Игрови ситуации. Тълкуване на съприкосновенията

От самото начало на кариерата на съдията постоянно му се обяснява, че когато десет състезатели се движат с голяма скорост по баскетболното игрище, СЪПРИКОСНОВЕНИЯТА СА НЕИЗБЕЖНИ, но не всички са непозволени. Определянето кое съприкосновение е легално и кое – не, е част от процеса на развитие и израстване на съдията. Способността да разпознае и прецени последствията от съприкосновение определя по-нататък кои съдии ще се развият до по-високи нива.
Винаги трябва да има баланс между санкционирането на очевидното и ясно съприкосновение, което отнема предимство от противника, и малкото, незначително и понякога неволно съприкосновение, което не влияе на играта.
Когато баскетболът се играе на скорост от изкусни състезатели, той е естетическо преживяване. Следователно не можем да позволим този образ на играта да бъде опетнен от такива треньори и състезатели, които прибягват до нелегални действия и поведение. Много филми са направени, за да помогнат на съдиите при изпълнението на отговорностите им на игрището и извън него.
Понеже съдията има властта да спира играта, съществено е той да ЗНАЕ и действително да ВИЖДА какво става, а не да си МИСЛИ, че знае, което всъщност си е ОТГАТВАНЕ. Има голяма разлика между двете. Различни форми на информация – документи, филми, личен опит, се предоставят, за да може съдиите да се учат и израстват и да ги прилагат коректно в настоящата ситуация. Способността да се запомня постоянния приток от информация е това, което отличава отличния съдия. ПАМЕТТА ОПРЕДЕЛЯ ПРЕДСТАВЯНЕТО.
Съдиите НЯМАТ право да променят тълкуванията на правилата, особено в ситуации, свързани с резултата, интензивността или оставащото време за игра. Мачът винаги трябва да се реши от ЗАКОННИ действия на състезателите и треньорите, а не от НЕПОЗВОЛЕНИ такива, които съдиите са предпочели да игнорират. НЕПРИЕМЛИВО е съдия да каже на състезател или треньор, че не е отсъдил непозволено съприкосновение или грешка, които ясно е видял, защото са били извън неговата зона на отговорност. Абдикацията от отговорност показва липсата на кураж за вземане на трудно решение или “непопулярно” отсъждане и освен това подкопава уважението вътре в съдийския екип.
Има много ситуации, които могат да възникнат в края на период, в края на мача или по време на срещата, които трябва да се разглеждат в контекста на точно тази среща, между точно тези два отбора и точно в този ден. Много от нас наричат това ЧУВСТВО ЗА ИГРАТА, други – ЗДРАВ РАЗУМ, но както и да го наречете, съдиите трябва да са подготвени и да РАЗБИРАТ всички възможни ситуации, които могат да възникнат, и да знаят как да се справят с тях. Не допускайте да ви се влияе ПСИХИЧЕСКИ. Състезателите и треньорите ще се опитват да повлияят на съдиите устно и/или чрез физически действия, симулации на нарушения, мърморене и други звуци, когато настъпи съприкосновение (колкото и да е слабо), и дори биха симулирали контузия в напечени моменти.
Ясно е, че много съдии не разбират баскетболната терминология и им липсва способност да различават основни игрови ситуации на игрището по време на срещата. Важно е в тренировъчния процес на съдиите да се включат и знанията и опита на треньорите. За да се подобри професионалната връзка между състезатели, треньори и съдии, е важно всеки да разбира ролята на другия. Можем много да научим един от друг в тази насока. Практическите семинари за състезатели, треньори и съдии са ключ към по-добро разбирателство и представяне.
 
АНАЛИЗ

Към всички съприкосновения, които се определят като нелегални, съдиите трябва да се отнасят по един и същи начин още от началото на срещата и да ги отсъждат с последователност през цялата среща. Състезателите и треньорите ще се нагодят, ако съдийството е последователно.

НЕПОЗВОЛЕНА УПОТРЕБА НА РЪЦЕТЕ
Непозволената употреба на ръцете е използването на ръцете, за да се попречи/повлияе на движението/напредъка на противник с или без топка.
Защитник не може да слага ръката си върху нападателя с намерението да го задържи, бута или “направлява”. Моментното докосване не е непременно непозволено, освен ако постоянно се повтаря. За да се предотвратят непозволени действия, е задължително да се отправи устно предупреждение.
При никакви обстоятелства защитник не може да слага и двете си ръце върху противника, дори и в цилиндъра си.
Защитник, който е с лице към противника си, няма основание да слага ръката си върху своя опонент, тъй като защитата се играе с крака. Центърът може да сложи предлакътната част на ръката си (вътре в цилиндъра си) върху гърба на опонента си, но първото и единствено съприкосновение трябва да бъде с тази ръка или с гърдите/стомаха. Това също се отнася и за защитник срещу дриблиращ и напредващ с гръб към коша нападател – първото и единствено съприкосновение трябва да бъде с предлакътната част на ръката или с гърдите/стомаха.
Използването на ръката или гърдите/стомаха не бива да измества или избутва противника от мястото му на терена. Подобно, дриблиращ нападател не може да използва ръка, за да попречи на защитник да му открадне топката. Ако непозволената употреба на ръцете не се наказва, състезателите започват да реагират агресивно и това води до загуба на контрол върху срещата, дори и за момент.
Съдиите трябва да внимават в ситуации, когато може да се използват непозволено ръцете:

1. Когато се прилагат агресивни и/или пресиращи защити.
2. Когато състезателите са изморени и “мамят” в защита, като използват ръцете си вместо да си движат краката.
3. При лична защита, когато нападателят е очевидно по-бърз, по-висок и по-силен от защитника, особено в началото на дрибъла.
4. При игра “един на един”, както по-горе, и при всеки пробив към коша.

ИГРА НА ЦЕНТРОВЕТЕ
Защитниците и нападателите имат равни права върху всяко място, което те законно са заели на игрището. Играта на центровете трябва да се разглежда като физически (но не груб) двубой между двама особено големи състезатели.
Може да се очаква случайно съприкосновение между центровете, но използването на ръце и/или крака, за да се измести противника, не е разрешено. Защитникът може да постави крака си между краката на неподвижен противник, за да поддържа позицията си, но ако този крак се вдигне от пода, или попречи на движението, или измести противника, трябва да се отсъди фаул.
Защитникът може да постави предлакътната част на ръката си или гърдите/стомаха на гърба на нападателя. Но по никакъв начин дланта или и двете ръце не могат да се слагат върху противника. Щом като веднъж защитникът е заел правилна защитна позиция, той не може да бъде изместен от нея чрез действия на нападателя, като привеждане на тялото и избутване към коша.
Нито пък се разрешава на нападателя да хване противника си за крака или да обгърне тялото му при завъртането си за стрелба към коша или получаване на пас под коша. Прекалената физическа игра, за да се измести противника от правилната му позиция, не бива да се допуска.
Обръщайте специално внимание на противници, които оплитат взаимно ръцете си при борбата за заемане на позиция. Предупредете състезателя, който предизвиква оплитането и ако не последва реакция, отсъдете фаул. Наблюдавайте цялото действие още от началото, за да определите кой предизвиква непозволената употреба на ръцете, а ако не успеете – отсъдете двойно нарушение. Не можете да използвате подхода “нека да играят”, когато съприкосновението е прекомерно или грубо.
Груба игра на центровете може да възникне, когато:

1. Нападателят е изместил защитника от правилната му защитна позиция на игрището.
2. Нападателят е с топката, а на защитника му се разреши да използва дланите си, протегнати ръце, коленете или вдигнатия си крак в бутовете.
3. Нападателят привежда бутовете си и избутва назад или използва ръцете си, за да отмести защитника.
4. Нападателят поиска пас и след това използва ръцете си чрез загребващо движение, за да избута ръцете на защитника, или с лакът или протегната ръка бутне и отмести противника си.
5. Нападателят не може да използва лакът, за да измести ръцете на защитника, които са вдигнати, за да попречат на опит за стрелба.

Бъдете нащрек във всички ситуации, при които може да възникне потенциално насилие или опити да бъдат подведени съдиите чрез симулация от защитника или от стрелящия нападател.

ЗАСЛОНИ
Целта на заслона е да попречи на противник да достигне до желано място на игрището. За да бъде правилен заслонът, трябва поставящият го състезател да бъде НЕПОДВИЖЕН и с двата крака на земята.
Разберете целта на заслона. Не всяко съприкосновение при заслон е непозволено. Ако заслонът е поставен правилно, тогава съприкосновението, независимо къде, следва да се счита за случайно. Съприкосновение, което възниква заради движение на поставящия заслона, е непозволено. Трябва да има СЪПРИКОСНОВЕНИЕ, за да се счита, че заслонът е поставен неправилно.
Ако заслонът е поставен в зрителното поле на неподвижен противник, поставящият го може да застане колкото е възможно по-близо, но без да причинява съприкосновение, както отпред, така и отстрани.
Ако заслонът е поставен извън зрителното поле на неподвижен противник, поставящият го трябва да застане така, че да остави на противника си място за една нормална крачка към заслона.
Ако заслонът се поставя на движещ се противник, поставянето трябва да се извърши като се отчитат елементите време и разстояние. Поставящият заслона трябва да остави достатъчно място (1-2 нормални крачки) на противника си, за да избегне съприкосновение като спре или смени посоката си на движение.
Поставящият заслона не може да използва нито една част от тялото си (протегнати крака, ръце, лакти, колене, бутове) извън цилиндъра, за да си помогне за успеха на заслона, особено ако е преценил грешно ситуацията. Важно е съдиите да видят цялото положение от началото до края.
Внимавайте за действията на състезателя, комуто се поставя заслона. Той не може да се промъква през заслона или да отмества заслона, ако е бил правилно поставен, чрез непозволена употреба на ръце, бедра или рамене.
Внимавайте за действия, свързани с използването на контразаслона. Разберете и се научете да разпознавате използването на контразаслона. Имайте готовност да тълкувате всякакви действия на защитниците или нападателите, когато се използва контразаслон.

НАПАДАТЕЛИТЕ:

1. Наблюдавайте за непозволена употреба на ръцете точно след заслона и преди обръщането към коша.
2. Наблюдавайте за непозволена игра с тяло, бедра и крака на поставящия заслона, когато прави стъпка към защитника докато съотборникът му минава покрай него.
3. Наблюдавайте за непозволено съприкосновение на поставящия заслона, когато избутва защитника преди обръщането си към коша.

Внимавайте да не изтълкувате подобни непозволени действия като случайни, защото те съвсем отчетливо отнемат предимство от защитника.

ЗАЩИТНИЦИТЕ:

1. Наблюдавайте за непозволена употреба на ръцете или тялото, която възпрепятства нападателя, опитващ се да постави заслона.
2. Наблюдавайте за непозволено съприкосновение с противника, което цели да наруши ритъма на играта – чрез бутането на противника в неговия съотборник.
3. Наблюдавайте за непозволена употреба на ръцете в мястото на заслона.
4. Наблюдавайте за защитници, които избутват с коляно или ръка далече от коша или при опит да се попречи на стрелба за 3 точки.

Внимавайте да не изтълкувате подобни непозволени действия като случайни, защото те съвсем отчетливо отнемат предимство от нападателя. Случайните съприкосновения са част от играта, но нарочната употреба на ръце и тяло, за да се добие предимство, не са.

ВРЪХЛИТАНЕ – БЛОКИРАНЕ
75% от всички отсъждания на връхлитане-блокиране се оспорват от наказания отбор. Съдията трябва да знае какво е правилна защитна позиция и какви са правата на състезател с и без топката.
Правилната защитна позиция изисква защитникът да е пръв на мястото, с двата си крака на земята, изправен, неподвижен и с лице към противника си. След установяването на правилна защитна позиция на защитника се разрешава да се движи настрани и назад, за да поддържа тази си позиция пред движещия се противник. На него НЕ му е разрешено да се придвижва НАПРЕД към състезателя или топката.
Важно е съдиите да наблюдават цялата ситуация от самото и начало до края, като обръщат специално внимание на действията на защитника преди да настъпи евентуално съприкосновение. Внимавайте за симулации на състезатели.
Обърнете внимание на мястото на съприкосновението. Ако е била заета правилна защитна позиция, съприкосновението трябва да бъде отпред в областта на гръдния кош (торса) на защитника. Ако съприкосновението е в рамото, бедрото или крака, отговорността е на защитника.
Щом нападателят е успял да премине с главата и раменете си зад торса на противника (обикновено заради скоростта на движение), отговорността за съприкосновение е на защитника.
Бъдете сигурни, че наистина е имало СЪПРИКОСНОВЕНИЕ и не сте повлияни от действията на защитник, който пада театрално. Най-важно е съдията да е в най-добрата позиция, за да може ясно да види всяко съприкосновение.
Спазвайте правата на състезател, стрелящ във въздуха. Ако нападателят е напуснал пода ПРЕДИ защитникът да заеме правилна защитна позиция, колкото и да е късно, той има право да се приземи на предварително желаното място. Времето и движението са ключовите фактори при тази ситуация.
Съдиите трябва да внимават за ситуации на връхлитане-блокиране, когато:

1. Става преход от защита в нападение или при контраатака.
2. Нападател надиграва защитника си при “един на един”.
3. Защитниците си сменят позициите, за да помогнат на съотборник.
4. Прилагат се дублиращи или пресиращи защити.
5. Ситуации, при които нападател пробива към коша, подава настрани и се блъска в неподвижен защитник.
6. Блокиране извън зрителното поле при прехвърлящо подаване или при преса.

НЕСПОРТСМЕНСКИ НАРУШЕНИЯ
Всяко непозволено действие, което не е с цел да се играе за или с топката трябва да се отсъжда като неспортсменско.
Обгръщането с ръце на противника, хващането на противника с една или две ръце, хващането на фланелката или гащетата на противника са все неспортсменски действия. Хващането на ръката или тялото на противника, дори и първоначално да е имало опит за игра за топката, също е непозволено действие.
Хващането, задържането или бутането на състезател, който е ДАЛЕЧ от топката, е неспортсменско нарушение по правилник.
Извършването на явни нарушения, за да се попречи на противника под коша да отбележи 2 точки, в много случаи е неспортсменско нарушение.
Прекомерното осезателно съприкосновение, грубото съприкосновение срещу противник (особено в положение на стрелба от въздуха), дори когато е налице опит за игра за топката, е неспортсменско нарушение по правилник.
Всички тези положения трябва да се тълкуват в духа и целите на правилото за неспортсменското нарушение. Неспортсменското нарушение трябва да се отсъжда по всяко време от срещата, без значение дали в първата или в последната минута. Недейте да се влияете от напрежението, резултата или оставащото време за игра.

ПОВЕДЕНИЕ НА ТРЕНЬОРИ И СЪСТЕЗАТЕЛИ
За да протече срещата както трябва, се изисква пълно и честно сътрудничество между членовете на двата отбора (състезатели, треньори, помощник-треньори и придружители на отборите) и съдиите, секретарският апарат и комисаря.
Съдиите са окуражавани да общуват свободно със състезателите и треньорите през време на срещата. Те получават много информация чрез документи, филми и персонално обучение, за да разберат ролята и поведението на състезателите и треньорите при по-емоционални сблъсъци.
Сътрудничеството трябва да е двупосочно и да се основава на взаимното уважение и нормалните отношения.
НЕ Е приемливо:

1. Треньор или състезател да протестира чрез думи или жестове на съдийско отсъждане.
2. Треньор или състезател да отправя директни обиди или вулгарни думи към съдиите.
3. Треньор или състезател прекомерно да демонстрира чрез съдийските сигнали (крачки, задържане, вертикалност и т.н.) или чрез жестове своето недоволство от съдийството.
4. Треньор, помощник-треньор, състезател или придружител на отбор да подстрекава публиката чрез жестове, показвайки своето несъгласие със съдиите.
5. Треньор да напусне зоната на отборната скамейка и да влезе на игрището, за да протестира пред съдиите.

В подобни положения е важно да не се дава веднага техническо нарушение, а да се отправи съвсем ясно предупреждение на провинилия се. Третирането на подобни инциденти трябва да е постепенно, но твърдо и без емоции. Не може да се толерира постоянното наличие на такова поведение. Към всяко следващо подобно провинение след предупреждението трябва да се отнасяме хладнокръвно и професионално.
Не искаме съдиите да възпламеняват обстановката чрез прекалена реакция, но и не можем да приемем честността на съдиите непрекъснато да се подлага на съмнение от състезатели, треньори и хора от скамейката.
Вършете си работата преди работата да е свършила с вас.

Алън Ричардсън