Български клубен сезон 2007/08 – очаквания и реалности

24-09-2007 12:09 | Борислав Митов

Остава една седмица до началото на допълнителната клалификация за влизане в мъжката А-1. Отборите вече са готови със селекцията си за новия сезон и в момента провеждат предсезонна подготовка. Началото на тази баскетболна година поразително ми напомня началото на миналата, на по-миналата и т.н.

Лукойл Академик прави нов състав, като от ядрото на миналогодишния остават Тодор Стойков и някой американец, студентите имат и нов треньор, който държи магическата пръчица и ще ги заведе далеч в турнира за купата на УЛЕБ. Останалите отбори афишират, че искат да настигнат шампионите, но нямат финансови средства и затова една част от тях залагат на “доказани” сръбски попълнения, а другите си разменят куп играчи на възраст между 20 – 27 години – момчета с достатъчно физически качества, за да са добри състезатели, но не можещи да действат като такива – причините за това са много, но те не интересуват много спонсорите или зрителите.
Друго перманентно явление в последните години е младият, работещ и перспективен тим на ЦСКА, който наистина е такъв в момента – и там има американци, но млади и малко познати, амбицирани да се докажат в Европа и да се продадат на по-добре котиращ се отбор и така да увеличат заплатите си. Според мен тази година ЦСКА ще е отборът с най-голямо развитие, заради състезателите си и треньорското си ръководство.

И сега какво? Свършваме преди да сме започнали всичко е ясно. Лукойл – шампион, Плевен, Черно Море, Левски, ЦСКА, Балкан – от 2-ро до 6-то място, Русе, Ямбол, Самоков – по нататък, Сливен, Славия или Спартак МВР – последни в А-1? Ако тръгнем с тази нагласа, сме обречени само да си съществуваме и да броим дните до края на първенството. Баскетболът е уни-кална игра и не парите, а манталитетът и усилията формират облика на отбора. Обществото влияе много върху спорта и той е огледало на възпитанието, порядките и нравите на практикуващия. Ясно е, че положението в баскетбола не е възможно най-доброто, но какво се случва в образованието, икономиката и ежедневния живот – също не е възможно най-удовлетворяващото предполагам. Аз не искам да виждам чудеса за един сезон в залите, а постоянна интрига и израстване у младите ни играчи – нищо не е фиксирано и развитието може да се осъществи с постоянство и амбиция! Според мен останалото спокойно може да се отъждестви като “развитие в застой”, каквото се надявам тази състезателна година да виждам много малко.