В Русия съм, в Русия съм!

17-09-2007 14:37

Датата 16-ти септември 2007-ма година със сигурност ще остане в спортната история на две държави – Испания и Русия. И е крайно съмнително дали с повече положителни или отрицателни емоции. Поне в едната…
В късния следобед вчера Испания разби мечтите на Русия за европейска титла във волейбола насред Москва. И докато руснаците страдаха, испанците предчувстваха двойния успех в неделния ден. Тепърва предстоеше финалът на първенството на Стария континент по баскетбол, а в Мадрид домакините, които са действащи световни шампиони бяха абсолютни фаворити. Оказа се обаче, че съдбата има друг сценарии. Зловещ за едни, комичен за други и уникално щастлив за трети.
Съдбата… Тя, очевидно бе решила да се позабавлява и да докаже съществуването си. Подхвърли „черешката от тортата” на испанците, а после… даде „тортата” на руснаците. Като компенсация може би. Или просто така иронично бе решила тя. Съдбата.
Цяло лято Испания живя с мечтата, превърнала се по-късно в категорична увереност, че ще повтори триумфа си от Япония и ще се нареди до малкото европейски тимове, който веднага след световна титла са прибавяли такава на Стария континент. Не, че нямаше основание. Напротив. Испания притежава изключително балансиран и дисциплиниран отбор, който е способен да се бори за отличията на Олимпиадата в Пекин догодина. Пау Гасол, Хосе Калдерон, Хорхе Гарбахоса, Хуан Карлос Наваро и компания ще бъдат достатъчно конкурентноспособни и тогава, но… ще носят разочарованието от изпуснатия трофей у дома. И болката, че не успяха да зарадват хората, чиято подкрепа и обич бе безрезервна. Баскетболистите на Пепу Ернандес трябваше да помнят еуфорията в 15-хилядната зала в Мадрид, а ще запомнят – тишината. Тишината, която е по-болезнена от поражението.И едва ли титлата на волейбол в Москва спечелена срещу същия съперник може да е някакво удоволетворение за обикновения испански запалянко. Да - носи радост, но и ще напомня за провала после…
А Русия? Един играч от НБА, един натурализиран американец и един американски треньор с израелско семейство преобърнаха баскетболна Европа. Андрей Кириленко, Джей Ар Холдън и Дейвид Блат направиха един сън реалност. Но най-напред треньорът. Казват, че за него отношението е всичко. Че е променил най-вече психологията на играчите си. Резултатът вече е факт. Русия взе медал за първи път от 1997-ма година, когато стигна до бронза и титла след повече от 20 години – далечната 1985-та, но все още като СССР. Плеймейкърът Холдън пък за няколко секунди от най-критикуван се издигна до герой с убийствения си изстрел 2 секунди преди края. И може да не пееше химна на Русия при награждаването, но със сигурност годините в ЦСКА Москва и в националния са достатъчни, за да съзнава със сърцето си колко емоционален е моментът.
И не е ясно в коя страна реваншът е по-ценен или спечелената титла по-важна, но май накрая задоволството е по-голямо при руснаците. Защото удариха втори и по-силно… Така че, съдбата спокойно може да извика: „В Русия съм, в Русия съм!”