231 сантиметра, 163 килограма – и това е един човек, не цял отбор

Топката се губи в ръката на гиганта от Чикаго

09-03-2008 15:29

Действието се развива в Ашвил, Северна Каролина, САЩ. Отборът на местния университет има най – мощната игра в подкошието в цялото първенство. Причината за това е 231-сантиметривият, 163-килограмов център Кенет „Кени” Джордж. Когато той е на терена, противниковите отбори не играят в подкошието, просто защото няма смисъл. Кени оказва сериозна помощ на отбора си в защита, постигайки основно точки в подкошието и потресаващ брой чадъри. Той бързо става любимец на публиката, като просто пуска топката в коша, или я забива без да отлепя краката си от пода.
Но както и другите екстремно високи баскетболисти като Георге Мурешан и Бил Уолтън, и Кени има проблеми със свръхръстта си. Нормално за толкова висок човек, ставите му са подложени на постоянно пренатоварване, а и всичко – от търсенето на обувки до излизането с приятели може да е проблем. Освен че е най – високият играч в Щатите, за Джордж се смята че носи най – голям номер обувки сред всички състезатели в света – главозамайващия 28. За сравнение номер 10.5 отговаря на номер 44 по българската номерация. Играчът на Ашвил не се събира в кола и затова не може да получи разрешително за шофиране и трябва да моли приятели за превоз. Когато семестърът свърши, баща му изминава 1000 км, карайки го вкъщи, за да му спести смачкването на самолетната седалка.
„Не мразя ръстта си, но понякога просто ми се иска да не съм толкова висок” казва Кени.
Джордж е отраснал в северната част на Чикаго. Родителите му се разделили когато бил на две и баща му Кен получава попечителство на единствения си син. Въпреки че бил необичайно висок още от малък, Кенет започнал да се увлича по баскетбола, когато бил в гимназията. „Не го карах да играе баскетбол, просто той тръгна по този път” казва бащата.
Треньорът му от Латинското училище в Чикаго – Дейв Вандермолен си спомня: „Той беше висок 210 сантиметра – огромен за своята възраст и въпреки това имаше много добър контрол над тялото си.”
Тялото му продължило да се развива и краката му вече надхвърлили най – големния номер, произвеждан за атлети – 23. В търсене на кецове с размер 25, Вандермолен се обърнал към колежански и НБА – отбори. Няколко седмици след това Шакил О’Нийл изпратил няколко от своите чифтове – номер 22, които треньорът занесъл на обущар. Носовете им били отрязани и били преоформени до размер 25. Ашвил има договор с марката Nike, които изработват 12 чифта 26-тици. Това са единствените кецове, които Кени носи.
„Смятам, че Кени ще влезе в залата на славата заради номера на обувките си. С неговия „размах” от върха на пръстите на едната ръка до тези на другата, равняващ се на 256 сантиметра и след като когато носи обувки ръстът му става 235 сантиметра.” Споделя треньора на Ашвил Еди Бийденбах.
Джордж казва че няма особени здравословни проблеми заради ръстта си, но въпреки това всеки месец преглеждат хипофизата му. Гигантизмът е болест, причинена от тумор в хипофизата, предизвикващ свръхсекреция на растежен хормон. Това е най – вероятното състояние на играчът.
Доктор Майкъл Торнър от университета във Вирджиния казва че тази болест се проявява при 3-4 човека на милион и че ако се открие и лекува, няма проблем болния да живее напълно нормално.
През последната си година в гимназията Джордж размества капачката на дясното си коляно и това го вади за 8 седмици. За нещастие в предсезона на колежа, той отново получава подобна контузия, която налага оперативна намеса и той пропуска целия сезон. Дебютът му за отбора на Ашвил е през ноември 2006, когато той „набива” 5 „чадъра” за 15 минути. „Те просто не знаеха какво да правят с него” казва треньорът Бийденбах – „Но през следващите 5 дена той не игра, защото колената му бяха много претоварени и възпалени.”
Този сезон Кени играе с наколенки и засега ставите му не предизвикват проблеми и той се чувства добре след лятото, изпълнено с кардиотренировки. Освен желанието му да играе професионален баскетбол, Джордж има и други интертеси – графичен дизайн, анимация и комикси. Той влиза в колежа с няклолко много добри идеи за кратки филмчета и сценарии.
Ръстта му винаго предизвиква внимание и той цени моментите, когато погледите на всички не са върху него. Треньорът и съотборниците му се опитват да му отделят такива, защото иначе постоянно някой иска да си сравни ръката с неговата или пита кой номер са обувките му. Все пак вниманието не намалява, но Кени няма проблем с него, защото той и отборът му вървят добре.
Съотборникът му Брайън Смитсън разказва: „В началото не му беше добре, но когато оздравя вече е страхотно, защото освен много добър играч, Кени е и невероятен човек.”