Най-после!

27-02-2008 12:49

При петото си участие в купа УЛЕБ ЛукОйл Академик най-после прескочи кръг от елиминациите. Баскетболният ни шампион за четвърти път стигна осминафинал в европейския турнир. Но сега със самочувствието, че вече е отстранил в директна битка един съперник. Нещо, което оставаше мираж за българите при предишните им опити да прескочат противниците си.
Лиетувос Ритас, Шарлероа и Цървена звезда последователно спираха победния ход на „студентите”. Сега идва Динамо Москва. Дали руският гранд ще се окаже прекалено голяма хапка, за да бъде сдъвкан ще разберем на 11-ти март в зала „Универсиада”. Защото дали апетитът на ЛукОйл Академик няма да е толкова нараснал, че да не се предаде пред водения от легендата Светислав Пешич тим, ще си проличи още в първата среща от осминафиналите.
Снощи отборът, който спокойно може да бъде наречен „баскетболното лице на България на Стария континент” победи латвийския Вентспилс, но най-вече пречупи себе си. Защото колкото и невероятно да звучи за родните фенове, ЛукОйл не просто бе по-добър при гостуването си в Латвия на фона на неубедителното представяне като домакин преди седмица, а се държа като тим, който контролира играта и опонента си, сигурен във възможностите си и с ясна представа как да ги използва.
Снощи баскетболистите на Академик с Уили Дийн начело играха така, че да заслужат пълни трибуни и искрени аплодисменти от запалянковците. Американският плеймейкър издържа втората част от теста „Вентспилс” с пълно 6 и се реваншира за слабото начало.
Поздравления, но без излишна еуфория, като за един сериозен европейски тим, който знае, че най-трудното тепърва престои – сблъсъкът с Динамо Москва.
А после? После идва Топ 8. Но за това, като му дойде времето.
Както дойде времето фактите да напомнят за един баскетболист, чието име пета година е синоним на доброто представяне на ЛукОйл Академик в Европа. Тодор Стойков.
Капитанът на „студентите” още веднъж записа името си в историята на купа УЛЕБ. Българин е най-добрият подавач в надпреварата. И, ако това не е повод за гордост…
Кой друг, ако не - Стойков. Когато фактите говорят, повече коментари са излишни.