Моля те Дядо Коледа, донеси ни...

29-12-2007 19:25

В края на 2007 година искам да благодаря на хилядите, които помагаха през изминалата година, а те не са никак малко. Изброявам и ако изпусна някои предварително се извинявам.

Първо благодаря на всички спонсори в сайта, без вас нямаше да ни има. След това естествено на Боги. „Sky is the limit” за него, човекът с неограничени възможности. Той реконструира сайта и сътвори всички тези всевъзможни чудеса. Пак повтарям, този път публично – той е най-полезният човек, който съм срещал през живота си.

Следват Христомир Раков, Любомир Нешев, Любимира Генова и Александър Сотиров, Мария Мицова и Кремена Младенова – вие всички сте уникални в истинския смисъл на думата.

Оттам нататък Силвия Колева, Росен Ракаджиев, Лилия Борисова, Петя Милчева, Ивайло Христов, Стефан Михайлов, Ани Стамболова, Иван Вълчанов, Александър Гълъбов, Събин Маринов, Виктория Стойчева, Мая Великова, Добри Цветков, Светозар Каменов, Христо Добрев, Венци Гечев, Невен Димов, Адриана Георгиева, Затие Ибрям, Олга Славова, Апостол Апостолов, Гергана Стоянова, Виктор Христов, Катина Минчева, Радко Димитров, Цанко Цанков, Борислав Чилингиров, Ася Църова, Борислава Мандур, Костадин Лазаров, Красимир Драгоев, Любомир Амиорков, Стефан Цветков, Руси Русев, Велчо Генов, Марин Механджиев, Николай Гайтанджиев, Орлин Николов, Боян Алексиев, Станка Колева, Николай Цинцарски, Пламен Илчев, Никола Николов, Манол Асенов, Пенка Драгнева, Борис Стоянов, Даниел Димитров, Дико Диков, Росен Стефанов, Петър Цачев, Борислав Томов, Веселин Караниколов, Стихомир Стоянов, Иван Бакърджиев, Станко Стоянов, Борислав Пелтеков, Красимира Гюрова, Иван Евстатиев, Татяна Вълчева, Весела Коконова, Иво Цеков, Владимир Цеков, Васил Златков, Светослав Алексиев, Борислав Борисов, Васил Дюлгеров и много други... Всички те малко или много помагаха през годината.

Благодарение на всички тези хора непрекъснато доплащаме за допълнителен трафик, увеличаваме импресиите с всеки изминал месец стремглаво нагоре. Но не това е най-важното. Безспорно сайта се превърна в основен източник на информация за баскетбола у нас и в чужбина. Проследяване на прокси сървърите сочи, че БНТ, БТА, Фокус, Гонг, бТВ, Тема спорт, Меридиан мач, 7 дни спорт, Топспорт, Монитор и много други агенции са от най-честите ни посетители. В това отношение БТА бие всички рекорди:)...

Тази година бяхме в абсолютно всички зали, студени или топли, отразихме всички резултати и събрахме всички възможни статистики за вас. От най-малките, 10 годишните до най-големите. Догодина пак...

И сега нека слезем на земята, защото е крайно време да си кажем болката и малко да помечтаем...

„Моля те Дядо Коледа, донеси ни електронна статистика на първенството за жени А-1 и А-2 и мъже А-2. Ще бъдем послушни през Новата 2008 година.”

Дали ще имаме шанса през 2008 белобрадият старец да изпълни тази на пръв поглед елементарна молба. За нас е такава, но за други много трудно изпълнима. Ние сме може би единствената страна в Европа, която пише ръчна статистика. Да, на едни широки пожълтели листа от едно време. Такива, които, ако ни видят албанци или молдовци ще ни се смеят и подиграват.

Защото за да ви представим информацията от всеки изиграл се мач в първенствата на жени А-1, А-2 и мъже А-2 всяка една от ръчните статистики се диктува: забележете – ЦИФРА ПО ЦИФРА. Общо взето се справихме досега, ще се борим и занапред. Най-лошото е, че някои хора въобще и не се замислят колко трудно за изпълнение е това нещо. И когато дори някои от отборите поискаха да водят електронна статистика по простата причина, че могат да видят още след всяка четвърт или на полувремето какво се е случило на терена, за да могат да отреагират и т.н., същите те бяха заплашени, че ще бъдат глобени, ако не водят... ръчна такава. Ето тук вече да се смеем ли, да плачем ли...

Друго нещо. Искаме националните отбори на подрастващите да се представят отлично на европейско ниво през лятото. Колкото и да е малък фактор, националните треньори могат да използват статистиката като помагало за много неща. Е да, ама на колко финали на държавни първенства имаше статистика. Не електронна, дори и ръчна няма. Колко е необходимо? – При условие, че всички финали се играят на едно и също място – ЕДИН ЛАПТОП, нищо повече... И ако не бяха нашата молба към Николай Падалски в Русе на финалите за девойки, доброто желание на Борислав Чилингиров на финалите за юноши в Самоков и лично извадените пари от джоба на Ивайло Христов от Тони 7 за финалите на 14 годишните момичета в София, нямаше да имаме нито едно първенство на ниво. Три (две от които - с ръчна статистика) от шест възможни (махаме 12-годишните)... Без коментар...

Не дай си Боже някой елитен клуб да се падне да играе в Своге за купа или плейоф. Или Пини Гершон да пожелае да погледне някоя статистика - ще се чуди в коя джунгла е попаднал и ще бяга през девет планини в десета.

Иначе евала за статистиката на мъжката А-1 на БФБ, добра е, въпреки грешките в нея. Но няма спор, че и ние имаме грешки отвреме на време. Съвсем нормално е, хубаво е, че се стремим да ги отстраняваме. Най-лошото обаче е, ако си помислят, че всичко им е наред. Не може да отидеш от 1-ви в 4-ти клас без да си минал 2-ри и 3-ти. А случая е точно такъв.

Оставете статистиката - очаквам, че в София в скоро време на някой мач може да няма публика. Не, не, отборът домакин няма да бъде наказан... Или пък да има един зрител. И ако той не е облечен добре, така ще си замръзне там завинаги без никой да го забележи. А повярвайте, такива срещи ги има. Един приятел наскоро бе на мач от мъжката А-2. Попитах го колко зрители има в залата, защото вече имаме и такива класации. Отговорът му бе: „Секунда... 1, 2, 3, 4, 5, 6...това са... Другите са участници в мача.”

„Универсиада” е горе-долу отоплена, но там хората успяха да гледат едва 3 мача на Лукойл Академик този сезон. Толкова. Вече махнаха базара, а тя така и си стои празна. Баскетболни мачове в нея не се играят. И добре, че беше шоуто на AND1, което изтри праха и на най-горните редове в нея. Единствената друга по-отоплена зала в София е тази на стадион Академик, където тренират шампионите от Лукойл. Но пък там всичко останало е на границата на мизерията. Без фитнес, с ужасни тоалетни и съблекални, които въпреки това имат няколко кучета стражари отпред. В Триадица играчите се появяват с всякакви подгряващи атрибути, но въпреки това в дербито между Лукойл Академик и Левски тройки започваха да се вкарват в последната част. Дотогава нямаше шанс това да се случи в кучешкия студ в залата.

Преди година и половина момчето, което ни помага в Пловдив - Васил Дюлгеров, бе на един от последните мачове от женското първенство, проведен в града. Момчето си свърши прекрасно работата както винаги, вкара статистиката от мача и трябваше да попълни само колко зрители са присъствали на мача. Познайте колко бе цифрата в графата зрители – 1, само той.

Черно море отдавна не домакинства в Двореца на културата и спорта във Варна и там срещи се играят само по време на плейофи. Вече чакаме с нетърпение откриването на залата в Самоков, която да повлече крак и да бъде пример за други градове, най-вече за столицата.

Ние в нашата страна не можем да създадем нормални условия, за да привлечем децата да тренират баскетбол. И затова с изключение на няколко клуба, които работят добре с подрастващите, останалите много трудно се справят.

А ние тук се стремим да гоним Европа по някакъв начин, а на хората извън страната се опитваме да им представяме нещата в съвсем друга светлина. Истината е – много сме далеч по много неща. Изоставаме на светлинни години от средно-европейски страни, от елита - не коментираме.

И да смятаме представянето на жените до 20 години, които станаха 9-ти в Европа само като „задоволително” явно наистина нещо не ни е наред. Защото истината за силата на баскетбола ни се крие по-скоро в представянето на кадети (33-ти в Европа) и кадетки (29-ти в Европа). Това, което прави Лукойл Академик в Европа сега си е направо като да удариш джакпот в тотото. Едно много слабо вътрешно първенство, „студентите” играят по едно полувреме и бият с разлика съперниците си. Добре, че ги има тези мачове в Европа, да се заблуждаваме, че имаме и ние място под слънцето. Махнете американци и македонци от лагера на шампионите и Лукойл Академик ще заприлича на останалите с лекота.

Не си правете илюзии, че с привличането на Пини ще цъфнем. Колкото и да ни е тъжно, нямаме много потенциал. Дали някога сте си задавали въпроса колко българи могат да играят в Евролигата? Отговорът ще се хване на пръстите на едната ви ръка... Не е нужо да ги изброяваме, всички ги знаем кои са. Това, което извлече Тити през лятото от играчите бе абсолютния максимум. Ако имахме и малко повече късмет, можеше да се получи. Дано израелецът го има...

Все пак нека гледаме напред, да сме позитивни, каквито винаги сме били, и да пишем само хубави работи за българския баскетбол. Бъдете живи и здрави през новата 2008 година. Успехи на всички, малки и големи.

Валентин Ангелов