Перо Антич – баскетболист насила

Перо Антич (снимка: sport1.bg)

17-11-2007 11:51 | Меридиан Мач

Малко са играчите в родния баскетбол, които могат да се нарекат звезди. Истински, без да се преувеличава. Състезатели, за които специалистите говорят с уважение, а мениджърите дават мило и драго да ги притежават. Точно такъв е македонският национал Перо Антич. Човекът, на когото се крепи цялата селекция на Лукойл Академик. На пръв поглед той изглежда като наемен убиец, който е готов във всеки един момент да те изяде на терена. И го доказва със себераздаването си по време на мачовете. Именно поради тази причина той вече е любимец на феновете. Вдействителност обаче Перо е доста усмихнат човек, който обича най-вече да се забавлява. Дали на терена, или извън него, това вече е без значение.

Антич е роден на 29 юли 1982 година в Скопие, но има и сръбски паспорт. Както самият разказва, е от спортно семейство. Баща му Зоран Антич е бил едно от най-добрите крила в бивша Югославия, а майка му е играла известно време хандбал. За разлика от повечето македонци обаче той не е запален по баскетбола. В западната ни съседка този спорт е религия, която младият Перо не изповядва, поне не и докато брат му не го кара насила да се запише да тренира Батко му е влюбен в играта и заедно с него отиват да се пробват в детската школа на Работнички. Харесват ги заедно с още 6 момчета и така започва всичко. Не след дълго, когато вече е на 16 години, Перо се пробва и в мъжкия състав, където се среща за първи път с бившия наставник на Лукойл Марин Докузовски. Това е събитие, което малкият Антич едва ли иска да си спомня, защото е бил... изгонен още на първата си тренировка. Причината е, че треньорът отказва да тренира човек, който сам не е извикал. Впоследствие обаче Докузовски вижда в него бликащия талант и го лансира сериозно в мъжкия състав. Именно благодарение на него и на съветите му Перо сега е в Лукойл.

За 25-те си години Антич има бляскава кариера, като е играл в доста сериозни европейски отбори. След като изкарва два сезона в Работнички, македонецът се мести в САЩ, където две години се обучава във Вашингтон. Любовта му към европейския стил на игра обаче го връща отново на Стария континент, този път в тима на АЕК. Именно фактът, че предпочита европейския начин на игра, е и една от причините той да не се пробва в НБА. След четири години в едно от най-силните първенства в света – гръцкото, Антич преминава в друг, доста богат на история клуб – Цървена звезда. Първият сезон е прекрасен за македонеца. Става носител на купата на Сърбия и вицешампион на страната. След това обаче започват проблемите му. Втората година в Звезда се превръща в кошмар за Антич. 210-сантиметровият национал често не получава заплатата си навреме и има проблеми с треньора си. Въпреки това той стиска зъби и доиграва първенството, след което си тръгва като свободен агент, за да премине в крайна сметка в Лукойл Академик.

Преди да акостира при „студентите“ обаче, Антич изживява и сериозна психологическа криза. Крилото е изхвърлен от националния отбор на страната си заради сбиване. Историята, която бе шумно отразена и у нас, се разигра по време на лагера на Македония в Гърция. Там Антич не е на себе си, след като 10-месечният му син Лука е постъпил в болница, болен от менингит. Това буквално съсипва от тревоги крилото, което не мисли за нищо друго освен за семейството си. Жена му Ружа трябва сама да се справя с проблема и Перо може да помага единствено по телефона. В крайна сметка иначе 210-сантиметров гигант не издържа и след спречкване със Синиша Аврамовски бившият център на ЦСКА и Черно море се озовава на земята.

„Това беше грешка, за която съжалявам и до днес. Случи ми се за първи и вярвам - за последен път“, коментира ситуацията Антич. Перо обаче не е номер едно само в залата. Той е човек, който трябва да е на върха и когато става въпрос за забавленията, „стига това да не ми пречи на тренировъчния режим“. Като всеки един човек от Македония неговата кръв е по-буйна и на дансинга също е сред най-добрите, така както е и на терена. Често е посещавал нощните клубове из София, но всичко приключва след идването на семейството му в столицата ни. Както самият той казва, „сега имам за какво да мисля и за кого да се грижа. Останалите неща са на заден план“.