета – Хриси, Митко, Бозата, Торо, Тенчо пък трябва да дадат спокойствие с опита си в не една и две квалификации. Лепилото, което трябва да събере всички тези индивидуалности в едно е Родерик Блекни, който доказа, че е най-добрата опция на този пост в момента и е дошъл, за да помогне на останалите да станат по-добри. Дали това ще се случи и как ще бъде компенсирана изключително тежката загуба на Филип Виденов, ще разберем след броени часове, но преди това не ни пречи да помечтаем – първо за Менорка, после за Гранада, а накрая за Мадрид и за президентския самолет, който да ни прибере плачещи от радост на 17 септември... Мечтите са безплатни е доста старо клише, но на мен ми харесва повече друго: Човек е толкова голям, колкото са мечтите му – затова се надявам да ОТБОРЪТ да сбъдне една от тях довечера. Няма да се сърдя на никого, ако не стане – просто знам колко трудно е да се прави баскетбол и въобще спорт в България!
П.П: Не искам това да прилича на некролог, но ако искате можете да посветите победата си над Босна и Херцегонина освен на Павката Бошнаков и на Бай Илия Мирчев, който със сигурност вече е в небесните си покои и ще гледа Канал 1 !
Тук обаче не става въпрос за туризъм, а за нещо значително по-важно. Нещо, за което всички ние – почти умопомрачените баскетболни ентусиасти обединени от Вальо Ангелов в проекта bulgsarianbasket.com, мечтаем вече цяла година независимо от гръмкия провал в най-лесната група на миналогодишните квалификации – да се класираме на европейското първенство. Аз съм вече на 41 и се мотая из залите поне през 30 от тях. Изминах пътя от обикновен запалянко, през посредствен баскетболист до претенциозен коментатор и винаги съм бил позитивно настроен към българския баскетбол, независимо, че ми е носил много повече болка отколкото радост. Точно заради това искам да посрещна радостен септември и вярвам, че има кой да ме направи щастлив независимо от това, което ще се случи тази вечер в Цазин. Макар и в студио 1 на БНТ, а не в залата, както ще работи след две седмици босненският ми колега, аз ще шептя, ще викам, а сигурно и ще се разплача накрая и ще живея с отбора, независимо от километрите, които ни делят от бившата югославска република. Баскетболните ми познания, които за съжаление са повече от тези на доста треньори у нас, ми казват, че ентусиазмът ми не е особено уместен в този случай, припомнят ми как шведите ни направиха за смях във Варна, казват ми – ти не си ли гледал Терел Кесъл, не знаеш ли колко са яки Мирза Телетович и Кенан Байрямович, не се ли сещаш какво ни направиха босненците преди две години на турнира в Охрид и не знаеш ли, че те скоро не са пропускали европейско ? Казват ми, че над 200 играчи от тази страна играят в чужбина, че в отбора вече е и 213 сентиметровият Есмин Ризвич, който следва в щатите и още, че треньорът Ненад Маркович е обзет от неистова амбиция да се докаже и в новото поприще, след поредицата си от чудесни сезони като играч. До този момент не успява – слабо представяне на европейското преди две години, провал в квалификациите, който позволи на Португалия да се класира, и може би точно сега е ударил звездния му час? Да, той едва ли ще може да разчита на Елвир Овчина, Хенри Домеркант, Александър Радоевич и Дамир Мршич, но има играчи със самочувствие от битките в Евролигата, а само споменатите вече Телетович (Тау Керамика) и Байрямович (Лиетувос Ритас) струват повече – в чисто финансово изражение – от целия български национален отбор. ОТБОР – точно това е нещото, което можем да противопоставим на звездите на Маркович довечера. Те едва ли ни броят за живи, готвят се да ни схрускат като пакетче „Bake Rolls” и точно това е големият ни шанс – да ги хванем по бели гащи на техен терен и да им подрежем крилцата с елегантен жест. Надявам се, че всички играчи вече знаят, че високомерието е най-лошият съветник и че за тях сега е важно да подчинят таланта си на колектива, а не на индивидуалната статистика, която може да ги продаде навън. Надявам се просто да видя прочутия български дух, за който толкова много говори Тити напоследък.
Всъщност, ако някой иска дух назаем – точно в този отбор са се събрали тримата Българи, които го имат в изобилие. Да, само един от тях – Тодор Стойков ще бъде на терена, но след 38 дни заедно Тити и Гого Младенов няма как да не са предали нещо от амбициите си на останалите. Близнаците, Чавдар, Ники Върбанов и Асен Великов са хората, които трябва да избухнат и да ни покажат, че не случайно сме ги хвалили толкова в последните два-три сезона, а старите кучета – Хриси, Митко, Бозата, Торо, Тенчо пък трябва да дадат спокойствие с опита си в не една и две квалификации. Лепилото, което трябва да събере всички тези индивидуалности в едно е Родерик Блекни, който доказа, че е най-добрата опция на този пост в момента и е дошъл, за да помогне на останалите да станат по-добри. Дали това ще се случи и как ще бъде компенсирана изключително тежката загуба на Филип Виденов, ще разберем след броени часове, но преди това не ни пречи да помечтаем – първо за Менорка, после за Гранада, а накрая за Мадрид и за президентския самолет, който да ни прибере плачещи от радост на 17 септември... Мечтите са безплатни е доста старо клише, но на мен ми харесва повече друго: Човек е толкова голям, колкото са мечтите му – затова се надявам да ОТБОРЪТ да сбъдне една от тях довечера. Няма да се сърдя на никого, ако не стане – просто знам колко трудно е да се прави баскетбол и въобще спорт в България!
П.П: Не искам това да прилича на некролог, но ако искате можете да посветите победата си над Босна и Херцегонина освен на Павката Бошнаков и на Бай Илия Мирчев, който със сигурност вече е в небесните си покои и ще гледа Канал 1 !
Коментари
.jpg)
