Сливен – дългоочаквано завръщане в А-1, без добър център - толкова

След като премина успешно квалификациите в Правец, отборът на Сливен за първи път от доста време насам участва в първата А-1. Нещо повече, момчетата на Събин Маринов записаха победа в първия кръг срещу Дунав 2007 и сякаш се надяваха на нещо повече този сезон. Но, за съжаление, в следващите три месеца всички опити удряха на камък, а загубите се заредиха една след друга. Отборът нямаше голям потенциал да се мери с далеч по-добрите селекции на съперниците в А-1, а в редките случаи когато бе „в мача” изневери и късмета. Биха Рилски спортист у дома, но си останаха със само 2 победи след първия етап от шампионата.
 
През 2003 и 2005 година отборът игра в плейофите на страната, но отпадна още в първия кръг съответно от Черно море и Спартак МВР. Тази година Сливен дори не успя да се класира за плейофите и отстъпи това право на Алвина. Във втората фаза на шампионата загубиха по два пъти от Дунав 2007 и Черно море 2, а Казасов от прекия съперник Алвина им вкара тройка в последната секунда на един от решителните мачове. Така малко не им достигна да влязат в плейофната схема на първенството, което на практика щеше да означава "преизпълнен план" за тази година.
 
Самото класиране на Сливен в А-1 бе много голям успех. Ще бъде добре да се задържат, след като натрупаха опит, да привлекат още един-двама по-височки и догодина да се целят малко по-нагоре. Защото футболът ги настигна, а няма нищо по-хубаво за един град да има представители в елита в двата най-популярни спорта – футбола и баскетбола.
 
Липсата на Николай Динев след Нова година е една от причините за по-слабото представяне на тима. Крилото започна много добре годината и бе един от главните виновници за успешното преминаване на квалификацията за влизане в А-1. Неговите 16.2 точки средно на мач по-късно през сезона бяха наваксвани от привлечения втори американец в тима Джеремая Босуел. Последният игра в 16 мача и завърши сезона с приличните 13.3 точки и 4.6 борби. Той се оказа добро попълнение от небезизвестните у нас „Атлети в действие”. Заедно с колегата си и вече задържал се няколко години у нас Лорънс Шарет допълваха добре бургаското дуо Стоян Петков - Димитър Георгиев.
 
Шарет най-после получи доверие в български клуб, след като преди това носи екипа на Левски и Ямбол. В тях той не успя да се наложи и бе твърда резерва, но тази година дори стартира в 25 от 26 мача за Сливен и игра средно по 31.3 минути в тях. Шарет бе една от ключовите фигури в състава на Сливен по време на квалификацията за влизане в А-1. Специалист в стрелбата от тройката (само в 2 мача не успя да отбележи от тази зона), Лари завърши сезона със средно по 12.4 точки, 2.9 борби и 2.0 асистенции.
 
Големите проблеми за треньора Маринов обаче дойдоха в подкошието. Липсата на свестен център създаде доста главоболия, а в крайна сметка костваше и по-високо  класиране. Не беше от помощ и това, че в състава беше най-високият баскетболист в българското първенство. Илия Георгиев със своите 216 сантиметра ръст вкара едва 17 точки и хвана 20 борби за 16 срещи. Много малко за габаритите си. Другият по-височина Димитър Петков, известен като "Шиша", стоеше една идея по-добре с неговите 5.2 точки и 4.8 борби средно на мач, но също не бе фактор с далеч по-добрите на този пост съперници. И двамата си тръгнаха преди Коледа, за да освободят място на пропусналия няколко сезона Пеньо Нацкин. Въпреки старанието му, си личеше, че е позагубил от формата си, и не стабилизира особено проблемите под самия кош.
 
Стоян Петков е състезателят, който се представи най-добре със средно по 15.6 точки, 6.1 борби и 1.9 отнети топки. Той стартира във всичките 34 мача с екипа на отбора си, въпреки че бе измъчван и от контузия. След американеца Лавел Пейн, той бе най-добрия блокировач в първенството на България с 37 „чадъра” от 34 мача.
 
Друг бургазлия Димитър Георгиев пък оглави друга класация в края на сезона – тази по отнети топки. Със 101 „откраднати” (средно по 3.3 на мач) той е абсолютен лидер в категорията в цялото първенство. Само в 4 мача през този сезон Георгиев не успя да постигне двуцифрен точков актив, като в един от тях това се оказа съдбоносно за отбора му. Срещу по-младия вариант на Черно море в битката за намиране на място в плейофа нямаше ден и вкара само 4 точки след 0-8 от тройката. За играч, който е в Топ 5 по вкарани тройки в А-1 с неговите 70 успеха от далечно разстояние, това бе наистина „лош” ден. „Заека”, както го наричат познатите, бележеше по 15.9 точки, а освен това добави по 3.4 борби и 2.3 асистенции на среща. Във втората А-1 премина на 6 пъти в 10 мача границата от 20 точки. В предния етап, срещу далеч по-здравите защити на отборите от първата А-1, това се случи само веднъж.
 
Останалите в отбора на Сливен помагаха, но определено може да се каже, че са длъжници с изявите си. А може би и толкова си могат... А определено имат от кого да се учат – по-добър пример и еталон за един баскетболист от старши треньора Събин Маринов едва ли ще намерят. Професионалист във всяко едно отношение, на терена и извън него. Колкото по-бързо играчите възприемат идеите му, толкова по-бързо ще дойдат и по-големите успехи за сливенския мъжки баскетбол.
 
ОТБОРНА СТАТИСТИКА МАЧ ПО МАЧ 
 
ИНДИВИДУАЛНА СТАТИСТИКА НА ОТБОРА ОБЩО ЗА СЕЗОНА 
 
ИНДИВИДУАЛНА СТАТИСТИКА НА ОТБОРА В ПЪРВА А-1