Мнението на един фен за мача България – Унгария

12-08-2007 16:23

Вчера (11.08.07) бях много превъзбуден. Българския национален отбор по баскетбол победи Унгария в решаващ мач, какъвто е всеки от допълнителните клалификации. Но аз съм гледал много баскетболни мачове, в който “моят” отбор е побеждавал. Бях в екстаз, защото спомогнах за победата – бях един обезумял фен, крещящ до припадък в зала “Универсиада”. Чуствах, че момчетата се нуждаят от подкрепа, че могат да играят красив и резултатен баскетбол, подплатен с ефективна защита, а ако имат малко късмет да задгърбят липсата на опит, нещастната загуба от Босна, страничните фактори и да спечелят – затова отидох на мача.
Но за мен, като фен, не това е най-важното, а да се радвам на играта, да се забавлявам. В края на последната четвърт всички бяха на крака - залата и момчетата победиха маджарите. Именно за тези всички ще изкажа мнението си.

Ние сме фенове, защото играта ни харесва и подкрепяме любимия си отбор, защото ни е симпатичен. Ние не сме баскетболни специалисти – ако всички фенове бяха такива, щяхме да имаме 1000 треньори и 1500 анализатори и можеше да сме световни шампиони. Нашата работа не е да правим тактически анализ на играта, а да аплодираме. Вярвам, че треньор с повече от 10 години опит в мъжкия баскетбол, може много по-добре да избере правилната тактика. Баскетболистите също са достатъчно опитни и кадърни, за да знаят как да изиграят повечето ситуации, възникващи по време на “напечен” мач. Те се нуждаят от подкрепа и само подкрепа, която трябва да е безприкословна – в добрите, но и в лошите моменти.

Апелирам към всички фенове, които ще бъдат в залата идната събота да задгърбят личните си проблеми, да забравят всички отрицателни неща, колкото и да са лоши и да дойдат в залата само с една мисъл – да се забавляват и така ще стане “голямото” нещо – независимо дали губи или пада нашия отбор, ние ще се радваме, и ще бъдем неразривно цяло – публика и отбор.
Вчера в залата имаше много положителни емоции, но имаше и момент, когато се обезверихме – третата част на мача. В този момент момчетата показаха характер, а и публиката – като цяло, показа. Разбира се имаше няколко чичковци, които казаха, че нападението на българския отбор не струва, че нямаме център, че унгарците са “класа над нас” и всякакви такива злобни коментари. Аз пък казвам – това не е ваша работа господа. Вие също се радвахте, когато победихме. Ако всички кажем, че сме можещ отбор и че ще се класираме на допълнителния турнир, то тогава няма да има по-лесно нещо от това. Вярвам, че вчера всички натрупахме голяма доза ентусиазъм. Сега само трябва да го запазим за следващия мач. Нека оставим настрана отрицателните емоции и да се забавляваме, когато отидем в залата, защото баскетболът е игра, измислена за забавление на всички – състезатели и фенове. Всички имат отрицателни черти, но някои не виждат тези на останалите – да оставим коментарите за мача, за играта, за баскетболистите, за живота и т.н. – нека просто да се забавляваме като подкрепяме нашия отбор и да не взимаме нещата на живот и смърт – да викаме защита, когато България играе в защита и българи юнаци – в нападение, да скандираме имената на баскетболистите, защото те играят, а не на треньора. И той иска те да бъдат максимално спокойни, концентрирани и ентусиазирани и няма да ни се разсърди!

Публиката беше страхотна вчера, нека бъде още по-страхотна срещу босненците! Нека не влизаме в залата с глави напред, а с гордо вдигнати глави! И още веднъж – браво за вчера български лъвчета – състезатели, спортно-технически щаб, организатори и фенове!

Нека на 18.08.07 да напълним залата и да се забавляваме!
Борислав Митов (баскетболен фен)