Колко луд си, Пини?

Пини Гершон

12-03-2008 14:56

Ако някой не е разбрал или не помни снощи баскетболният ни шампион ЛукОйл Академик загуби с 14 точки разлика от Динамо Москва в първи мач от осминафиналите на купа УЛЕБ.
Ако някой не е разбрал или не помни „студентите” стигаха до тази фаза на надпреварата при всичките си участия в този европейски клубен турнир с изключение на миналата година.
Да. ЛукОйл Академик за първи път елиминира съперник след груповата фаза, но на 1/16-финал и при различен формат на надпреварата.
И – не. Не би трябвало българският първенец да се примирява с участието си на осминафинал. Защото нали уж апетитът идва с яденето.
Та значи снощи ЛукОйл Академик претърпя поражение на терена срещу безспорно по-класен и по-качествен противник. Но във вторник ръководството на ЛукОйл Академик претърпя още едно поражение… само, че след мача.
Постави своите интереси над националните.
Какви са националните интереси, когато става дума за баскетбол ли? От 9-ти декември 2007-ма година интересите на българския баскетбол се олицетворяват от едно име - Пини Гершон.
Човекът, който ни демонстрира непознати дори за България висини характеризирайки понятието, което толкова често употребяваме – луд.

Колко луд си, Пини?

Толкова, че да не ти писне да ти дават „съвети” от първия ден в страната ни? Толкова, че да държиш на мнението си в морето от интриги? Толкова ли е огромна баскетболната ти лудост?
А какво ли толкова направи досега… Отиде на българския Мач на звездите в Самоков, където дори не ти съобщиха името, та поне хората да видят що за чудо е този Пини Гершон. Даде пресконференция, на която обяви помощниците си в щаба на националния ни отбор. Толкова. И се започна.
Бойкот!

Единият ти асистент не ни харесва, а за другия на кой му пука…
Първият се упражнявал.
Сигурно се е упражнявал, когато изведе две поредни години същия ЛукОйл Академик до осминафиналите на купа УЛЕБ. Сигурно се е упражнявал побеждавайки Динамо в Москва. Може би се е упражнявал пълнейки зала „Универсиада”. Може да се е упражнявал и като биеше с националния отбор. Упражнявал се е като пое женския ни тим след изричната молба на президента на федерацията, че – „Няма по-подходящ”. Упражнявал се е, когато хората скандираха името му и викаха „Българи юнаци” само преди няколко месеца.
А някой да чу познатия рефрен снощи в „Универсиада”? Тъжно…

Пак той – пеел. Бил шоумен. За кой ли пя? Защо ли пя?
Да питаме ли децата от Могилино, трябваше ли да пее… Да питаме ли хората, които пускаха sms-и, когато той ги призоваваше да бъдат добри…
Всъщност на кой му пука! Той само се упражняваше.

Ама ти си важен Пини. Само, ако си чак толкова луд, че да преглътнеш явното неуважение към собствената ти позиция. Едва ли?!
Я да си стоим ние, където ни е мястото. Да си я караме кротичко. Все до някъде ще стигнем. Е, може малко да се пооцапаме от блатото, в което газим, ама то си ни харесва. Наше си е! Такива сме си – мазохисти.
Остави ни нас. Остави ни да говорим и да вярваме. Остави ни да ни убеждават, че играчите на най-добрия ни клуб ще си оставят сърцата на терена за феновете по трибуните и за България. Да се правим, че не виждаме как снощи на терена в зала „Универсиада” остана само едно сърце. Това на капитана на ЛукОйл Академик Тодор Стойков. „Случайно” е и капитан на националния… На българския отбор.
Ама ти ни остави, Пини!
Остави ни от късметлиите да станем баскетболните идиоти на Европа…