Как се представиха досега играчите на Лукойл Академик в турнира на УЛЕБ


Как се представиха досега играчите на Лукойл Академик в турнира на УЛЕБ
Лукойл Академик
24-01-2008 13:11

Отборът на Лукойл Академик прескочи групата си в турнира на УЛЕБ и сега очаква жребия на 28 януари, когато ще научи следващия си съперник. Ето кратък анализ на представянето на състезателите в УЛЕБ до този момент: 
 
Уили Дийн – трябва да благодари много на Стевин Смит, че беше далеч от формата си и принуди ръководството да реагира навреме с привличането му. Пасна чудесно на отбора и със самочувствие пое диригнетската палка. Без него трудно Лукойл Академик можеше да излезе от групата. Не само показа реализаторски качества, но е и водещ подавач в УЛЕБ. Единственият минус не е по негова вина. Няма реален заместник и понякога трябва да играе дълго време без смяна, което на моменти намалява ефективността му. Невероятен процент от зоната за 3 точки  (25/44 – 56.8 %). Освен това след Антич и Да Роза е хванал най-много борби досега – 38 на брой. 
 
Ристе Стефанов – македонецът остава в сянка засега. Няма постоянство в изявите му, за да бъде стабилния и отличен Ристе, който познаваме. Имаше добри прблясъци в отделни срещи от турнира, но като цяло все още не разкрива големия си потенциал. Може много повече от 9.8 точки средно на мач. 
 
Перо Антич – ако от Цървена Звезда Белград погледнат статистиката му за този сезон ще си кажат: „Ние направихме най-голямата грешка в селекцията от много време насам”. Да им се чуди човек как не са успели да го задържат в редиците си. Със сигурност прави един от най-силните сезони в кариерата си. Явно си намери подходящия отбор и се почувства като лидер в него. Това го направи един от най-добрите играчи в целия УЛЕБ през този сезон и възбуди апетитите на някои силни западни клубове. С 21 точки и 9 борби на мач е мечта за всеки един треньор да го има в състава. 
 
Дантей Смит – без него играта минава един етаж по-надолу. Играч с голям потенциал, но не успя да се разгърне изцяло. Мачовете в България му бяха безинтересни, предизвикателството за него се наричаше УЛЕБ. Стартира обаче само в 2 мача и е пети стрелец в отбора със средно по 11.2 точки на мач. Забивките са супер-атрактивни, но стрелбата от тройката само... 8 % (1/12). Все още може да участва в турнира за купата на УЛЕБ, където няма ограничение за броя на чужденците. Но претърпя артроскопия и може да бъде налице най-рано през април. В България обаче няма как да играе повече след като братовчеда О’Банън бе регистриран на негово място. Заминаването му може би ще зарадва само останалите кандидати за конкурса по забивки в Ол стар-а на HDI.   
 
Мурило Да Роза – изигра много добри мачове в УЛЕБ, но явно студеното време взе да му идва в повече. В четири от общо осем изиграни мача достигна полезен коефициент от 20.  Доста добри показатели от 12.3 точки и 5.9 борби и се включи отлично в схемата на треньора. След като получи контузия в глезена реши сам да пропусне гостуването в Киев. С него изхода от мача в Украйна може би щеше да бъде по-различен. Изглежда скромно и възпитано момче, но явно има фактори, които го изкараха от равновесие. Съдбата му все още е неясна след като дори агента му не успя да го убеди да остане. А и вече от лагера на „студентите” търсят заместник и няма да разчитат на него. 
 
Лари О`Банън – засега запълва отлично липсата на Дантей Смит и никой не се сеща за него дори. Дойде на посещение на братовчеда си и още на следващия ден получи екип за тренировка с отбора. Оплака се от студените зали в България, но набързо свикна. Почти 12 точки за средно 24 минути, а със сигурност може и далеч повече.  
 
Ненад Чанак – с доста нестандартния си начин на стрелба изненада всички, дори и съперниците си в УЛЕБ. Най-висок процент от тройката в отбора (59 %). Средно по 10 точки и 5 борби за 25 минути, но получи контузия на същото място в корема. Колкото и да му се играе, препоръката бе да почива. Няма какво да доказва, той и без това е влязъл под кожата на треньора и той му гласува доверието си. 
 
Тодор Стойков – изолиран. Кой каквото да си говори, не е нормално Стойков да бъде на осмо място в отбора по точки средно в УЛЕБ. 7.8 точки на среща, но това е обяснимо след като няма и по 6 атаки на коша в тези 10 мача. Той продължава да бъде сърцето на отбора и едно е сигурно, без силен Стойков Лукойл трудно ще стигне далеч в турнира. Ясно е на много хора, че когато стане напечено пак той ще вади кестените от огъня.  
 
Тенчо Банев – основният център на националния отбор играе само по 12.6 минути в УЛЕБ. Цял мач срещу Сливен в първенството на България е равен на всичките му 10 в УЛЕБ, взети заедно. Трябва да заслужи доверието на треньорският щаб и да бъде по-често на терена.  Иначе ще принуди Пини все повече да мисли кой ще бъде поредния американец, кандидат за български паспорт.
 
Чавдар Костов – ако някой ви каже, че Костов е вкарал 20 точки в 10 мача няма да повярвате, нали? Скаути и треньори се хващаха за главите две лета подред как да го опазят, но това не му пречеше да им пълни кошовете. Започна в 3 от мачовете, но съвсем далеч от това, което трябва да бъде. Сигурно ще кажете, че той е все още малък. Та през април той ще навърши 20 години...Само 2 тройки в 10 мача...хмм, тука имаме проблем. И от него също си зависи - трябва му повече самочувствие. 
 
Петрослав Зафиров – добре, че бяха големите разлики в мачовете с Артланд и По Ортез да запише участие в УЛЕБ. Но както казва Лукаич и от такива като него отборът има нужда, те са важен елемент в подготовката на отбора. 
 

Димитър Филипов – харесан от треньора, но за нещастие както много други млади и талантливи състезатели се контузи. Явно с неукрепнала физика, повечето ни млади играчи не са много готови за натоварен цикъл и трябва да почиват вследствие контузии. Първият мач в Рига показа, че не е готов за тази сцена. Трябва да натрупа опит в българските мачове, а има симпатията на треньора да получава шанса за това. А и самият Лукаич няма много богат избор кой млад играч да налага. Не броим Костов, който вече няколко сезона играе в мъжкия отбор. Момчето от Монтана показа израстване, само да е здрав и ще става все по-добър.


Калин Христов – един мач, две стрелби, три точки. 
 

Стевин Смит – два мача, три точки, един билет за обратно връщане.


Коментари
Други новини
Номер 1 за българския баскетбол
Откажи