За марката ЦСКА и великото име

08-04-2008 11:08 | Тодор Димитров (Ринг ТВ)

Нямах никакво намерение да вземам отношение по темата ЦСКА от последните дни, защото от много време съм разбрал, че от думи полза няма. Но не издържах! Не издържах заради разни писания по различни вестници и сайтове. Не издържах и заради марката ЦСКА. Четирите свещени букви, които бяха меко казани обезценени напоследък. Не издържах, защото все се надявах, че треньорът ще вземе отново нещата в свои ръце. Той имаше два хода, които да предриеме в неприятната ситуация, изпаднал клуба, където работи в последното десетилетие, за което време между другото грандът има само един трофей. Единият е да застане и да защити играчите си. Това, добре, не е толкова фатално!

Другият му ход обаче бе по-логичен според мен. Със сигурност добре знае какво е ЦСКА, защото буквално е отгледан на този стадион и почти целия му живот е минал на “Народна армия”, както се казваше преди това този спортен обект. Затова първо трябваше да обясни на тези играчи, уж защитаващи името ЦСКА през този сезон, къде са попаднали и какъв невероятен шанс за тях е това че обличат червената фланелка. Фланелка, носена от легенди в баскетбола, чийто имена на голяма част от тях са забравени. Не искам да си мисля нещо по-страшно - че не са чувани от настоящите баскетболисти на ЦСКА.

Господа, знаете ли кои са Людмил Катерински, Констатин Тотев, Илия Асенов, Тонко Райков, Петър Шишков, Кирил Семов, Цвятко Барчовски, Емил Михайлов, Георги Малеев, Ивайло Киров, Дочо Петров, Румен Пейчев, Петко Маринов, Милко Арабаджийски и много други. Тези хора играеха и работеха на първо място за идеята ЦСКА.

Знаете ли, че в по ново време - Станислав Станков, Спас Натов, Росен Геков, Васил Стоянов играха половин година без пари в средата на 90-те години, но никой не чу те да се оплачат, защото знаят, че ЦСКА е нещо повече от финикийски знаци. Малко по-късно това се случи и с Дуейн Мортън, Даниел Димитров, Ивайло Равуцов, Георги Давидов, Людмил Радулов. Всички те доиграваха сезоните и се бореха както за своето име, така и за марката ЦСКА.

Далеч съм от мисълта да оправдавам действията на някакъв византиец, който направи име у нас благодарение най-котираната българска спортна марка в света. Но за една или две неполучени заплати бе така ореван орталъка, сякаш само те в тази държава са хората, на които им закъснява месечното възнаграждение. Това се е случвало и преди ще се случва и за в бъдеще. За съжаление обаче в момента в червения баскетболен клуб има много дребни душички, които се подиграха с ВЕЛИКОТО ИМЕ. Сигурен съм, че мнозина от настоящите субекти в клуба няма да виреят никъде другаде. Тук за съжаление намериха свои себеподобни и закопаването на баскетболния отбор вече е пълен факт. ЦСКА винаги ще го има и колкото по-бързо го осъзнаят толкова по-добре. Нека разберат, че ЦСКА е на мястото на СЪРЦЕТО!

П.С.: В този материал не става дума за Тони Дечев, Георги Давидов и още един-двама, които май единствени знаят за какво стана дума малко по-горе.

ОЩЕ НОВИНИ