Надеждите и илюзиите вървят ръка за ръка

Да не сe оплакваме от жребия, а да работим

18-02-2008 11:14

Късметът е едно от най-важните неща за треньора, казва Тити Папазов, а Пини Гершон няма как да не се съгласи след съботния жребий във Венеция...

Надеждите и илюзиите вървят ръка за ръка в българския баскетбол от години насам. Всички искаме да се мерим с големите, да бъдем равни с тях, но действителността бързо ни връща в мрака на реалния живот. Точно там ни изпрати и жребият за квалификациите за следващото европейско първенство. Това обаче не е толкова зле, защото ще даде възможност за множество експерименти и дългоочакваното подмладяване на националния отбор. Говоря в единствено число, но това всъщност се отнася и за жените, чиято задача изглежда доста по-реална.

Сърбия и Италия са величини, до които няма как да се докоснем, а Финландия и Унгария имат звезди като Хано Мотола и Корнел Давид, които минаха през НБА, преди да отидат в Евролигата. Ние имаме лимитиран кръг от играчи и надежди за натурализиране на център, който да даде повече опции на треньора редом с притежаващия вече български паспорт Род Блекни. Имаме и няколко гладни за слава младоци. Две са нещата, които най-много ме притесняват - първото е, че Пини Гершон познава със сигурност само Тодор Стойков, а второто, че у нас младите национали не получават достатъчно минути в първенството. Иначе е ясно, можем да извадим резултат от позицията си на аутсайдери.

Сигурно е и, че Душан Ивкович и Карло Рекалкати едва ли ще успеят да убедят играчите си, че трябва да са напълно мобилизирани в мачовете си срещу България, а това може да им донесе неприятна изненада. Класата и първенствата на съперниците обаче са нещо, което трудно може да бъде компенсирано, и заради това вариантът да се жертва тази кампания и да се заложи на бъдещето ми изглежда по-добър от стратегическа гледна точка. Отваряне на пътя на близнаците Калоян и Деян Иванови, Божо Аврамов, Чавдар Костов, Иван Лилов и дори Христо Захариев, а също така и най-после повече време за Ники Върбанов - дори да има друг център до него през лятото.

От друга страна, не трябва да забравяме, че за да изпаднат до квалификациите и да не отидат в Пекин - Сърбия и Италия също не са в перфектно състояние, но за сметка на това ще бъдат още по-амбицирани. Трудно ми е да вкарам някакъв оптимизъм и заради това изреченията ми са малко несвързани, но наистина още не мога да асимилирам антикъсмета от Венеция, защото компанията на Латвия, Португалия и Македония или Чехия, Израел и Великобритания поне даваше надежди, особено с треньор като Пини, който със сигурност не се страхува от нищо.

Не трябва да забравяме и че материалът, с който израелецът с пловдивски бекграунд разполага, е доста еднообразен. Повечето настоящи и бъдещи лидери в отбора са на една и съща позиция - между две и три, а други млади четворки освен Деян и Калоян не се забелязват, но който се бои от вълци - не ходи в гората, както казва поговорката. Затова не трябва да има страх, отчаяние или черногледство. Просто трябва да опитаме да надскочим ръста си. За пореден път!

Няколко думи и за жените. Отдавна твърдя, че при тях има значително по-голям кадрови потенциал. Състезателки, които играят в чужбина, а освен това доста от тях са млади. Компанията и при тях не е лека - Сърбия, Белгия и Гърция. Тук добрата новина е, че можем да се класираме и като най-добър трети отбор, макар това да е по-трудно в единствената група с четири, а не с пет тима в квалификациите.

Всъщност това, което трябва да направим в предстоящите квалификации, е да не се отчайваме, а да работим стратегически - мач за мач, и да чакаме резултати, дори те да са малко по-далеч в бъдещето...