Мнението на един фен за мача България – Босна

17-08-2007 14:08

Утре е единия от решаващите мачове за класирането на националния ни отбор по баскетбол на допълнителните клалификации в Испания. За повечето фенове и баскетболни общественици ситуацията в групата е ясна – ако победим с над 4 точки разлика, а след това бием и Унгария се класираме – в противен случай – не. Иска ми се да обърна внимание на няколко фактора, които трябва да бъдат отчетени, преди да си съставим генерално мнение за ситуацията в националния отбор, а те са:

- Отборът играе по-добре от миналата година
- Личи си ентусиазма, с който всеки отделен член на тима, подхожда в работата си

- Публиката стои твърдо зад националите и ги подкрепя

- Създаден е балансиран отбор, използващ пълноценно всички състезатели и даващ им възможност за изява в мачове, отличаващи се с динамичност

- Младите баскетболисти показват увереност и играят с максимум усилия, което им помага да заличат липсата на опит (която след още няколко такива мача и сезона в игра, ще бъде заличена напълно)
Първите два мача бяха изключително напрегнати, но отборът показа характер. Отборът играе по-добре от миналата година, защото тогава беше натоварен със свръх очаквания – беше сигурно, че ще се класира, но ето че сигурни неща няма. Има и други фактори, които обуславят добрата игра – климат в отбора, подготовка – психическа и физическа, но за тях не мога да напиша нищо, освен че Росен Барчовски е доказан специалист и не го обвинявам за нищо, т.е. тези два фактора са били на прилично ниво и миналия път. Треньорите и състезателите са на различно ниво. Някои от тях са доказано класни в професията си, а други са млади и неопитни. Пример за първите са: Константин Папазов и Тодор Стойков, а за вторите: Георги Младенов, Чавдар Костов и Асен Великов. Отвън изглежда, че екипът е добре комплектован и има възможност за индивидуално израстване на всеки отделен член, което допринася и за цялостното израстване на колектива, което е видно с просто око. Виждам също, че всеки иска да работи – да играе роля в отбора и да помага възможно най-много на тима. Това е много положително.

Дотук всичко върви по план – това е хубаво. Отборът постига методично целите си. Виждате, че пред него има сериозно бъдеще. Нека да не го пресираме психически, като очакваме, че ще смачка опонентите си. Това е само един мач, въпреки значението му – всичко е възможно. Ентусиазмът е на наша страна. Сега само трябва да задгърбим личната си неприязън към успеха и да се концентрираме върху подкрепата си, която да осъществим културно и цивилизовано – това не значи да не викаме с пълни гърла до припадък, напротив трябва да викаме, колкото се може по-силно. Нека да направим паралел с босненската публика. Аз апелирам да викаме не само когато печелим, а и когато играта не върви. Да подкрепяма отбора, каквото и да стане в събота – тогава ще спечели не само той, ами и всеки един привърженик. Много е лесно да се хвърлим сляпо без да осъзнаваме в какво, а след това да плюем по играчите или да обвиняваме някакви незнайни сили за неуспехите. Нека приемаме лошото, както приемаме и доброто с усмивка.
Написах горните редове, защото това мисля. Красиво е да измъкнем труден мач – този с Унгария. Аз съм доволен и от първия мач срещу Босна – в моите очи отборът се представи изключително достойно. Аз ще отида на мача в събота, за да се забавлявам – призовавам всички фенове да го направят, а също и играчите. Когато всички са положително настроени и това което вършат им доставя удоволствие, резултатът идва от само себе си! Ентусиазмът е с нас. Сигурен съм, че никои от тези които бяха в залата няма да може да забрави случилото се. Нека го повторим с още по-голямо себеотрицание – да подкрепяме – това е невероятно. Представяте ли си как се чувства един 18 годишен състезател, когато скандираме името му, представете си как ще се чувствате, ако сте успели и всички виждат успеха Ви и го аплодират – това е най-голямото нещо. Но нека да обърнем ситуацията – как ще се чувствате, ако всички ви освиркват – ужасно предполагам. Отборът ни трябва да играе освободено – не трябва да го пренапрягаме, за да ни зарадва наистина. Нека да се забавляваме – това е най-важното и когато се забавляваме да подкрепяме нашите любимци, а не да пречим на останалите. Самата наша безприкословна подкрепа ще ни е достатъчна да победим, а пък и да не го направим - бъдещето е с нас, а то е много светло! Хайде, в събота всички на мач, защото вярвам, че този мач ще бъде поредния баскетболен празник, а не последния, защото последен няма!

С уважение: Борислав Митов (баскетболен фен)