Перо Антич: Ако играем 10 % по-добре, ще отстраним Вентспилс

Перо Антич

26-02-2008 00:20 | Хавиер Ганседо, ULEBCup.com

Ако някой играч се превърна в суперзвезда по време на този сезон в Купа УЛЕБ, то без съмнение това е крилото на Лукойл Академик Перо Антич. Само на 25 години, в своя седми сезон в състезанията на УЛЕБ, Антич почти удвои своите средни постижения в точките и борбите и води „студентите” в правилната посока към място във финалната осмица. Преди това Антич игра 4 сезона в Евролигата с АЕК и 2 в Купа УЛЕБ с Цървена Звезда, достатъчно време за да се поучи от някои от най-добрите играчи и треньори в Европа.

Лукойл Академик победи само с 3 точки Вентспилс в първата среща от 1/16 финалите и направи ответния мач „на живот и смърт” за двата тима. „Аз винаги оцелявам след първия кръг на елиминациите и се надявам това да стане и сега с Лукойл,” каза Антич пред официалния сайт на УЛЕБ. „Ще направя всичко възможно, за да го постигнем.”

Израснал в Скопие, Антич е имал мечта като малък да играе един ден за Работнички, най-популярния тим в Македония. „След няколко опита аз бях привлечен в юношеските формации на клуба и само след две години, когато бях на 16, бях извикан в първия отбор. Беше същият треньор, който ме изгони от залата, когато бях на 11. Нищо не казах - "здравейте" или "добър ден" - а просто влязох на тренировката, и той ми каза да си ходя. Няколко години по-късно, същият треньор ме покани в първия отбор на клуба.”, спомня си Антич.

Успехът дойде бързо. Антич спечели първа титла с Работнички, когато бе само на 19. „Започнах този сезон с Работнички, после заминах за САЩ и се върнах за финалите в шампионата. Беше невероятно да играя толкова млад в Работнички, голяма чест за мен. По това време Върбица Стефанов бе в отбора и аз много исках да съм до него.”

Веднага след това, на един турнир в Гърция с националния отбор на Македония за младежи, той събира погледите на всички. Антич вкарва средно по 28 точки и хваща по 14 борби в 5 мача срещу Европейски и Американски отбори пред погледа на един от добрите треньори в Европа – Душан Шакота. „Шакота дойде на две от тези срещи и веднага ми предложи да подпиша договор с АЕК,” казва Антич. „Но аз имах и други предложения по това време. Първо отидох в Олимпия Любляна на проби и те ме караха да подпиша, но Шакота настояваше и твърдеше, че АЕК е най-доброто място за мен. Имах предложение и за спортна стипендия от Джорджтаун Юнивърсити, но го отклоних и подписах петгодишен договор с АЕК.”

Първият сезон (2001/02) той игра само в Евролигата, но тренира с опитния ветеран Джим Билба. „През първата ми година в Гърция, АЕК спечели лигата след 32 години прекъсване. Имахме отлични играчи като Джим Билба, Демос Дикудис и Анди Бетс, които играеха на моята позиция. За мен беше чест да се уча от тях. Преди това имах възможност само да ги наблюдавам по телевизията, а сега имах възможността да играя рамо до рамо с тях и такива като Ариян Комазец. Беше ми трудно да се приспособя, а Дикудис изигра най-добрата си година. На тренировка можеше да научиш много ако ги слушаш внимателно. Наблюдавайки и играейки срещу тези играчи, ставаш по-силен в подготовка за часа, коагто ще се изправиш срещу други.”

Въпреки, че е бил още тинейджър в друга страна, Антич набързо се приспособява към Атина и гръцкия начин на живот. „Чувствам се в Атина като у дома. Както аз, така и моята съпруга обичаме много Атина. Ако получа ново предложение от там, няма въобще да се замислям. Харесвам гръцкия шампионат и хората там. Да живееш в Гърция е хубаво и винаги ще предпочитам тази страна пред всички останали.”

Антич се представи по-добре през сезон 2002/03, като игра и в гръцкото първенство и в Евролигата, където правеше по 4.3 точки и 2.5 борби средно в 12 мача. Но с привличането на Фоцис Кацикарис на кормилото на АЕК, Антич започна да показва целия си потенциал. „Той ми даде повече свобода, въпреки че това не се виждаше на статистиката ми. Той ми обясни, че не винаги всичко е в статистиката. Много го уважавам,” казва Антич.

Като модерно тежко крило, което може да стреля без проблеми и от разстояние, Антич е сравняван с Михалис Какиузис. „Михалис играеше като леко крило по това време. Той е много умен играч. Няма голям отскок, но винаги е на точното място, където топката ще падне. Той ми казваше, че трябва да шутирам винаги, когато съм свободен, а ако треньорът ме извади от игра, поне ще знам причината.

На 23 години, след 4 години в Евролигата, беше време Антич да намери друго място за изява и да изпълни своите цели. Въпреки че имаше много оферти от Европа, в крайна сметка изборът се сведе до две. „Имах оферта от Виртус Болоня да отида при Заре Марковски, но в момента, в който ме покани Шакота, трябваше да му се отплатя. Той ме беше довел в Гърция и аз нямаше как да не му върна жеста. Имах по-добро като финанси предложение от Виртус, но не съжалявам, че приех офертата на Цървена Звезда и отидох в Сърбия. Беше невероятно да играеш за Звезда, за тази публика, разбираща баскетбола. Фен съм на този отбор още от детството си.”

За съжаление дебюта му в УЛЕБ с Цървена Звезда рамо до рамо с Милан Гурович бе отложен. След като се връща от лагера на националния тим на Македония, Антич чупи костица в крака по време на приятелски мач срещу... АЕК. „Каква ирония на съдбата, нямам думи,” казва шеговито Антич за този свой спомен.

Той се завръща през сезон 2005/06 точно за едно от поредните дербита в Сърбия между Звезда и Партизан. „Дербитата между тези два отбора са също толкова интересни, колкото тези в Гърция, просто напрежението в Белград е по-голямо. Всички говорят за тях една седмица преди това.”

Миналата година Антич имаше средно по 10.1 точки и 4.9 борби в 14 мача с Цървена Звезда в УЛЕБ Къп. Отобрът се класира за четвъртфиналите, където губи от спечелилия трофея по-късно Реал Мадрид. „Всички очакваха от мен повече, отколкото през първия ми сезон, а аз не обичах да си гледам много в статистиките. Имахме много добри стрелци в този отбор и по-специално Гурович, който можеше да вкара 45 или 50 точки на когото си поиска. Опитвах се да помогна на отбора с каквото мога - подавания, борби и т.н. Затова и сега съм много близо до това да направя трипъл дабъл в УЛЕБ Къп и българското първенство.”

Знаейки, че му е време да играе сериозна роля в някой друг отбор, Антич не се поколеба да приеме офертата на Лукойл Академик и подписа договор за две години. „Подписах веднага, след като чух добри думи от Ристе Стефанов и Гиорги Чековски, който също играеше тук,” продължава Антич. Тази година напредъкът му е очевиден – той води в класацията за MVP на Купа УЛЕБ, по коефициент е на първо място след 11 мача, а по точки (трето място) и борби (четвърто място) е в самото чело на класациите.

Трупайки опит, след толкова много години Антич усеща, че му е време за нещо повече. „Незнам защо нямах самочувствие преди, но сега го имам. Когато треньорът и съиграчите ти имат доверие в теб, това ти дава свобода за изява и трябва да го оправдаеш. Не само тяхното доверие, но и това на клуба, и на феновете.”

Антич смята, че неговият отбор можеше да се представи по-добре в първата среща от елиминациите срещу Вентспилс. „Вярвам, че ако играем 10 процента по-добре във втория мач, ще отстраним Вентспилс. Не стреляхме добре в първата среща и всичко трябва да се оправи в реванша. Играл съм в УЛЕБ два сезона с Цървена Звезда и досега винаги съм преминавал първия кръг на елиминациите.”

Лукойл Академик обаче никога не е минавал във втория кръг. Ако го направи този път, новата звезда, която намери мястото си в София, ще бъде една от основните причини.