Ивайло Христов: Публиката скандираше наравно и за нашия отбор

Кадетките на Тони 7 с купата от Турция

01-04-2008 01:32

Намираме старши треньорът на баскетболния Тони 7 Ивайло Христов два дни след като се завърна от турне в Турция с кадетския тим на клуба. Там те спечелиха две победи над местни тимове от Текирда (б.р. турското име на град Родосто) като впечатлиха не само с резултатите си, но и с красива и атрактивна игра. Христов отдели време да отговори на блиц-въпросите на BulgarianBasket.com относно престоя в южната ни съседка, както и около бъдещето на клуба.

Доволен ли сте от турнето в Турция?

„Разбира се, постигнахме две победи над сериозни отбори и не мога да не съм доволен от този факт. Всичко по гостуването ни бе на супер ниво.”

От спортно-техническа гледна точка как се представиха състезателките?

„Много е добре, че започват да изпълняват това, което искам от тях в мачовете. Вече започва да дава резултати сериозната работа, която вършим по време на тренировъчния процес. Много са ценни и съветите на Стефан Михайлов. Трябва ни още малко, за да станем добър отбор.”

Кой бихте отличили и кой според вас има все още резерви в играта си?

„Бих отличил всички, стараха се много и играха много добре. Искам още малко старание от малките в отбора. Не може да не ме радва фака, че две от нашите момичета – Вики Стойчева и Радостина Рашева веднага бяха забелязани от местните спортни мениджъри, които вечерта на коктейла ни засипаха от предложения към тях. Шефът на спорта на Родосто изрази мнение, че играч като Радостина Рашева няма в цялата европейска част на Турция.”

Разбрахме, че интересът към двете срещи е бил много голям. Как се отрази това върху вашите състезателки?

„Да, наистина. Особено голям бе интереса по време на първия мач. Феновете в залата аплодираха и двата отбора. Беше страхотно изживяване както за състезателките, така и за мен.Във втория мач публиката бе по-малко, но атмосферата в залата бе много гореща. Отначало местните фенове скандираха само в полза на техния състав, а имаха и доста турски знамена. Нашите момичета се стъписаха малко, но в един момент един фен изтърва едно знаме на терена и Станислава Стойчева от нашия отбор им го подаде. В този миг ние спечелихме публиката и те започнаха да ни аплодират и скандират за нас.”

Има ли нещо, което ви направи силно впечатление в южната ни съседка?

„Аз лично не вярвах, че може да ни приемат по този начин. Във втория мач в Мураклъ това , което видях няма да го забравя никога през живота си. Местните деца бягаха след автобуса ни и махаха за довиждане на нашите момичета почти през половината град преди да излезем от него. Автобуса ни бе ескортиран с полицейска кола до края на града. Това е нещо, което момичетата няма да забравят скоро. Всички те се почувстваха поне за малко като истински звезди.”

Като цяло доволен ли сте от гостоприемството на домакините?

„Не може да се иска повече, преди да пристигнем не сме си и мечтали за такова посрещане.”

Баскетболът в Сливен върви нагоре, както в женското така и в мъжкото направление. И двата представителни отбора са в А група. Какви са перспективите на този спорт в града?

„Мисля, че си вършим отлично работата и се надявам нещата да се подобряват с годините. Перспективите в града са добри.”

Имате ли амбиции в скоро време да се борите и за някои от по-челните места в женското първенство?

„При жените всичко зависи от това с какъв бюджет разполагаш. Ако има голям бюджет ще се целим и по-високо. В това не се съмнявайте. Ако не, ще я караме по-скромно и ще разчитаме на подрастващите, които да се развиват в женския отбор. Решили сме догодина да правим големи неша, но ще видим.”

Кметът на града – Йордан Лечков е много спортна натура. Въпреки, че футболът е на сърцето му, отделя ли той внимание на баскетбола?

„Йордан Лечков е най-добрият кмет на Сливен, откакто аз помня. Не само с нещата, които прави в града, но и с факта, че държи да има голям спорт в Сливен. Искам да ви кажа, че този град ще стане най-спортния град в България, а ние с нашия клуб ще се опитаме да допринесем за това, макар и скромно.Казвам го най-отговорно – ако не е този човек едва ли щеше да има женски баскетбол в Сливен.”

Надявате се БФБ да ви даде финалите на републиканското първенство за кадетки. С какво ще ги убедите, че заслужавате това домакинство?

„Именно заради това, че Сливен е тръгнал да развива този спорт и хората в града да се докоснат още повече до магията, наречена баскетбол сме дали много добра оферта за гостуващите състави, която трудно може да се бие. Мисля, че ще стане един голям празник в града по време на тези 7 дни, докато трае първенството.”

Къде виждате мястото на вашия отбор на финалите за кадетки?

„За мен не е толкова важно къде ще се класираме и дали ще вземем медали. Нашите цели в клуба са много по-високи. Искаме да правим баскетболистки, които да помагат на българския баскетбол да върви нагоре. Не робуваме на печелене на медали. Много над тези неща сме. Ето защо е важно този форум да бъде в Сливен, защото ние работим в перспектива. Целта ни е след тези финали много деца да дойдат в залата и да прояват желание да играят баскетбол. Също така и много други хора може да ни обърнат по-сериозно внимание.”

Вие сте треньор и на националната гарнитура за тази възраст. Според вас имаме ли шанс да се класираме в дивизия А след като ще бъдем домакини на Евробаскет 2008 за кадетки, дивизия Б в България?

„Иска ни се много на мен и моят колежка Борислава Мандур да успеем. Много ще ни бъде трудно, но аз съм сигурен, че ще дадем всичко на което сме способни това да стане. И треньори, и състезатели. Нямаме друга алтернатива, за да се класираме трябва да завършим на първо или второ място. Поставени сме там, за да изпълним тази задачя, нямаме друг избор.”

Желаем ви успех както с женския, така и с всички групи на подрастващите в предстоящите срещи до края на сезон 2007/08.

„Благодаря много”