Папазов: "Сърдечно благодаря Хриси"

Старши треньорът на България Константин Папазов не скри разочарованието си от загубата от Унгария, отебеляза заслужената победа на домакините и бе критичен към някои от състезателите си. Ето какво сподели Тити специално за BulgarianBasket.com веднага след мача в Унгария:
„Безкрайно съм благодарен за човешкото отношение и старание на всичките играчи не само в днешния мач, но и във всичките квалификационни срещи. Естествено, когато се събраха 18 различни характери, после останаха 14, и накрая 12 знаех, че ще бъде трудно еднакво да осъзнават и понасят отговорността. За съжаление имаше и такива, които се стараха, но техните характери не им позволиха да надскочат ръста си.

Опитах се да създам мит, че Босна и Херцеговина е преодолима и имаме шанс да се класираме на допълнителния турнир в Менорка. Покрих на 100 % контузията на Филип Виденов (една от най-големите величини в българския баскетбол), че хората които трябваше да го заместят ще използват неговото отсъствие и бягайки от неговата сянка ще успеят да разкрият потенциала си. За съжаление те (Йордан Бозов и Чавдар Костов) не успяха, но не мога да им се сърдя, те се стараха.
Отборът, след недостатъчната победа в събота над Босна и Херцеговина бе неузнаваем, бе смазан психически, всички вярваха в мисията и когато разбраха, че е невъзможна, рухнаха.

Аз съм им благодарен, че макар и частично днес те показаха непримирим дух и сърцата балканска игра. Борихме се до последно, но унгарците желаеха повече от нас победата и успяха да я постигнат. За пореден път се доказа една голяма истина, че най-голямата слабост на българския баскетбол са липсата на добри типични централни нападатели. Когато трябваше да взема решение какъв играч да натурализираме, смятах, че „какъвто и да бъде един автомобил, най-важното е да има добър шофьор” както казва Сашо Везенков. Затова натурализирахме плеймейкър. Не съжалявам в никакъв случай за това, че се спрях на Блекни, защото не само натурализирахме много добър играч, но натурализирахме човек, който с чиста съвест може да наречем българин. Неговото отношение в мачовете бе по-българско, отколкото това на всичките ни центрове, взети заедно.
Колкото и да е болно, сега ще кажа, че нито Бойко Младенов трябваше да отказва да играе с българския екип, нито Тенчо Банев имаше право да бъде безхаберен, Торо игра малко и се стара, докато на Ники Върбанов не мога да се сърдя, той все още е едно голямо дете на българския баскетбол. Всичките те обаче, взети заедно бяха по-малко българи, отколкото Блекни самия.

И понеже сега ще понеса много критики за това защо не съм натурализирал център, обещавам на цялата баскетболна общественост в България, че ще вложа максимални усилия да направя Майк Батист или друг център да получат българско гражданство. Този факт ще направи така, че в следващият квалификационен цикъл българските центрове да се борят да бъдат част от националния отбор на България. След като се разбра, че Бойко Младенов няма да бъде част от отбора, всички останали центрове попаднаха по право сред 12-те.

Готов съм да понеса критики относно моята работа, но съм убеден в едно, че когато ме избраха за треньор на националния отбор на 10-ти Февруари и когато започнахме подготовка на 1 Юли обещах пред всички баскетболни хора в България, че играчите ще оставят сърцата си на терена. С малки изключения в днешния двубой те го направиха, затова и хората напълниха зала „Универсиада”.

Обещах да дам сериозно присъствие на младите и голямо доказателство за моите думи е играта на Калоян и Деян Иванови. Те имат голямо бъдеще и ще оставят сериозна диря в българския баскетбол. На 21 години те показаха на някои от своите батковци, че да си непримирим на терена зависи само от теб, а не от годините ти. Вярвам в бъдещето на българския баскетбол и съм убеден, че предстоят добри години за него.
И накрая със съжаление ще кажа, че след 12 годишно присъствие в националния отбор, след 12 години безропотно старание, след 12 години пример за подражание и коректност към треньорите си, националния отбор ще бъде напуснат от едно име, което никога не е бил в светлините на прожекторите. Един голям професионалист, работил първо с Тони Божанков, след това с Петко Маринов, Росен Барчовски, Тити Папазов, отново Росен и пак Тити. С чиста съвест мога да кажа от мое име и от името на моите колеги „Сърдечно благодаря Хриси”. Искрено съжалявам, че не успяхме да класираме отбора за Европейското първенство, защото той го заслужаваше.” завърши Тити.