Големи у нас, средни в Европа

Въпреки отделни добри и успешни игри през годината, Лукойл Академик приключи мачовете си в турнира за купата на УЛЕБ след като бе пометен с общо 40 точки разлика от Динамо Москва. Поредното участие на „студентите” завърши безславно, въпреки че някои се опитаха да го определят като „пишене на история в Европа” и „златна страница в историята на клуба”. Ако тези четири лица от славния преди време Академик, които бяха поканени от УЛЕБ на откриването на турнира на 6-ти ноември в Рига, са прочели тези неща, със сигурност ще им се приплаче. Имената на Божидар Такев, Любомир Панов, Виктор Радев и Георги Панов, които са спорили за титлата в Европа преди 50 години, наистина са писали история. Но да казваме, че достигане до осминафинал, и то не в най-силния турнир по баскетбол е нещо супер голямо, значи много ниско сме си поставили летвата. При това класирането на Лукойл Академик сред 16-те най-добри отбора вече е правено и през минали години, и то срещу далеч по-силни тимове от стария континент.

За родните стандарти наистина успехът е голям, но за Европа показахме, че сме още много, много далеч. Това е ясно на много хора, но най-лошото е, че след като победихме един посредствен европейски отбор – Вентспилс, от клуба обявиха, че Динамо Москва с нищо не са по-добри и имат шанс да стигнат финалната осмица. Че всичко знаели, че бил преодолим, и така нататък. Както се казва в една поговорка, „Да бе мирно седяло, не би чудо видяло.”

Без да има някакви мега европейски звезди в отбора, Динамо разби на пух и прах всякакви надежди за преодоляване на осминафинал в УЛЕБ за първи път в историята на клуба. Защото Хенсън, Домеркант, Явтокас, Вуянич и Домани са много добри състезатели, но не са от най-високо европейско ниво и не могат все още да се смятат за големи звезди. А че имаха добри дни в мачовете срещу нас е показателно, но в интерес на истината, играеш колкото ти позволява съперникът.

Освен, че са по-силни, играчите на Динамо Москва ще се молят всеки мач да вкарват така, както във вторник вечер срещу българския първенец. Тогава шансът на руснаците да вземат отново трофея си остава доста голям.

Отборите в предварителната ни група не бяха никакви супер сили от класата на Ховентут и Динамо Москва. Самият факт, че нито един отбор от нашата група не се класира за четвъртфиналите, показва, че тя не бе от най-силните в турнира на УЛЕБ тази година. Да не говорим, че с изключение на 5-6 отбора, цялото издание на Купа УЛЕБ бе доста по-слабо от предни години. Управниците от централата през този сезон наблегнаха на количеството, вместо на качеството, и съвсем закономерно догодина форматът ще бъде върнат, както си беше преди – 32 отбора.

Игралите доскоро в Евролигата французи от По Ортез бяха последни в първенството на страната си, Бенетон Тревизо се мотаеше на опашката в Lega Uno, Артланд Драгонс за първи път игра в Купа УЛЕБ, за АСК Рига турнирът приключи с победата на самото откриване, а БК Киев не се запомни с нищо друго, освен с победата като гост в Тревизо.

След отстраняването на Вентспилс полетяхме във въздуха, а всъщност се оказа, че сме победили един посредствен европейски отбор от долната половина на Балтийската лига. Ако не се взема под внимание единственият сносен играч от техния тим Джими Бакстър, то със сигурност Вентспилс няма да намери място в тройката в нашето първенство. Първенство, което е оспорвано след Лукойл Академик, с много равностойни отбори. Оспорвано обаче не означава силно. Толкова, че да издигне нивото на Лукойл Академик в положителна посока. Напротив, те доминират в България по начин, който им дава доста грешна представа, че отборът има потенциал за чудеса в Европа. Въпреки, че това е най-скъпата селекция на „студентите” от години насам, резултатите в УЛЕБ не са по-впечатляващи. Впечатляват само огромните разлики у нас, не и мачовете в Европа.

Оттук нататък и готвачът на Лукойл Академик ще направи отбора шампион и носител на купата. С този отбор и на него ще му бъде лесно да начертае комбинациите, въпреки че не е виждал баскетболна дъска през живота си. Най-важното в края на сезона няма да бъдат поредните титли и купи, спечелени от отбора, ами това как са се развили играчите и дали са минали едно ниво нагоре. Особено българските играчи. Оказва се, че проекто-националите са само трима и е хубаво да видим как се развиват те като състезатели през този сезон. Нека погледнем през призмата на техните статистики в Европа, защото тези в българското първенство не дават истинска представа за изявите им. Ясно е, че мачовете срещу Сърбия и Италия наесен ще бъдат като заряд близки до тези в УЛЕБ и много, много далеч от тези в слабото българско първенство.

Тодор Стойков - капитанът на националния отбор, негов стълб от години насам. Благодарение най-много на Стойков Лукойл си създаде име в УЛЕБ. През всичките тези години в клубния си и националния тим винаги е бил в основата на успехите. А и не може да е иначе, след като Тодор вече е лидер в цялата история на второто по сила състезание в Европа по точки и асистенции. Ако всички играчи отвън имаха неговия характер, на 200 % щяхме да сме след месец в Торино на Final Eight. Дори и в последните мачове Стойков показа, че все още може да бъде фактор. С играта си доказа за пореден път типичната за него непримиримост. В първия мач колкото пъти Динамо се откъсваше, толкова пъти благодарение именно на Стойков Лукойл Академик се връщаше в мача. Но, както в много случаи този сезон, трябваше да бъде ваден да почива. В УЛЕБ играе по 24.4 минути със средно по 8.4 точки на мач. И когато Стойков е осми реализатор в отбора си в УЛЕБ и на средно статистическия баскетболен фен става ясно, че нещо не е наред.

Тенчо Банев - основният център на националния тим на България. В клуба си, когато е на терена, оправдава присъствието си. Почва почти всички от срещите, но още с първото излизане слага „оловния костюм” и остава забит на скамейката почти винаги до края. Типичен пример срещу Вентспилс на първия мач в София. Банев започна срещата и само за 8 минути игра вкара 4 точки и взе 4 борби. Да, направи и 2 лични нарушения, заради които бе изваден. Но до края го забравиха и не го пуснаха. Общо 37 точки за 14 мача в УЛЕБ. Рекорда му е 6 точки в последните четири мача от редовния сезон на турнира. Колко е напреднал през този сезон най-добре ще разбере Пини през идния септември. Най-много дотогава да търсим някой друг американец, в подкошието.

Чавдар Костов - един от най-големите таланти в българския баскетбол. Или поне доскоро беше така. Продукт на школата на Левски, правеше фурори всяко лято с националните гарнитури. Ако някой специалист вземе касети с негови мачове от този сезон и погледне статистиката му, ще си задава много въпроси. За всичките 13 мача в Европа тази година е вкарал общо 22 точки или по 1.7 средно на мач. От тях 2 са тройки, но няма как да са повече, след като стрелбите му са само 8 във всичките тези 13 изиграни срещи в УЛЕБ. Тоест този, който вкарваше на гърци, сърби, италианци през летните месеци по 7-8 тройки всеки мач, сега бележи по 1 тройка на всеки 6 срещи в УЛЕБ. На неговите години връстниците му вече играят сериозна роля, и то в отбори от Евролигата. Данило Галинари от Армани Джийнс Милано е с 4 месеца по-малък, но има по 13.7 точки и 29 минути в най-силното клубно издание на стария континент.

На младият Димитър Филипов „изкуствено” му бе даден шанс в началото, докато имаше проблеми на плеймейкърската позиция. Един идваше, друг си заминаваше и в крайна сметка Митко попадна в стартовата петица на първия мач в Рига. Момчето има талант, но е все още зелен дори за българските срещи. Та той едва от тази година е включван в мъжкия отбор. Директно бе хвърлен в „огъня”, може би за да може старши треньора да има оправдание, че залага на младите и ще успее да развие някой български талант. След идването на Уили Дийн нещата много бързо си дойдоха по местата и Лукаич предпочете по-лесната схема и залагането на сигурно, дори в българското първенство. Минутите на младока значително се снижиха до 7.0 средно от всичките 10 мача през 2008 година. В тях той има общо 25 точки (средно по 2.5) и забележете – общо 2 асистенции (0.2 средно на мач). За един плеймейкър определено е много малко, ще каже всеки, който разбира от баскетбол.

Другите двама българия в тима - Петрослав Зафиров и Калин Христов - няма как да ги изкоментираме, те просто не получават никакъв шанс за изява.

А си спомняме много добре думите на Желко Лукаич и Сашо Везенков преди началото на сезона, че през тази година ще бъде даден шанс на повече българи и ще се налагат млади състезатели с цел развитието им. Сега отново погледите са насочени към играчи на Левски, чийто договори изтичали в края на сезона. Най-малкото е обидно и некоректно в този момент да се изтъква наличието на интерес към състезатели от определено втория по сила отбор и евентуално основен опонент в шампионата и купата на страната. Колкото и да е, все пак трябва с повече уважение и респект да се отнасяш към другите отбори в България. А това дали искаш да разбиеш основен съперник като им вземеш за догодина някои от най-добрите им играчи е друга тема. Ако това се случи, след една година още повече ще ревем, че нямаме първенство. Защото в Левски доказват, че могат да работят с младите, и неслучайно ще имат поне 7 национали в разширения лист на Пини. И не прави чест на треньора на Лукойл Академик наскоро да коментира нивото на юношите на другите клубове (Левски и Рилски спортист), че били слаби и им било ниско нивото. Защото на този турнир в Самоков, ако той не знае, отказа участие поканеният юношески тим на Лукойл Академик, поради страх, или нещо подобно, да не претърпи разгромни загуби от същите тези отбори, които сте гледали. И същият този отбор не бе пратен да играе абсолютно безплатно на разноски на домакините за участие в предквалификационен турнир за Файнъл Фор на Евролигата за юноши в Белград преди месец.

Сега наскоро казаха, че искат да привлекат Божидар Аврамов, братя Иванови и други българи, които вече имат шанс да станат играчи в далеч по-добри околни среди от нашата жалка действителност. Божидар Аврамов не бил сгрешил с избора си в Памеса Валенсия? А в същото време искаме да го вземем обратно в България. Съмнявам се дълбоко, че идване в Лукойл Академик ще ги направи по-добри играчи. Защото ще дойдат догодина следващите Уили Дийн и Перо Антич, които ще използват отбора за трамплин към по-силни и по-добре платени места в Европа. Както между другото ще се случи с тях двамата след края на сезона, след като интерес към тях проявяват доста тимове от стария континент. И на новодошлите ще трябва да им се дава шанс да играят и трупат статистики. Тогава пак българите ще търкат скамейката и ще си ограждат с химикал датите, в които са влезли в игра и са били фактор в най-добрия български отбор през последните 5 години. А че в началото на всеки един сезон ще гърмим, че ще налагаме българите и младите в отбора, то това го знае всяко хлапе.

Да, най-силната селекция на клуба в последните години, това е факт и никой не го отрича. Но не казвайте моля, че това представяне е най-доброто за отбора в УЛЕБ. Независимо, че има вече спечелен кръг от елиминациите. Този кръг на 1/16 финалите в предните години го нямаше, а на осминфиналите бариерата все още е доста високо за нашите стандарти. Преди имаме победа на този етап, докато сега падаме с 40 точки.

И за да не звучим прекалено песимистично, все пак не може да не отчетем с положителен знак всичко, което направи с инвестицията си в този клуб босът на Лукойл-България Валентин Златев. Имаме отбор, който макар и с не толкова големи успехи в Европа, доведе у нас и през тази година интересни баскетболни имена като Динамо Москва, Бенетон Тревизо или По Ортез. Хората от УЛЕБ вече се отнасят с уважение към България и поне знаят къде се намира страната ни. А това, че пътят до върха е доста дълъг и сме все още доста далече от него, си е самата истина.