Желанието е едно, реалността - съвсем друго

Динамо си тръгна с победа (sport1.bg)

11-03-2008 20:37

Всички се надявахме, че именно настоящият сезон ще донесе дългоочаквания голям пробив на нашия шампион Лукойл Академик в турнира за Купа УЛЕБ. Явно обаче и този път няма да стане, след като на тази непреодоляна досега от "Студентите" 1/8-финална фаза жестокият жребий ги изправи срещу един от най-богатите и могъщи клубове, не само в Купа УЛЕБ, но и въобще в Европа. Дори и след като бе ясен съперникът, мнозина си правеха илюзии, че и той може да бъде отстранен - особено след класата, която демонстрираха шампионите ни при гостуването във Вентспилс, а и предвид факта, че не чак толкова отдавна са побеждавали московския Динамо, и то насред руската столица. Тази вечер обаче, в препълнената зала "Универсиада", лъсна "голата" истина за разликата в класите и стандартите. Въпреки максималното старание и себераздаване на домакините, отборът на Светислав Пешич си тръгва с комфортна преднина от 14 точки преди реванша, след победа със 75-89.

Мачът започна сравнително равностойно, най-вече благодарение на силното начало на Тодор Стойков. След като в три поредни атаки той записа тройка, още един кош и брилянтна асистенция, Тошко почти собственоръчно задържаше тима си в мача до 9-10. Капитанът на Лукойл Академик се хвърли с много хъс и в защита, а именно за играта си там той неотдавна бе критикуван от своя треньор Желко Лукаич, наред с другите български играчи. Никаква защита обаче не можеше да спре в следващите минути атаките на Динамо, които протичаха с много (и бързо) движение и много заслони. Далечната стрелба на гостите също вървеше - през първата четвърт тройки вкараха Хенри Домеркант (2), Антонис Фоцис и Милош Вуянич. Със серия от 0-8 резулатът стана 9-18. Играчите на Лукойл изглеждаха респектирани от класния съперник и дори на моменти доста притеснени. Все пак те успяваха да бележат по някоя и друга точка и да задържат пасива си под 10. След една тройка през човек на Лари О'Банън, те повярваха в себе си и дори намалиха разликата до само 2 точки, а след края на четвъртината тя беше 4 - 25-29.

В първите минути на втората четвърт Лукойл вече губеше само с една точка - 29-30 и заплашваше да обърне резултата. И двата отбора обаче правеха много грешки, а от този момент нататък продължиха да грешат само домакините - те допуснаха 11 безответни точки на Динамо, включително 8 поредни на Дмитри Домани (2 тройки). От това 29-41, до 37-51 руският отбор нямаше проблеми да поддържа разликата над 10 точки, със своята агресивна, пресираща защита и отлична стрелба от разстояние (нови 4 тройки в тази четвърт). Затова пък стрелбата изобщо не вървеше точно на човека, от чийто точков принос българските шампиони най-много се нуждаеха - Перо Антич. Наложи се пак Тошко Стойков да спасява положението със свои (и на отбора) 7 поредни точки, завършили с тройка за 44-51. И този път обаче Динамо успя да отбележи нов кош преди края на частта и на почивката резултатът бе 44-53.

Второто полувреме започа кошмарно за българския тим. Серия 2-11 в полза на гостите (тройки на Фоцис, Домеркант и Хенсън) и разликата набъбна до 18 точки - 46-64. Тогава отново силна игра на капитана Стойков вдъхнови серия от 9 безответни точки на Лукойл за 55-64. Каквото и да правеха домакините обаче, класата и дългата резервана скамейка на руския гранд винаги си казваше думата и той отново дръпваше в резултата. След края на третата част на електронното табло светеше 57-68 и не се виждаше как "Студентите" могат да направят обрат и да спечелят поне една минимална победа за престиж.

Те все пак опитаха такъв в последната четвърт. Тя започна с тройка на Уили Дийн, чието представяне в първите три части беше на приливи и отливи. Американският плеймейкър продължи да играе силно до края и именно той поведе тима си към опита за сензационен обрат. При 65-80 той завърши с хубави кошове два свои пробива, за да съкрати разликата до 11 точки, а после нови 6 на Лукойл срещу само 2 за Динамо я доведоха до 7, при малко повече от минута до края - 75-82. Това даде надежди на феновете в "Универсиада", че може пък и чудото да стане. Но такива чудеса в края обикновено се постигат с "извънземни" прояви на звездата на съответния отбор. А човекът, заслужил статута на основна фигура в Лукойл досега през сезона - Перо Антич - за съжаление в този мач бе под обичайното си ниво. Домакините не само не направиха обрат до края, но и позволиха на гостите с тактическо надиграване да им вкарат нови 7 безответни точки. Последните 3 дойдоха със сирената, с опортюнистичен изстрел отдалеч на един от "снайперистите" на Динамо в този мач - Домани.

За победителите никой не вкара над 20 точки, но петима играчи завършиха с двуцифрен актив, а четирима от тях - с поне по 2 отбелязани тройки: Домеркант с 18 т. (4 тройки), Хенсън с 14 т. (2 тройки), Фоцис с 12 т. (2 тройки), Домани с 11 т. (3 тройки от 3 опита) и центърът Явтокас с 13 т. Последният записа и 12 борби за своя дабъл дабъл и (заместван на моменти успешно от гиганта Мишанович) беше като скала в подкошието за Динамо.

За Лукойл най-резултатен накрая беше Уили Дийн с 18 точки. Стойков и Антич добавиха по 14, но процентите на стрелбата на последния бяха много по-лоши - 30 % (3/10) за две точки и 12 % (1/8) от тройката. Все пак Антич овладя и 8 борби.

ПЪЛНА СТАТИСТИКА ОТ МАЧА ЛУКОЙЛ АКАДЕМИК - ДИНАМО МОСКВА