Тити, остани!

20-08-2007 12:23 | Камен Алипиев

Винаги ми е трудно, когато трябва да говоря и пиша за Тити! Понякога се чудя дали са нужни думи, защото от няколко години те не са ми необходими, когато общувам с него. Сетивата ни са настроени на една вълна и това понякога ми пречи да бъда напълно обективен, но смятам, че работата му в последните девет години след на пръв поглед безумното решение да стане треньор, взето в Чикаго при последната титла на Майкъл Джордън, доказва сама за какво става въпрос. Този за мнозина луд, шут, клоун, ненормалник, нечленоразделен тип, бандит и какъв ли още не е човекът, който прави за българския баскетбол поредица от добри неща. Реклама, позитивно мислене, привличане на качествени играчи (жалко, че трудно си ги произвеждаме сами) и поредица от контакти по целия свят, които са полезни не само за него. Тити върви по възходяща линия, попи и преосмисли много баскетболни хитрини и знания от семинарите, на които ходи, а последната година му даде изумителния шанс да бъде до корифеи като Грег Попович, Желко Обрадович, Пини Гершон и Невен Спахия, и това се видя на практика в работата му през изминалите 50 дни. За първи път в отбора има реално разузнаване, а думата скаутинг най-после започна да влиза в речника на българските специалисти... Знам, че скептиците, които вече са спрели да четат са много! Те твърдят, че Тити е некадърник, който мачка играчите си, не дава шанс на таланти като Ники Върбанов (когото лично доведе от Лясковец преди време), че нервността му по време на мач пречи на хората в игрището и на пейката, но забравят невероятния му инстинкт, бързите реакции и умението му да води мач като истински стратег. Забравят и това, че в националния отбор трябва да идват готови играчи, а не хора, които тепърва да се обучават на основни умения и тактическа грамотност. Сигурно виковете на Папазов дразнят крехката душевност на някои, които не могат след това да разгърнат потенциала си, но липсата на зрели решения, грубите грешки в решителни ситуации, липсата на концентрация в момента, когато си стъпил на игрището са неща, за които не са виновни хората от щаба на националния отбор. Щабът, който събра в себе си опита на легендата Георги Младенов и сигурно неизвестния за младите Емо Йонов, който обаче беше ключова част от незабравимия отбор на Балкан спечелил три титли през 80 години. Събра аналитичните умения и спокойствието на Тони Дечев и мъдростта и безупречната работа на всепризнатия експерт по физическа подготовка Трендафил Терзийски. Цялата тази комбинация гарнирана от джакпота Родерик Блекни даваше големи шансове да се върнем на картата. Затова е нормално да има и критики към тях, към Тошко Стойков, но това всъщност са хората, които дадоха всичко от себе си! Плюс Близнаците, естествено. Вратата не е напълно затворена, защото все още има някакви теоретични варианти класирането поне на последния турнир да се случи, но те са по-скоро в сферата на научната фантастика, затова трябва да гледаме напред. Въпреки че не познавам Г-н Падалски, споделям напълно мнението му, че Тити трябва да остане. Да остане, за да докаже на неверниците, че е напред с материала. Да остане, защото този отбор има нужда от него и от смелостта му да отвори още по-широко вратите пред младите и да вдъхне нови сили на опитните, да остане, защото знае как! Да остане въпреки заглавия от рода на „Тити ни праща в „Б” група” и намеренията на хората от федерацията да направят поредния конкурс. Сега в главата му витаят други мисли, амбиции за политическа кариера и още по-висок полет като кмет на София, аз вярвам в него и знам, че успява във всичко, с което се захване, но все пак смятам, че е по-нужен тук - в баскетбола. Баскетболът, заради който той живее откакто го познавам и в името на който двамата сме правили не една и две глупости. Не искам да го идеализирам, нито да му вдигам паметник, той сам създава личната си легенда и не са му необходими придворни блюдолизци, а просто искам да го видя отново на работа, обзет от общата ни страст ...

ОЩЕ НОВИНИ