Да играеш на Европейско – безценно
Европейското първенство по баскетбол стартира утре 3-ти септември, а 16 държави ще се впуснат в битка за победи, слава и за титлата разбира се. Домакините от Испания водят списъка на най-амбициозните следвани от Гърция, Литва, Италия, Сърбия, Германия, Франция, Хърватия, Турция, Словения, Русия, Латвия, Полша, Чехия, Португалия и Израел, но не на последно място, въпреки че се добраха до място на шампионата буквално в последния момент.
Националните първенства винаги са били нещо по-специално. Много повече въпрос на чест, отколкото навсякъде другаде. Защото тук не парите са водещият фактор, не комерсиалното.
Тук трябва да ти пука за страната ти! За онези милиони хора, които ще седнат пред телевизорите, пред компютрите или просто ще четат вестници и ще очакват от техните 12 избрани сънародници да ги направят горди от произхода си. Защото тук отговорността е многократно по-голяма, но пък удоволетворението от успеха – несравнимо.
Някои от най-добре платените баскетболисти в света ще излязат на паркета с националния екип на своите държави.
Първи в класацията е немецът Дирк Новицки, който годишно в Далас заработва 16 360 750 долара. Същият, който почти сам носеше тима си на гръб през 2005-та в Белград. Втори е друг играч от НБА – испанецът Пау Гасол с 13 709 375 на сезон. Гасол, който в момента едва ли се вълнува от друго освен да остави в родината си златото на Стария континет, както направиха той и съотборниците му със световната титла от Япония. Челната тройка на „отличниците” се допълва от французина Тони Паркър с 10 500 000 долара, следван от двама сърби – Дарко Миличич със 7 милиона и Марко Ярич с годишен доход малко над 6 милиона долара. Все пак реваншът за сърбите би трябвало да струва скъпо нали така...?
Нормално заплатите в Европа са доста по-скромни на този фон, като най-високоплатен е гъркът Теодорос Папалукас с 3 000 000, Лазарос Пападопулос с 2,5 милиона и Рамунас Шишкаускас с точно 2 милиона годишен приход. Май за гърци и патриотизъм няма смисъл да говорим повече, а и еврокупата все още е в техните ръце.
Всички тези баскетболисти обаче ще играят за страните си с ясното съзнание за истинската отплата вътре в себе си… Не, че обратни примери липсват, но нали тъкмо изключенията потвърждават правилото – Да играеш на Европейско е страхотно, да спечелиш – безценно!
Вярно, че ние българите пак не сме в привилегированата компания, но и отстрани може нещо да научим…