Третият отбор на терена

Една от причините баскетболът да е толкова велика игра е, че отбор с по-малко талантливи играчи, които играят добре заедно, може да победи отбор от по-добри играчи, които заедно не играят добре. С други думи, работата в екип може да направи група играчи по-добри от простия сбор от техните индивидуални таланти. Два шампиона на НБА, Шпорите и Буталата, си изградиха репутация на отлични колективи, както сториха това и олимпийските златни медалисти при мъжете и жените. Тази работа в екип се постига чрез много тренировки, при които всички играчи се научават да си имат взаимно доверие, лоялни са към съотборниците си и изграждат близки отношения помежду си.
     Запалянковците обожават да гледат два големи отбора от умели играчи, но често забравят, че на терена има и трети отбор. Това са съдиите. Разбира се, че двамата или трима съдии и, в по-малка, но все пак важна степен, секретарският апарат, са група от личности, които трябва да работят като отбор точно както и играчите. Те трябва да имат същата степен на доверие, увереност и лоялност.
     Дори при нормални условия това е трудно, защото съдиите не свирят всяка среща с едни и същи партньори и не провеждат многочасови тренировки, за да развият връзки помежду си. Провеждаме срещи и клиники, имаме стандартни механика и сигнали, но пак е предизвикателство да се създаде “химия”, която е от основно значение за работата в екип.
     В контекста на международните състезания това предизвикателство става дори още по-голямо. Въпреки че английският стана задължителен за комуникацията при официалните състезания на ФИБА, в много случаи съдиите нямат общ език, чрез който лесно да се разбират. И въпреки че през последните десетилетия има огромен напредък в стандартизирането на международните съдии, все още се наблюдават вариации в механиката, интерпретациите и философиите на съдиите от различни региони или националности.
     Точно заради това, обаче, е такова удовлетворението при международното съдийство и свиренето на международни срещи. Няма по-добро чувство за съдията от това да излезе на игрището със съотборници и да си свърши прекрасно работата при много високо напрежение с партньори, които току що е срещнал и с които може да говори само с ограничени фрази. Наличието на пълна зала и два комплекта треньори и играчи, които крещят срещу теб и твоите партньори може бързо да изкове здрави връзки и да създаде трайни приятелства.
     Макар доста от нещата, които помагат на съдиите да работят като отбор, да важат при свиренето на всяко ниво, има няколко, които са особено важни при установяването на отношения при международни срещи.
     Лоялността е много важна. Може би сте бил избран от вашата национална федерация да отидете на състезание. Може вече да познавате повечето от играчите и треньорите. Може дори да сте пътували с вашия национален отбор. Въпреки това вие сте там като част от отбора на съдиите и този отбор заслужава напълно вашата лоялност. При някои състезания вероятно ще е възможно да наблюдавате среща на вашия национален отбор. Въпреки че може да сте склонен ентусиазирано да го подкрепяте, трябва да устоите на изкушението да извършите нещо, което до покаже вашето критично отношение към каквото и да е отсъждане или решение на съдиите в тази среща. Вашата основна лоялност трябва да е към съдиите.
     Ако националният ви отбор загуби и смятате, че е имало неточни отсъждания, не казвайте нищо на никого. Първо, може да не сте имали най-добрата гледна точка за конкретна ситуация. Освен това, ако е имало неточни отсъждания, главният съдия ще знае и ще го каже на съдиите, които са сбъркали. Ако наблюдавате среща на вашия национален отбор, винаги трябва да използвате възможността да поздравите съдиите независимо то изхода. Оставете критиките на главния съдия и наблюдателите.
     Също, не се хващайте, ако някой ваш сънародник (или някой друг по същата причина) дойде и ви попита за мнението ви за съдийството. Отговорът на конкретен въпрос по правилника е приемлив, но не се делете от вашите колеги съдии и не ги критикувайте пред вашата делегация. Може да е подходящо да обсъдите съдийството с вашия национален главен съдия, но не преди състезанието да е завършило, всички да са се прибрали вкъщи и страстите да са се уталожили. Ако покажете лоялност, ще бъдете уважаван от колегите си, от отборите и от организаторите.
     Доверието и увереността са жизненоважни за създаването на ефективен съдийски отбор. Един от най-бързите начини за унищожаване на екипната работа е съдия от “утвърдена” баскетболна нация да допусне, че негов колега от държава с ограничени постижения в баскетбола има нужда от помощ или не може да му се има доверие. Така може да свирне извън своята зона, точно пред очите на този съдия, или дори по-лошо – да се опита да му отмени решение. Това само унищожава доверието, което състезатели и треньори имат към съдиите като отбор, и в дългосрочен план ще доведе до неприятности.
     Първо на първо, презумпцията за различно ниво на свирене в различните части на света най-вероятно е погрешна. Поради стандартизацията и обученията на ФИБА цялостното качество на международното съдийство е по-добро от всякога. Всъщност може да се окаже, че точно този съдия от “по-силна баскетболна държава” е с по-малко международен опит от колегата си, за когото се притеснява.
     Оставете определянето кой да свири срещата с вас на главния съдия. Презумпцията трябва да е, че щом колегата ви е там, значи е компетентен и може да се справи с мача. Отборната работа се основава на взаимното уважение и доверие. Дори звездата трябва да подава топката и да вярва, че съотборникът му ще вкара. Така и международните съдии трябва да се концентрират върху основните си зони на отговорност и да вярват, че партньорите им ще правят същото.
     Добрите съдии имат доверие на партньорите си, но също са уверени и в своите способности. Добрият съдия вярва, че е част от екипа и е готов да сътрудничи. Тази увереност не е арогантност, а чувство, че всеки в екипа е компетентен и достоен за взаимно уважение. Взаимното доверие и увереност означава, че съдиите ще работят не като индивидуалности, а като едно цяло.
     Най-трудната част от работата в екип на международно ниво е ефективната комуникация. Естествено, преди международни състезания като правило съдиите имат няколко събирания, които дават на всички възможност да се опознаят и да дискутират различни въпроси. Това е важно и полезно, но също толкова важно е да се установи добра комуникация с екипа за конкретната среща. Разбира се, ако езикът не е проблем, полезният разговор преди срещата ще е много по-лесен. От друга страна, ако съществува езикова бариера, ще трябва да се потрудите повече. Хубавото е, че много може да се направи чрез гледането на схемите в съдийския наръчник и действието при определени ситуации. Дори опитът да се прегледат няколко неща е важна стъпка в изграждането на доверие.
     Комуникацията по време на срещата е по-трудна без знанието на общ език, но не е невъзможна. Комуникацията без думи винаги е от полза. Това означава, че зрителният контакт е от жизнено значение. Поклащане на глава или вдигнат палец може да се окажат единственият начин за запазване на концентрацията. Бърз поглед по време на едноминутно прекъсване може да напомни откъде ще бъде вкарана топката в игра. Естествено това важи за всякакви срещи, но е още по-полезно при международни състезания като средство за подсилване на доверието и увереността.
     В Съединените щати имаме известна поговорка от нашата ранна история,  когато сме били още сбор от колонии: “Ако не сме заедно, най-вероятно ще бъдем обесени поотделно”. Това се отнася и за нас като съдии. Доверието, увереността и ефективната комуникация са ключовете към екипната работа при международни баскетболни срещи. Няма по-голяма награда за съдията от това да свърши добра работа в напрегната среща с нови партньори с напълно различни минало и опит. Откриваме, че любовта и уважението към играта ни свързват, прескачайки културните различия и държавните граници. Всъщност това е международния спорт.
 
Пат Роузнау
 
Пат Роузнау свири на гимназиалино и колежанско ниво в САЩ повече от 25 години. В продължение на 20 години е бил и международен съдия.