Атанас Тонев: Ще остана близо до баскетбола, защото обичам играта

Председателят на БФБасектбол Атанас Тонев обяви решението си да не се кандидатира за нов мандат като председател на централата. Ето какво каза още Тонев специално за официалния сайт на БФБ.

Г-н Тонев, обещахте, че по време на турнира за купа „Леденика България” ще обявите окончателното си решение за бъдещето Ви начело на федерацията и евентуалното Ви кандидатиране за нов мандат за председател на централата. Какво е решението Ви?

"Както бях обещал, официално съобщавам, че няма да се кандидатирам за нов мандат като председател на БФБаскетбол. Още повече, че има кандидат за поста."

А ще подкрепите ли някой от евентуалните кандидати?

"Ще подкрепя този, който преценя, че е достоен да заеме поста. Нека да видим кои са кандидатите и тогава чак може да се говори за подкрепа."
 

Направихте ли си равносметка за свършеното през тези три мандата начело на БФБ?"11 години без един месец съм председател на БФБ. Свърши се не малко работа. Когато станах председател на 7 май 1997 г., в касата имаше $1500, които бяха предвидени за участие в Генералната асамблея на ФИБА на трима от ръководителите. Вече толкова години федерацията няма финансови проблеми.  Това се дължи на умело мениджиране. Финансовият проблем в българския спорт, особено в преходния период, е номер 1, всички, които следят спорта, го знаят. На второ място, управлението на даден спорт е базиран на стабилни нормативни документи. Нямам предвид само действащият закон за спорта или закона за дейността на юридическите лица с нестопанска цел. Става дума за вътрешните документи, наредби и правилници. Към момента, когато оглавих федерацията, нормативните документи на не бяха адаптирани за времето на демократичните промени. Преди 1989 г. спортът се ръководеше вертикално, на принципа на йерархията – всяка по-долностояща структура е подчинена на по-висшестоящата и така до тогавашния Върховния  съвет на Българския съюз за физкултура и спорт или както се е наричал този орган.

Очевидно е, че демокрацията не предполага такава структура и всички документи трябваше да се преработят  и адаптират, като се спазят основните принципи за мнозинството и се запазва свободата на мнение на всеки един член на Общо събрание, на всеки клуб."
 

С какво от постигнатото се гордеете?

"Популярността на нашите първенства достигна втора позиция в държавата, веднага след футбола. До голяма степен те са оспорвани. Мога да кажа, че съдействието с Националната съдийска колегия, която е автономен орган към федерацията, беше много добро. Убедено твърдя, че нямаме спорт с толкова изразен феърплей, особено по време на състезания. Основната заслуга за това е съдийството, което е изключително почтено, без дори и намек за подкупване на състезател, отбор, рефер и т.н. Не бива да се забравя, че ние направихме изключително уместна и полезна смяна на нашите управленски кадри във ФИБА. Имахме двама членове в комисии на ФИБА. Сега са трима – Иван Ценов, Елеонора Рангелова и Камен Тошев. Моите очаквания са на следващите избори българин да влезе и в изпълкома на ФИБА Европа. Това е изключително важно. Запълнена е квотата за международни съдии, комисарите също работят в Европа. Израстването до позициите на трети по сила човек във ФИБА Европа на Коста Илиев също се случи по времето на моето управление."
 

Каква е най-голямата ви болка? Какво остана несвършено?

"Неудовлетворен съм за два въпроса, които бъдещото ръководство трябва да опита да реши. Първият е – качеството и класата на треньорските кадри. Разбира се, че аз мечтая да достигнем количеството и качеството на сръбската или югославската школа - повече от една трета от отборите в Евролигата, например, се водят от специалисти от тази школа. А ние нямаме дори отделни единици класни треньори. Да не говоря за подрастващите. Очевидно е, че тяхното обучение е на изключително ниско ниво. Съжалявам, че трябва да го кажа, но и съответните катедри в Национална спортна академия явно не си вършат работата добре и не произвеждат добри кадри. Очевидно е, че не сме създали добре действаща система за повишаване на квалификацията на специалистите. Не са намерени може би и най-добрите и точни стимули, включително материални, доколкото федерацията разполага със средства, и съответните лостове на централата да влияе на този процес. Личното ми мнение е, че с всички сили трябва да се опитаме да възстановим функциите на бившия държавен треньор, каквато длъжност имаше преди на щат във федерацията. Но треньор с доказани качества от една страна, а от друга – с ясно изразена склонност да преподава своя опит на българските треньори. Трябва да е човек, който ще съумее заедно с нашите специалисти, да направи методика, по която да се извършва обучението на подрастващите в баскетболните школи. Така постепенно във времето да се възстанови силата и традицията на българския баскетбол. Чак тогава ще дойдат успехите."
 

Успехите като че ли малко избягаха през тези години?

"Като говоря за успехи, това е втората ми неудовлетвореност. Поради липсата на сериозни проблеми и интриги в последните години в нашия спорт, оставам с впечатлението, че единственият критерии за успешно управление у нас остават постигнатите резултати на ниво мъжки и женски национални отбори. Очевидно това, че нашите отбори е състезават в Дивизия А, не е достатъчно. През целия този период имаме само едно участие на европейско първенство за мъже. Винаги в квалификациите и при мъжете, и при жените, оставаме в подстъпите, а по някога дори трудно оставаме в дивизията. Ясно е, че не става въпрос за реалности или това, къде ни е мястото. Далеч сме от приказките „Кое ни е наред...”, никой не иска баскетболът да куца в държавата. Според мен тази неудовлетвореност идва още повече след изключителните успехи на волейбола, един спорт, който прилича в някаква степен на баскетбола и също консумиращ ръстови играчи. В края на краищата спортът е низ от състезания, в които успехите са тези фактори, които показват правилното развитие на дадения спорт и определят впечатленията. Всичко останало, за хората, които са в кухнята, може да изглежда прекрасно, но щом няма трайни и стабилни успехи... Още повече, че нашият спорт до началото на 80-те години имаше стабилни успехи и участие в европейски първенства. Но с всичките условности – време, когато в Европа имаше 34 отбора, а сега са 53, с Косово – 54."
 

Какво бихте посъветвали Вашия наследник?

"Първо бих посъветвал тези, които ще гласуват, ако има повече от един кандидат. Нека да преценят този кандидат по това колко обича баскетбола. Според мен това е качество номер 1. Ако обичаш баскетбола, има достатъчно солидна група от обществено признати хора, които са доказали, че могат да работят в полза на баскетбола. Тук става въпрос за общественици, които работят в Управителния съвет, в различните комисии. Това са органи, които работят и заседават непрекъснато и е редно да бъдат  съмишленици точно на тази база - отношението към спорта. Бих посъветвал наследника си във всички случаи да продължи от позициите, които така или иначе са завоювани и съществуват и от принципите на управление, които са наложени. Тоталното ревизиране на дейността на ръководното тяло на федерацията ще е просто губене на време. Аз не крия, че върху мен се упражняваше и упражнява натиск от основни фигури в баскетбола да кандидатствам и да остана още един мандат. И не искам да прозвучи самохвално, но аз се оттеглям със самочувствието, че ако се кандидатирам, няма начин да не победя в едни избори. Но наскоро навърших 65 г. и е нормално на тази възраст хората да гледат като зрители. Спортът се развива изключително динамично. Тези, които ръководят баскетбола, включително председателят на УС, както Симеон Варчев съветва, трябва да е непрекъснато в страната, да обикалят, да продължават апостолската дейност, да се срещат с кметове, с представители на клубове. Защото ако федрацията е обезпечена финансово, трябва да се има предвид, че много малко клубове се радват на добра финансова обезпеченост. Другите започват годината почти винаги на минус."
 

А за други ваши решения оказван ли ви е натиск?

"В началото да, докато разбраха, че съм човек със самочувствие. Мечтаех да се занимавам със спорт и транспорт. В едната област стигнах до председател на федерация, и останах 11 години начело. А в другия – до генерален директор на железопътния транспорт. Това не съм го постигнал нито по партийна линия, нито с връзки, а с упорита работа с доказани качества на управленец. Така че който се опита, разбра, че сбърка. През последните години не са правени и опити."
 

Бихте ли изпълнявали някаква друга длъжност във федерацията, с която да помагате?

"Смятам да остана близо до баскетбола, защото аз обичам играта. Кой от каквото се нуждае от помощ или съвет, съм готов да помогна. Във всички случаи ще ми липсва този пост. Мисля, че съм добронамерен човек и съм се опитвал да вляза в положението на всеки. Напълно нормално е да има взаимни чувства на уважение. Надявам се с всички да остана приятел. Усещам, че и на тези хора ще им е трудно и са притеснени как ще са при нов ръководител. Ако трябва да обобщавам, според времето, в което живеем и ситуацията, в която се намираме, общите ми чувства са позитивни. Сега от 8 национални отбора във всички възрасти, 6 играят  в Дивизия А, а това е успех. Пожелавам на тези, които ме заменят във федерацията да увеличат броя на отборите в Дивизия А и да не допускат по никакъв начин да намаляват."