Тошко Стойков - на 31!
03-03-2008 00:13
Да помниш много - си има и хубавите, и лошите страни. Носи ти удоволствие от някоя победа дълго след като си преживял успеха. Но също така те кара да усещаш неприятния вкус на поражението много след като си направил необходимото, за да станеш по-силен. И хич не е сигурно дали дългата памет носи повече плюсове, отколкото негативи. Ама явно това или го имаш или – не. Отърване просто няма. Остава успокоението, че ако внимаваш ще запомниш по-ценното.
Като това, че България продължава да има баскетболисти, с които може да се гордее. Може в момента да не са чак толкова много, но може и да са достатъчно...
Един от тях днес става на 31 години - Тодор Стойков.
На него очевидно му е писано да привлича вниманието на околните. И му се случва често. Независимо с чий екип – на ЛукОйл Академик или на националния отбор.
Дали ще е заради някоя точна стрелба на терена, дали заради пропуск, заради взета борба или просто докато седи на пейката - феновете са свикнали да го гледат с повишен интерес. Защото отдавна няма нужда да доказва кой е и колко може. И защото започна да показва какво още може!
Едно е сигурно -на 31 години Тодор Стойков продължава да изпъква сред конкуренцията. Дали заради вродената непримиримост или заради твърдата увереност, че българите можем да се мерим с големите, Стойков все още е неизменният лидер на мъжкия ни тим по баскетбол.
Няма смисъл да изреждам титли, купи, точки, тройки, срещите в купа УЛЕБ, Европейското първенство в Сърбия и Черно гора... Тях всички ги помнят.
Но тези, които помнят изражението на капитана, овладявайки онази наглед безнадеждна топка на мача ЛукОйл – Канту в един от най-тежките моменти на „студентите” в близката им история или държейки българското знаме при сбора преди шампионата на Стария континент, знаят, че Тодор Стойков заслужава искрено уважение от привържениците на играта.
И аз помня. И знам, че около всеки има хора, които се радва, че познава, повече отколкото за други.
А, Тошко е от тези, за които трябва да се гордееш, ако можеш да го наречеш приятел...
Затова простичко – Честит рожден ден!
Като това, че България продължава да има баскетболисти, с които може да се гордее. Може в момента да не са чак толкова много, но може и да са достатъчно...
Един от тях днес става на 31 години - Тодор Стойков.
На него очевидно му е писано да привлича вниманието на околните. И му се случва често. Независимо с чий екип – на ЛукОйл Академик или на националния отбор.
Дали ще е заради някоя точна стрелба на терена, дали заради пропуск, заради взета борба или просто докато седи на пейката - феновете са свикнали да го гледат с повишен интерес. Защото отдавна няма нужда да доказва кой е и колко може. И защото започна да показва какво още може!
Едно е сигурно -на 31 години Тодор Стойков продължава да изпъква сред конкуренцията. Дали заради вродената непримиримост или заради твърдата увереност, че българите можем да се мерим с големите, Стойков все още е неизменният лидер на мъжкия ни тим по баскетбол.
Няма смисъл да изреждам титли, купи, точки, тройки, срещите в купа УЛЕБ, Европейското първенство в Сърбия и Черно гора... Тях всички ги помнят.
Но тези, които помнят изражението на капитана, овладявайки онази наглед безнадеждна топка на мача ЛукОйл – Канту в един от най-тежките моменти на „студентите” в близката им история или държейки българското знаме при сбора преди шампионата на Стария континент, знаят, че Тодор Стойков заслужава искрено уважение от привържениците на играта.
И аз помня. И знам, че около всеки има хора, които се радва, че познава, повече отколкото за други.
А, Тошко е от тези, за които трябва да се гордееш, ако можеш да го наречеш приятел...
Затова простичко – Честит рожден ден!
Коментари