Без професор – толкова

Петдесет години европейски клубен баскетбол! Тържества, празненства, официални церемонии! Всичко това е много хубаво, но за голямо съжаление на всички българи не започва никак хубаво! Но дали само старта не е хубав, или пък и краят ще е същият ще разберем след около два месеца и половина!
Буквално преди минути, в мач, който сложи началото на сезон 2007-2008 на УЛЕБ Къп, Лукойл Академик бяха прегазени от АСК Рига с 19 точки разлика – 77-58.
Срещата започна изключително нервно и за двата отбора и за повече от 3 минути игра резултатът беше едва 3-2 за домакините. Първата четвърт не предвещаваше крайния изход на мача. Надеждите бяха живи, зрителите пред малкия екран се радваха, тъй като техните любимци водеха през целите 10 минути. А, че баскетбола, който ни демонстрираха далеч не беше на отговарящото им ниво – на кой му пука, нали водят!?! Така, „студентите” прикключиха с 2 точки аванс – 14-12 и замалко да излъжат специалистите, че това ще продължи и докрая на мача. Е, наполовина го направиха. И през втората част, играчите на Желко Лукаич се държаха уж достойно на терена. Казвам уж, защото играта, която играеха бе едно жалко подобие на баскетбол. АСК Рига обаче, също не правеха нещо по-различно. Следваше грешка след грешка и под двата коша, неуспешни опити за стрелба и от двете страни, с една дума – „стрелбище”. Логично и резултатността бе доста ниска - едва 30-28 на полувремето. Двете точки преднина за Рига не значеха нищо, но на тези които са наблюдавали внимателно изпълненията на игрището, нещо вътрешно им подсказваше, че след почивката ще се случи неизбежното. И за нещастие, то се случи.
Това беше всичко за този мач. Оттук насетне, в латвийската столица имаше само един отбор – този на домакините. При резултат 31-16 в третата част, едва ли някой треньор може да направи нещо, та макар и той да се казва Желко Лукаич. Четвъртата част премина по същия начин, все пак мачът има четири периода и те трябва да се изиграят. Изиграха се и оформиха позорната загуба.
За Лукойл Академик, само един състезател бе на ниво, както и във всеки един мач, изигран във вътрешното ни първенство и това бе Перо Антич. Той прекара 36 минути на терена и завърши с 22 точки и 7 борби. Вторият по резултатност и единственият, преминал границата от 10 точки бе Ристе Стефанов – 14. Донта Смит имаше бледи проблясъци и вкара скромните за него 10 точки. И дотук! Kапитанът Тодор Стойков игра малко и бе сменяван често, бразилската звезда Мурило Да Роза влезе за минутка две? А какво да кажем за диригента на отбора - Стевин Смит? Отговорът е много лесен – просто едно голямо нищо. Доказателство е и решението на Желко Лукаич да се довери и на втория си гард – 19-годишният Димитър Филипов. Безспорно бъдещето на това момче е голямо и тепърва ще слушаме за него, но едва ли точно първата среща от УЛЕБ е най-подходящото място, той да доказва мястото си в мъжкия отбор. 
Въпреки че доминираха изцяло, АСК Рига също не блеснаха с нищо. Американското попълнение в редиците на латвийския шампион Дуейн Бройлс вкара 16 точки и взе 4 борби. Надеждата на домакините – Сандис Валтерс добави 11, също толкова, колкото и Ейрик Сандърс.  В нощта посветена на историята на баскетболната игра в Европа, АСК Рига започнаха нова глава в своята собствена история. След дълго отсъствие от сцената, тимът се завърна с гръм и трясък и повтори стореното от своите сънародници преди цели 50 години. За всички нас, в България, остава надеждата (защото тя умира последна), че поне този сезон, с тази звездна селекция, Лукойл Академик ще върне родината ни в лоното на европейския баскетбол. И би трябвало. Какво му липсва на този отбор, за да не го стори? Дали елитни състезатели или космически заплати, перфектни условия на работа или супер професионална организация? Остава само състезателите да заиграят... Дали хората стигнали до финала през далечната 1958 година са имали бюджет за заплати от 1,5 милиона евро? Е, значи все пак нещо липсва? Може би един „професор”??? 
  
ПЪЛНА СТАТИСТИКА ОТ ДВУБОЯ АСК РИГА – ЛУКОЙЛ АКАДЕМИК