Лукойл отпадна от УЛЕБ след конфузна загуба в Москва

Преди седмица, след домакинската загуба от Динамо Москва, писахме, че Лукойл Академик се е сблъскал с тъжната реалност. Сега ни остава само да добавим, че тази вечер съвсем нагледно лъсна истината за разликата в класите между нашия шампион, мачкащ наред в просешкото ни родно първенство, и многомилионната селекция на московчани, които въпреки това са далеч от титлата в Русия. Но можеше поне нашите да се оттеглят от поредното си (иначе сносно) участие в турнира за Купа УЛЕБ с малко повече чест и достойнство. А не с тази почти рекордна като разлика загуба в Москва - 103-77.
 
Вместо да си подсигурят отрано победата и в този втори мач, домакините започнаха неубедително. Те допускаха доста грешки и това позволи на отбора на Лукойл да поддържа равновесието през голяма част от първата четвърт. След тройка на Муезинович в шестата минута, студентите дори поведоха с 10-12. Но ако имаше нещо, което вървеше в играта на домакините, то бе (както и в първия мач) далечната стрелба. Веднага след попадението на Муезинович, с две поредни такива отвърна Хенри Домеркант, който заедно със Сергей Моня даде тон за този типичен стил на игра на Динамо. След няколко размени на лидерството между двата отбора, третата тройка на Домеркант в мача (за 23-18) окончателно наклони везните в полза на отбора му, който от там нататък не изпусна "юздите" до края на мача. Динамо водеше с 4 точки - 25-21 - след края на първата четвърт.
 
Началото на втората пък се превърна в своеобразно "надстрелване" от зоната за три точки между Ристе Стефанов и Травис Хенсън, които съответно се пазеха взаимно и в защита. Още в тези минути и двамата достигнаха до двуцифрен точков актив. Все пак, заради по-слабата защита на Лукойл, повече възможности за стрелба имаше Хенсън и той ги изполва всичките, за да поведе отборът му с 33-24. После в надстрелването се включи и Уили Дийн, но който и да вкарваше за българския тим, далеч повече биеше на очи това кой не вкарва - Перо Антич.
 
Македонецът беше още по-трагичен на игрището, отколкото в първия мач. Съвсем симптоматичен за това бе един момент точно в тази втора четвърт - след подаване за аlley oop, Перо не само че не заби мощно, както би направил във всеки мач досега през сезона, но плахият му опит да вкара дори и не докосна ринга. Досегашната звезда на Лукойл за втори пореден път срещу московчани бе далеч от този свой статус и 4-те точки, които вкара във втората четвърт си останаха единствени в актива му и до края на мача.
 
За това пък Домеркант беше на другия полюс с играта си в нападение и до края на полувремето направо разнищи мрежичката на противниковия кош със стрелба от средно и далечно разстояние. На почивката американецът се оттегли с общо 21 отбелязани точки, без нито един пропуск в стрелбата и с цели 5 тройки! И като отбор Динамо също имаше уникална успеваемост за три точки - 10 успешни от 10 опита. На този фон преднината от 14 точки за домакините на полувремето (55-41) дори изглеждаше малка.
 
След слаборезултатно и за двата отбора начало на второто полувреме, една забивка с две ръце на Антонис Фоцис при контраатака като че ли отприщи нов порой от кошове за Динамо и до края на мача руският отбор просто разпиля обезверения български шампион. Гостите като че ли вече бяха развели бялото знаме - те окончателно охлабиха защитата си и "разтвориха вратите" широко пред динамовци, като че ли подканяйки ги да вкарват от където си поискат. И до края на мача Динамо не спираше "любезно" да се възползва от поканата, най-вече в лицето на щатните "снайперисти" Хенсън и Домеркант. Нови силни минути на двамата в третата четвърт и фактът, че Лукойл само от време на време връщаше по някой кош, доведоха до ужасяващото 86-59 след края на тази част. Още в средата й пък на Перо Антич може би вече му се искаше да си тръгне, защото към безличната си игра в нападение добави и четвърто лично нарушение и веднага бе "закован" на резервната скамейка.
 
Перо се върна в игра чак към края на мача и направи петия си фаул минута и половина преди сирената. Но това едва ли вече имаше значение, особено имайки предвид "приноса" му в този мач. През последната четвърт единствените двама, които продължаваха да се борят и в двете фази на играта, опитвайки се да запазят поне част от достойнството на отбора шампион на България, бяха Тодор Стойков и Харис Муезинович. Иначе с равномерно добро предсатавяне в целия мач бе Уили Дийн, но само в нападение (макар че имаше и доста пропуснати стрелби). В защита и той обаче не бе ефективен и отборът на Динамо, особено през второто полувреме, организираше атаките си с очевидна лекота. Треньорът Светислав Пешич пък явно използваше вече мача за тренировка и обиграване на много от резервите... Най-голямата разлика беше в 33-ата минута при резултат 94-61. Въпреки алтернативния състав и факта, че топреализаторът Домеркант вече релаксираше на пейката, Динамо премина и гросмайсторската граница от 100 точки - 101-75, две минути и половина преди края. Двата тима добавиха само по още един кош за нелицеприятната за българския тим разлика от 26 точки накрая.
 
Ако тази разлика беше само с една точка по-голяма, Лукойл Академик щеше да изравни антирекорда си отпреди 4 години - загуба със 105-78 от Лиетувос Ритас на 17 февруари 2004 г., разбира се също като гост и на същата осминафинална фаза. Но тогава поне шампионите ни имаха шанс да победят в София и паднаха само с 3. Сегашният сбор от минус 40 точки в двата двубоя показва, че това е най-слабият им резултат, откакто се състезават в УЛЕБ. При това още веднъж трябва да подчертаем коректността на треньора Пешич, който в последните 7 минути от срещата пожали (както и в София) отбора на Лукойл и пусна в игра само руски състезатели, които иначе по-малко се изявяват в Купа УЛЕБ.
 
В досегашните си участия турнира, до етап осминафинали Лукойл Академик достига 4 пъти, като от 8 изиграни срещи има една единствена победа - през 2006 година, когато начело на отбора е Константин Папазов, е победен отбора на Цървена Звезда с резултат 85-82. За съжаление, всички останали мачове са загуби. Остава надеждата догодина Лукойл Академик да попадне най-после сред осемте най-добри.
 
Днес отпаднаха и другите два участника от предварителната група, в която бе Лукойл Академик. Освен нашият представител, днес поражение претърпя германския Артланд Драгонс, елиминиран от Уникс Казан, а украинският БК Киев победи Туров Згожелец като гост, но въпреки това отпада. Още в първият елиминационен пък с турнира се раздели и Бенетон Тревизо, което дава да се разбере, че групата на „студентите” не бе чак толкова силна.
 
Що се отнася до цифрите от мача в Двореца на спорта "Крилатское", то името, което трябва да споменем най-напред е едно - Хенри Домеркант. "Чистокръвният" босненец с абаносов цвят на кожата наниза 25 точки, най-вече с (буквално) безгрешната си стрелба през първото полувреме. Почти през цялото второ му бе дадена почивка, и слава богу - ако бе продължил да играе, и то по същия начин, със сигурност щеше да приключи мача с над 40 точки, а загубата на Лукойл щеше да е още по-разгромна...
 
Другият най-добър стрелец на домакините - Травис Хенсън - добави още 4 тройки към 5-те на Домеркант и общо още 23 точки.
 
За Лукойл Уили Дийн записа 24 точки и 5 асистенции, Ристе Стефанов - 16 точки и 7 борби, а Харис Муезинович - 15 точки и 5 борби. Перо Антич се отчете единствено с 10 борби, които всяка друга вечер биха означавали дабъл дабъл... Но не и този път. 4-те му точки са негов абсолютен антирекорд за най-малко отбелязани в един мач, от неговите 44, изиграни досега за Лукойл. Същото се отнася и за този коефициент 1, който не е отрицателен единствено заради овладените топки. Явно дори и най-добрите играчи са хора, а не машини, и се случва да изпаднат "в дупка". Лошото е, че тази на Перо го "погълна" точно в най-неподходящия момент, когато Лукойл се изправи срещу наистина класен съперник...

ПЪЛНА СТАТИСТИКА ОТ МАЧА ДИНАМО МОСКВА - ЛУКОЙЛ АКАДЕМИК
 
ИНДИВИДУАЛНА СТАТИСТИКА НА ДИНАМО МОСКВА
 
ИНДИВИДУАЛНА СТАТИСТИКА НА ЛУКОЙЛ АКАДЕМИК
 
ИНДИВИДУАЛНА СТАТИСТИКА В ТУРНИРА ЗА КУПА УЛЕБ
 
ОТБОРНА СТАТИСТИКА В ТУРНИРА ЗА КУПА УЛЕБ