Латвийски ветеран сред отличените от УЛЕБ

Отборът на Рига от 1957

03-11-2007 08:20 | gong.bg

Да си част от първият европейски клубен шампион в историята на баскетбола е достатъчно специално. Да бъдеш сред звездите на трикратния първенец доказва защо Валдис Муизниекс и съотборниците му в АСК Рига заслужават да се наредят сред най-великите на Стария континент.

Именно те остават в историята като първите шампиони през 1958 година, повтарят успеха през 1959 и за трети път печелят трофея през 1960 година. Никой не успява да подобри победната им серия в следващите 50 години, а само един изравни рекорда им.

Точно затова ръководството на Евролигата реши да почете героите от преди половин век със специална церемония по време на откриването на тазгодишния сезон в Купа УЛЕБ и то със срещата АСК Рига – Лукойл Академик, която пък ще е своеобразно повторение на финалите от 1958 и 1959 година.

Валдис Муизниекс ще е сред отличените. „Горд съм, че по онова време наистина бяхме най-добрият отбор на Стария континент. Щастлив съм, че юбилеят от триумфа ни съвпадна с предстоящия двубой”, коментира бившият баскетболист пред официалния сайт на Купа УЛЕБ.

Заедно с отбора на Лукойл Академик за Рига пък ще пътуват някои от баскетболистите от славния отбор от 1958 година – Георги Панов, Любомир Панов и Виктор Радев, както вероятно и 87-годишният Божидар Такев, треньорът на Академик преди 50 години.

„Страхотно удоволствие е да видя как се развиха европейските клубни турнир за 50 години. Още по-голямо удоволствие ще е да гледаме повторението на финала от 1958 година тук в Рига. Трябва да призная, че нивото на състезанията се е повишило от нашето време, но това е много хубаво”, казва още Муизниекс.

Рига спечели първите три издания на Евролигата от 1958 до 1960 година. Вторият финал се игра пред 16000 зрители в Рига на открито. Какво беше усещането да повторите успеха си от предишната година?

„Просто невероятно! Политическата ситуация тогава не ни позволяваше да представяме Латвия, но независимо от това без Александър Гомелский останалите бяхме латвийци в тима от 1958 година.”

Изиграхте решителна роля във втория финал от 1959 година, след като отбелязахте два важни коша в последните секунди пред 20000 фенове в София. Какви са спомените ви?

„Да ви кажа честно спомените ми от онова време са доста разбъркани. Помня, че бях един от лидерите на тима и имахме страхотна химия помежду си в отбора.”