Баскетболната 2007 – който бил – бил, повече – догодина

26-12-2007 15:36

Положителните емоции бяха много, разочарованията – също. Дядо Коледа мина през март и си взе подаръците през лятото. Накрая му дожаля за нас и ни прати Пини Гершон.

Ако има две думи, които да подхождат на баскетболната 2007-ма година, то те сигурно са – странна и динамична. Странна, защото се случиха неща, на които беше трудно да се повярва и динамична, защото промените бяха много, бързи и май ни показаха, че ако действаме повече, отколкото да мрънкаме, може и да успеем.

Триумфът беше титлата на женския ЦСКА в Адриатическата лига, провалът – разпадането на същия този тим и вечния съперник Левски Спартак няколко месеца по-късно. Даже май е по-точно да се каже – срамът, а не провалът, защото провалът може да се превъзмогне, но срамът – остава. Срамът, че сякаш ни стига да се бием в гърдите за отминали успехи, а оставяме наученото да събира прах и забравяме хората, които да донесли гордост за самите нас. Срам, но не за играчите, треньорите или феновете на несъществуващите вече женски състави на Левски и ЦСКА, а срам за онези, които първи се нареждат за снимка на календара.

Е, няма да има къде да се наредят за снимка в началото на 2008-ма година…

Но, да се върнем на триумфа. Той определено беше реален, напук на преобладаващите сиви краски. ЦСКА, спонсориран от Емил Коен, стъпи на върха в Адриатическата лига. Факт, който ще остане в историята на балканската надпревара и в българската – също, въпреки хапливите забележки в последствие. Защото, какъвто и да е бил бизнесът на Емил Коен, който е да е бил всъщност той, бившият бос на „червените ангели” направи много за баскетбола у нас. Емил Коен накара много хора да мечтаят. Донесе на публиката в родните зали радост и надежда. А нали тъкмо това е смисълът на спорта. ЦСКА постигна недостижим до този момент требъл, който едва ли скоро ще бъде повторен и направи такава реклама на българския баскетбол на Балканите, че заслужава аплодисменти всеки път като се сетим за това. И то не реклама – спомен от миналото, а единствената истинска – на терена.

До тук добре, но ако някой си мисли, че ранното отпадане на шампиона ЛукОйл Академик от купа УЛЕБ миналия сезон е минало между капките на общественото внимание, то определено се лъже. Да, може въпросният факт, да бе посрещнат с един вид апатия на фона на еуфорията около „червените”, но също така е вярно, че донесе разочарование. А на кой ли му харесва да го разочароват, когато знае, че може и по-добре. ЛукОйл Академик прескачаше групите на УЛЕБ три пъти по ред, а миналогодишното отпадане след първата фаза бе прието меко казано – странно спокойно. Поне сравнено с истеричните реакции на някой незначителни загуби преди години във вътрешното първенство…

Дано поне в лагера на „студентите” да са си взели поуки от старите грешки. ЛукОйл Академик очаквано спечели златните медали в България и то без да допусне поражение във финала от амбициозния тим на ЦСКА в края на миналия сезон. Шампионът сглоби доста боеспособен състав за новата спортно- състезателна година и засега е убедителен като резултати в УЛЕБ. Тодор Стойков остана символът на българските „студенти” с желанието за пробив в Европа. „Червените” пък спасиха мъжкия отбор и пак тръгнаха да градят по-доброто си бъдеще, само че по нов път.

Тръпката от важните мачове у нас отново излезе на преден план през юли, а август показа и на най-скептичните запалянковци, че националният ни отбор може да играе със сърце и хъс, който бяхме позабравили. Баскетболистите ни водени от Тити Папазов се бориха до кроя, а феновете в отдавна непрепълваната до тогава зала „Универсиада” преживяха заедно с тях емоциите на допълнителните евроквалификации. За първи път чужденец игра в държавния ни тим, но американецът Родерик Блекни демонстрира с отношението и играта си, че изборът е бил правилен. Победите за съжаление не бяха достатъчно и пак останахме пред портите на елита на Стария континент. Болезнена реалност, с която трябва не да свикваме, а да не се примиряваме. Защото само докато има хора, на които мисълта за неуспеха не им дава мира, значи има надежда за българския баскетбол.

И като стана дума за надежда, ако е вярно, че по Коледа стават чудеса, то едно такова ни сполетя и нас – Пини Гершон е новият ни национален селекционер по баскетбол.

Невероятно, но факт.

Израелският специалист, който три пъти е стъпвал на европейския връх реши да се заеме точно с България.

Да му пожелаем успех! И здрави нерви също!