Да редиш пъзел, без да имаш всичките елементи

Квалификациите за Евробаскет 2007, макар и незаършили на хартия, помогнаха на някои безпрекословни факти да изплуват наяве. Малко не ни достигна да се класираме за допълнителния турнир в Менорка, но може би следващия път ще успеем. И ако някои казват „нямахме късмет”, сигурно са прави, но мисля, че и нещо друго не ни достигна. Тити Папазов нямаше всичките нужни елементи да подреди пъзела, наречен „Евробаскет 2007”.
Папазов доказа по изключително убедителен начин израстването си като треньор. Една година не бе на кормилото на нито един отбор, но пък благодарение на боса на Лукойл Валентин Златев получи нещо, което го издигна доста в професията му. Бе на „заточение” при такива спецове като Желко Обрадович, Грег Попович, Невен Спахия, Димитрис Итудис и Пини Гершон. Сблъсъка с тях несъмнено го изстреляха в друга орбита, такава, за която повечето от нашите родни играчи „нямат достатъчно гориво” да стигнат до нея.

Сега съм сигурен, че Златев ще се замисли много по въпроса дали клубната управа не е сбъркала в избора си на треньор на Лукойл Академик за новия сезон. Защото и на най-елементарните „разбирачи” в баскета ни вече стана ясно, че Тити бе най-правилния избор. Оправдание от сорта, че той е ангажиран с национала и това е причина да не поеме Лукойл Академик, са много несериозни. Та квалификациите свършват в сряда, 22-ти Август, а истинската подготовка на Лукойл Академик ще започне на 1-ви Септември, когато всички национали се присъединят към тима. Сръбския треньор на „студентите” започна подготовка на 15-ти Август, и то от „кумова срама”, въпреки, че от тези които той тренира в момента най-вероятно НИТО ЕДИН няма да играе наесен в отбора.  Особено ако братята Лилови бъдат пратени за поредна година „под наем” в Балкан. Нищо против Лукаич, сигурно е много добър треньор, не оспорваме неговите качества, той тепърва ще ни ги доказва. Желаем му успех, дано наистина да  си заслужи парите. Но защо да гледаме в чуждата градина. За да похарчим повече пари, а в същото време „нашия кон да може да рита силно, че и повече”.  Но личната омраза на един човек в управата на Лукойл надделя над постоянно повтаряните думи на Златев „Тити никога не е напускал Лукойл”. Интересно защо един треньор се праща да се обучава при такива големи специалисти и ето резултата е налице, Тити го доказа с тези мачове и в следващия момент се назначава друг, значително по-скъп, все още незапознат с нашата действителност и в никакъв случай не по-добър вариант. Каква е била идеята на Валентин Златев с пращането на Тити в  чужбина, можем само да гадаем. Или е искал Тити да се обучи и върне на кормилото на отбора, или е разбрал, че смяната в края на миналото първенство е била неправилна и като реверанс го праща на разноски на клуба да се обучава на запад, че и отвъд океана...

Едно е сигурно, Тити се е качил едно ниво нагоре и сега с лекота може да води силен европейски отбор, стига да има в отбора си играчи в истинския смисъл на думата. А отборите по Европа ги имат, там пъзелите по-лесно се подреждат. Обрадович, Месина, Гершон със затворени очи ще си подредят елементите на техните пъзели, че сигурно и ще им останат неизползвани.

Тити показа, че като класа е далеч, много далеч пред играчите си. Като изключим Тодор Стойков и Родерик Блекни, които са запазена европейска марка и могат да намерят с лекота място във всеки един европейски отбор, Папазов се мъчеше по всякакъв начин да намери липсващите елементи, за да подреди пъзела „Евробаскет 2007”. И донякъде ако с близнаците Иванови, два от тези елементи паснаха (макар и с малко повече притискане), то останалите нямаха и най-близка форма за да се наместят някъде в пъзела. Да, желание и мотивация Папазов им наля догоре, но като нямат самочувствието да играят и покажат това, което могат в такива мачове, значи не стават за големи неща. Явно е лесно да вкараш сам от тройката срещу Дунав, Сливен или Спартак МВР, но в същото време наливаме „гипса”, когато стреляме срещу Босна и Херцеговина. А точно там е разликата между играча за вътрешна консумация и големия играч.

Папазов, ако има нужните елементи, много лесно ще си подреди пъзела и ще класира отбора. Да, правилно прочетохте - КЛАСИРА отбора на Европейското, въпреки, че от десет такива само един отбор придобива право да играе в Испания. Задачата му пък се усложни двойно и даже тройно, след като най-добрия български баскетболист за миналата година, Филип Виденов се контузи нелепо преди началото на квалификациите.

Ако с това, което имаше на разположение бе успял да класира отбора, то не кмет на София, а паметник пред ЦУМ трябваше да му направим. А беше много близко да го стори. Ех, ако можеше Георги Младенов да влезе и да вкара някои наказателен удар вместо да гледа отстрани как играчите се мъчат и това да направят, а пък Емо Йонов да вкара под коша някои топки, които центровете ни се чудеха как да замерят таблото, вместо да забият, както това правят нормалните центрове по света. Иначе евала за себераздаването, оставиха всичко на терена, бориха се мъжки от първата до последната минута.
И сега се замислям и си задавам въпроса дали наистина бе добре да се класираме на Евробаскет 2007. Да, много ни се искаше, и всички го желаехме (с малки изключения), но за съжаление на треньор го докарахме, на играчи сме далече от истината, много далече. Само с желание и сърцата игра ще правим равни мачове с Босна и Херцеговина, ако Тити натурализира още 4-5 „Блекновци” или пък да размножи също толкова „Стойковци”, не само ще ги биеме с по двадесетина точки, но и ще им се присмиваме...И още нещо, зала „Универсиада” бе пълна до краен предел и в двата мача, и по-голяма да бе тя, нямаше да побере всички желаещи да гледат последния мач. Нали се сещате, че имаше един голям „виновник” това да стане насред лятото, когато София е полупразна. Дори самите играчи се изненадаха на невероятната подкрепа от страна на феновете.

А, че единственото решение на баскет централата ни да удължи „само” двумесечния контракт на Папазов за следващия цикъл, то това е ясно и на „слепите” баскетболни фенове. За момента поне дилема по този въпорс няма. Всяко едно друго решение ще бъде равно на лудост...