Съприкосновения: Принципът на "Заплахата към коша"

09-09-2007 20:42

Преди шест десетилетия на състезателите, треньорите и съдиите по целия свят беше представена нова оригинална философия на съдийството. Тя беше създадена от Осуалд Тауър, водещ баскетболен специалист и дългогодишен съдия, и публикувана от Джон Бън, именит треньор и радетел на баскетбола. Философията, наречена “Философията на Тауър”, беше много проста по същество. Съприкосновението, казваше тя, не е непременно нарушение. Съприкосновението се превръща в нарушение, когато на играча, който е докоснат, му е отнето нечестно предимството чрез това съприкосновение, или играчът, отговорен за съприкосновението, добие чрез това нечестно предимство. Скоро след това бяха създадени редица принципи с надеждата да изяснят филисофията на Тауър. По същество тези принципи са останали непроменени и до днес и са отразени в чл. 44 от правилника на ФИБА. С времето философията на Тауър преживя промяна на името и се превърна в “Принцип на предимството/отнемането на предимство”, но самата филисофия си остана същата. Даже популярността й продължи да нараства и в крайна сметка включи в себе си не само съприкосновенията, но и грешките (чл. 32.2).

Два проблема, свързани с логиката и последователността на съдийството, станаха очевидни с развитието на способностите и скоростта на най-добрите играчи. Пръво, много съдии станаха твърде меки и снизходителни при прилагането на принципа на авантажа, като понякога дори го използват за оправдание при ситуации, в които отсъждането на нарушение или грешка е правилното решение. Второ, не само по младите съдии, но и опитните, чувстват объркване, когато трябва да преценят при какви обстоятелства съприкосновението се счита за “нечестно предимство” и кога подобно съприкосновение е случайно. В присъствието на десет човека, бързо движещи се в ограничено пространство, каквото е баскетболното игрище, вземането на точни и последователни решения стана много трудно. Затова допълнителни насоки щяха да са от огромна полза.

В опит да отговори на тази нужда беше лансиран нов принцип, който стана много популярен сред лекторите и инструкторите, чиято отговорност е да осигурят надеждно и постоянно прилагане на правилата. Тази нова концепция, създадена да допълни, а не да замести принципа на авантажа, се нарича “Принцип на заплахата към коша”, или по-кратко “заплаха към коша”.

Основните предпоставки на принципа на заплахата към коша са следните:

Периодите от играта, които са най-увлекателни и интересни за зрителите и състезателите, са тези моменти, когато се извършват действия от нападението, водещи до опит за вкарване на кош. Срещата може да стане много скучна, когато преобладават липсата на действие и пасивната игра. От друга страна, срещите с действия по цялото игрище, агресивно нападение и еднакво агресивна защита, са несравнимо по-запомнящи се. Истината е, че нападението, чрез своите опити да придвижи топката и най-вече да отбележи кош, предизвиква ответна защита и резултатът е възбуда и вълнение, които са баскетбол в най-добрия си вид.
Докато отборът придвижва топката от задното си поле в предното, предчувствието, което предхожда опита за стрелба, нараства. Това предчувствие е въпросната “заплаха към коша”. В задно поле при нормални обстоятелства предчувствието е минимално, но с придвижването на топката към средната линия и в предно поле към противниковия кош заплахата към коша нараства. Това е също и моментът, когато защитите стават по-активни. Където има активно нападение със съответната му активна защита, там е най-силно чувството за заплаха към коша. Заплахата към коша е най-силна, когато топката е в пети правоъгълник или в непосредствена близост до него.
С придвижването на топката от задно в предно поле чувството за нарастваща заплаха към коша създава пет зони, въз основа на предчувствието за предстояща стрелба към коша. Тези пет зони са: а) задно поле (без зоната около централната линия); б) зоната около централната линия от двете й страни, където при нормални обстоятелства за пръв път се среща натиск от защитата; в) правоъгълници 1, 2 и 3, особено дълбоко навътре в тях; г) правоъгълници 4 и 6, откъдето често има далечна стрелба; д) правоъгълник 5 с характерните игра на центровете, стрелба от късо разстояние, борба за отскочилите топки и неизбежното струпване на състезатели.
Решението, дали съдията да накаже някое нарушение на правилата или да го приеме за случайно, зависи от това в коя от тези зони се намира топката. С други думи, положението на топката и следователно степента на заплахата към коша могат да послужат много добре при преценката, дали принципът на предимството/отнемането на предимство е бил нарушен.
Повечето съдии ще се съгласят, че при ситуации, когато топката е в задно поле и защитата оказва минимален натиск, не е уместно да се спира играта заради неволен фаул. Не казвам, че съприкосновението никога не се счита за фаул, ако топката е в задно поле (неспортсменското съприкосновение винаги е нарушение). Трябва също да се отбележи, че увеличеният натиск от защитата (трима или повече защитници са в задното поле на нападащия отбор) може сам по себе си да създаде ситуация на заплаха към коша. В естеството на играта е, че активната защита предизвиква активно нападение.
С придвижването на топката от зона (а) към другите зони нараства заплахата към коша. Това, разбира се, е при предпоставката, че съпровождащият натиск от защитата се увеличава с минаването на топката от зона в зона, нещо, което се случва при нормални условия. С нарастването на заплахата към коша нараства и вероятността отбор да придобие нечестно предимство чрез предизвикване на съприкосновение. В тези случаи е важно съдията да види цялата ситуация. Не самото съприкосновение е фаул, а по-скоро ефектът от това съприкосновение, дотолкова доколкото дава нечестно предимство и следователно отнема предимство.

Следователно принципът на заплахата към коша може наистина да помогне при преценката, дали някое съприкосновение да се накаже с фаул или не. Все пак остава фактът, че само опитът, добит не само чрез активно съдийство, но и чрез наблюдение на възможно най-много срещи, ще позволи да се схване точно и последователно принципът за авантажа.

Фред Хорган

Фред Хорган е член на Техническата комисия към ФИБА. Той е международен инструктор на ФИБА, инструктор на ФИБА Америка, технически комисар за Канада и член на Техническата комисия към ФИБА Америка. През 1996 година беше избран за член на канадската баскетболна Зала на славата.

ОЩЕ НОВИНИ