Хем боли, хем сърби

Пини Гершон

15-03-2008 19:50

Една седмица. Точно толкова измина от първата публична проява на новия ни национален треньор Пини Гершон в България.

Миналата събота селекционерът гостува на Мача на звездите в Самоков, а седем дни по-късно все още е най-обсъжданата тема в баскетболните среди у нас.

Вярно, че казват „Всяко чудо за три дни”, ама този път са малко повече. Просто, защото Гершон без всякакво притеснение извървя пътя в главите на феновете от „Абе, този луд ли е?” през „Да бе, да не е луд!” и стигна до „Е, явно наистина е луд!”.

Не, че последното е някакво успокоение, но може и да е, защото, ако някой от ранга на израелеца издържи родните „драми” цяла седмица без да бърза да се отърве, значи може да стане един от нас…

И няма да има значение кой какво твърди и кой какво не харесва, ако все пак накрая баскетболът се окаже над всичко, както бихме искали да вярваме!

Няма да има значение, че очевидно имаме нужда да ни се повтаря, за да приемем за окончателно първото решение на Гершон като наставник на българския мъжки тим.
Няма да има значение, че хората, които заслужиха толкова похвали привличайки го за старши треньор на националния и демонстрираха логична подкрепа с мнението му, сядайки рамо до рамо с него, после разпространиха една доста странна декларация в стил „Хем боли, хем сърби”.

Ама да приемем, че просто неволно са объркали адреса на получателя…

По принцип една седмица е достатъчно време за доста неща, така че дано на нас да ни е била достатъчна за колебанията „Иди ми - дойди ми” за Пини Гершон.

Защото той ще дойде пак след няколко дни. И няма какво да повтаря. Няма в какво да ни убеждава.

Сега е наш ред - да го убедим, че обичаме баскетбола поне колкото твърдим или колкото ни се иска…