Гершон: Ако губим срещу по-слаб отбор, по-добре на почивката да не сте в тима ми
Новият старши треньор на България Пини Гершон бе гост на предаването Euroleague Weekly Magazine, в което той говори за себе си. Колегите нарекоха самият филм “The showman”, или „Шоуменът”. С типичното си чувство за хумор наставникът на гръцкия Олимпиакос разказва за себе си, за това, че се учи от по-млади от него и затова как не обича да чертае в почивките какво трябва да правят играчите.
„Добрите треньори се учат от всеки, дори от тези на отбори от трета дивизия. Може би понякога трябва да вземат един процент и от по-младите треньори. Това не е срамно дори за мен, аз не съм открил баскетбола. Аз се уча от всички, но правя сам моята философия.
Относно играчите, трябва да се знае, че колкото и големи звезди да са играчите, това не е достатъчно за победи в срещите. Това, което ги прави големи звезди всъщност е успеха на отбора.
Имам някои неща в стратегията си да накарам играчите да играят за отбора. Треньорът е шестият играч на терена, същото важи и за треньорите, които помагат от скамейката – те са част от играта.
Ще ви кажа нещо, добрите треньори ако искат да вземат от своите играчи удоволствието в играта им, ще да ги принудят да се представят на ниво. Играчите тренират винаги на 100 %, но на мачове играят много по-малко от това. Големите играчи в трудните моменти са на 110 %, но такива са малко. Повечето от играчите в решителните моменти намаляват ефективността си от 100 на 70 %. Треньорът може да им помогне да бъдат по-близко до 100-е %, ако успеят да им втълпят в главите и намалят удоволствието им от играта. По-такъв начин в решителните моменти те само ще изпълняват правилно указанията. Играта не е само удоволствие, затова са треньорите до тях и им казват какво да правят.
Ако сложите една камера да следи мен и ако сложите една камера да следи играчите, ще видите много разлики. Като взема тайм аут през първите 30 секунди никой не слуша, играчите взимат кърпи, пият вода, правят какво ли не...
Не харесвам да чертая на играчите какво да правят. Използването на треньорската дъска не помага. Предпочитам да казвам директно на състезателите това, което сме практикували по време на тренировките.
Казвам на играчите - ти си първа опция, ти си втора опция в следващите две-три нападения и това е. Няма нужда от 90 секунди за всичко товаа. Ако сме го тренирали преди, играчите трябва да знаят за какво става въпрос и толкова. Лесно, нали?
Виждал съм треньори, които не спират да говорят за 90 секунди, и викат, и крещят, и правят голямо шоу, и рисуват като Пикасо. За картина на Пикасо не може да ви стигнат 90 секунди, трябват ви два дни.
На полувремето – не съм никак добър. Ако губим даже съм много лош. Псувам, викам, ако играем срещу по-добър отбор може да съм малко по-мек и да окуражавам играчите. Но ако губим срещу по-слаб отбор, по-добре в този момент да не сте в тима ми. На почивката няма да ви се иска да стъпите в съблекалнята. Иначе ми трябват две минути да им кажа какво да се направи.”
Цялото издание на Euroleague Weekly Magazine може да гледате в момента във видео секцията.
